5. Езикът на звездните небеса

[Александър]

5. Езикът на звездните небеса

(Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne)

Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25

В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно, е само наглед такова, и то за грубите му сетива. Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сиреч да притежаваш битие и следователно съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както и на небето, тъй и на земята; така че агностика, който твърди, че „материята може да мисли” се твърде приближава до истината.

За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни, не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Математиката и разума могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди-кой ден, еди-кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще. Това е, в известна смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математична формула на езика на природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлича мантията на пророк и да предскаже бъдните събития.

Ала има един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато съобразно с всемирния закон за равновесието.

Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята, не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава? Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието

на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй, което е горе на небето, е като това, което е на земята”, или по-накъсо „както горе, тъй и долу”.

Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, който прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкия ключ на всички метафизични загадки.

Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата, не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път - по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовни, окултни, и следователно те трябва да се изследват непосредно на тяхното поле на проява.

След тия кратки забележки ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така наречената точна наука, със своите ограничения и условности, не ще може вече да ни следва.

Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз*, когато пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия. †

И тъй човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма

това се нарича „едничкия принцип на живота”. Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява.

Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистота на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.

Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек в един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата - струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от Слънцето, Луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот.

Нека не се забравя, че Слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а Луната - вторичен фактор. Планетите от своя страна образуват светлините и сенките - подробностите на картината.

В течение на дванадесетте слънчеви месеца, сиреч от встъпване на Слънцето в първия градус на знака Овен в мига на пролетното равноденствие, до възвръщането му пак в същата точка на следната година, в този именно цикъл се раждат всички възможни видове на човешкото естество.

Слънцето, със своето реално, истинско положение в зодиака, показва първия подтик за духовния развой на човешката раса, а с видимото си годишно движение, (което е в същност отнесеното към Слънцето движение на земята), показва първият импулс на индивидуалния човек; планетите пък и Луната чрез своето положение в зодиака поляризират силата на Слънцето и разкриват същевременно природата и направлението, в което неговото влияние се проявява. Но за да се проучи вътрешното, окултно естество на силите, които управляват даден индивид, нужно е преди всичко да се научат елементарните начала на астрономията и астрологията, с други думи да се усвои напълно външната азбука на небесния език. Едва след това може да се започне с излагане на най-простите форми на този език, чиято музика е вдъхновила големият Самоски мъдрец Питагор да го формулира пред своите избрани ученици като „хармония на сферите”.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

* The Language of the Stars от същия автор, преведена и на френски „Le langage des Etoiles” par Burgoyne; Paris, Librairi е Chaconna; 11 Quai Saint Michel.

† Еклиптиката е разделена, както е знайно, на, 12 части от по 30°, като се почне от пролетната равноденствена точка. Знаковете следват реда на зодиакалните съзвездия и носят техните имена: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Някога знакове и съзвездия са съвпадали, но днес, вследствие прецесията на равноденствените точки, това съвпадение е нарушено: фактически днес знака Овен стои срещу съзвездието Риби. Тук някои съвременни астрономи смятат, че са открили Ахилесовата пета на астрологията. Но те забравят, че между знак и съзвездие в астрологична смисъл на думата има дълбока разлика: Знаковете в астрологията не са произволни деления на еклиптиката, а се обуславят от промените в космичната поларност на слънчевата енергия. Така че, дето и да се намират пресечните точки на еклиптиката с екватора, сиреч дето и да се намират равноденствените точки по отношение на неподвижните съзвездия, реда на знаковете ще си остане същ и имената ще останат неизменни, защото те са чисто и просто символи на последовните смени на слънчевата поларност. Б. Пр.