180. Лозата е един спящ ангел

[Ани]

180. Лозата е един спящ ангел

Стихотворенията ти те въвеждат в един красив свят, непознат за обикновените хора. Художникът най-напред рисува картината, после я изучава. Ние сме минали през червения и оранжевия цвят, сега сме в зеления цвят.

"Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове. Опишете лозата, рекох." Ето и стихотворението.

Лоза

Когато всичко пееше

и радостно приветствуваше пролетта,

една сълза лицето ми помилва -

сълза на плачеща над мен лоза.

Почувствувах скръбта й.

Всичко около цъфтеше и се смееше,

а тя единствена обилни сълзи лееше -

не радваше ли се на пролетта?

Човеци й ръцете бяха взели,

отрязали й златната коса -

по тях скърбеше тя,

но нежно, гъвкаво тело привела,

очи сълзящи към земята свела,

разлистваше с диханието си младите листа,

и плоден цвят цъфтеше на бляда й уста.

Скърбящата лоза прекрасен ангел беше,

но в самота, незнаен за света,

в страдание дълбоко спеше.

Той братята си на земята

на любов безкористна поучаваше,

е самопожертвувание с плода си ги даряваше

след дългото страдание,

и семена небесни в душите им посяваше.

Когато пролетта запя чрез звънкия гласец

на хиляди цветя,

една лоза изпя нечута песен

в пролятата сълза.