Ани Публикувано 21 Юли, 2013 Сподели Публикувано 21 Юли, 2013 25. Мис Блякбърн подарява палто и обувки на бедната пансионерка В двора имаше още едно двуетажно здание - жилището на американските мисионерки - учителки и директорка. Заведоха ме при директорката - мила, сбръчкана старица с побелели коси - мис Блякбърн, която същата есен напускаше пансиона, за да не се върне никога вече, с дългогодишната си приятелка мис Дейвис, също побеляла, но висока, снажна жена. Мис Блякбърн ме посрещна сърдечно. Заговори ми на хубав български език: "А, вие сте новата ни стипендиантка, изпратена от доктор и мисис Каунт." Погледна ме надеждно и ме попита имам ли униформени дрехи. Отговорих, че майка ми ще ми прати по-нататък необходимото, тъй като не е успяла да ме набави всичко наведнъж. Тя се усмихна и влезе в другата стая. Оттам изнесе тъмносиньо американско палто и чифт високи, черни обувки с връзки. Подаде ми ги и ми каза, че ми ги подарява. Бях учудена, смаяна от тази неочаквана любезност Благодарих й сърдечно и изтичах в стаята да обуя обувките. Бяха от мека черна кожа, точно по краката ми. А палтото се нуждаеше само от скъсяване. Почувствувах се неизказано щастлива. Веднага писах на мама да не се тревожи за палто и високи обувки. От самото начало почувствах, че няма да бъда вече в тежест на мама. Тук се задоволяваха всичките ми нужди и на нея щеше да е по-леко без мен. Пари нямаше да й искам, защото ми дадоха учебници. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване