Jump to content

1923_05_30 Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Милен Колев

Архивна единица

От книгата, "Допирни точки в природата", Младежки окултен клас - година втора (1922-23 г.),

Издателство: Бяло Братство, София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г.,

Първо издание, София, 1935 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Добрите навици", лекции пред младежкия окултен клас, година II - 1923 г.,

Второ издание. Издателство "Бяло Братство", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

30 май 1923 г.

ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ

КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША

— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

Размишление.

Чете се резюме на 19-та лекция от първа година.

Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате природата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.

1923_05_30_f1.gif

Представете си сега, че пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг.1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да допуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се отразяват на другата страна, ние получаваме образ обратен на АВ и по-голям от него — А1В1. Предметът АВ е реален, А1В1 е негово отражение като в огледало. След това вие наново проектирате отражението А1В1 навън. Това отражение въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а може да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Височината на този субект определя неговия стремеж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за неговото развитие. И в растителното царство височината на растенията, на дърветата е в зависимост от условията. Когато влизате в гора, в която дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да расте на високо. Там се забелязва едно надпреварване между дърветата, всяко едно иска да израсте по-високо от съседните. Този стремеж е много естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина.

Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение този човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа височина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въпрос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отношение всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отражението, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запример, срещате един човек, който ви се вижда интелигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казвате, че този човек не е толкова благороден и интелигентен, както сте мислили. Какви доказателства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелигентен? Ако запитате един математик за отличителните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще може да решава всяка задача из областта на математиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик.

Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепърва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третокласният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Първокласен моралист е онзи, който решава задачите си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.

И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят. 

И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг.2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност.

1923_05_30_f2.gif

В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% — несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни

що не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — друго. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмнявате в него и започвате да го подозирате.

Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не съществува приятелство в света. Кой е виновен за това? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния момент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не когато спи.

Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по-реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отражение в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. Когато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересувате от сянката на тази круша?

Следователно, докато се интересува от субективни и обективни неща, човек живее със сенките на нещата. Той е далеч още от истината. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неправилно в ушите на онзи, който ги предава. Хората изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забелязва в обикновените отношения на хората, това се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради което хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят.

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят.

Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всичко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нарежда според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да напише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е представял. Всяка Божествена идея или всяко Божествено чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят никакъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възприели, вие сте си послужили с магическата пръчица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този начин, в душата на човека остава известна празнина, която той иска по някакъв начин да задоволи. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания.

1923_05_30_f3.gif

Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изучават математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате.

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират.

Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.

Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили.

И тъй, докато човек отправя мисълта и чувствата си към един център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. Защо? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзможно е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех израсте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стремят. Този общ център е слънцето. Следователно, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСD. Други двама души пак ще образуват триъгълник помежду си и т.н. Обаче между всички триъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С.

Само при това положение душите могат правилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва.

Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на неспазване на закона. Много от учениците се намират във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отправи към един обект, който е експлозивно вещество и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експлозия. Всяко подпушено желание у човека е в състояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, което един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. Когато такава душа замине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава отново да се върне на земята и да изправи погрешката си. Всяко нереализирано Божествено желание остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползвайте се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога търсете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръжаващите.

Следователно, не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да работи за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който заровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който всеки ден отлага решението си да не пие и все продължава да пие. Той става сутрин със строго решение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у дома си съвършено пиян. Като изтрезнее съжалява, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обещае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията!

Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Единият каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Искам да се примиря с него, но преди да се примиря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една-две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо трябваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека?

Представете си, че имате в джоба си един хубав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се разчита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, изваждате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по какъв начин да вземат скъпоценния камък. Едновременно с това и вашето спокойствие се нарушава. Вие долавяте мисълта и желанието на тези хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да остане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях.

Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази мисъл, тази дума останат за него неизвестни, неразбрани. Всеки човек трябва да има една мисъл, едно чувство или поне една постъпка, неизявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, които човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това.

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми.

Като ученици на окултна школа от вас се иска да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си създадете нова мисъл, а не само да повтаряте дадените в Школата формули и правила. Всяка формула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениалност, трябва да работи, да учи.

Какво е нужно на ученика, за да учи? Светлина. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светлината, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следователно вие зависите от Онзи, Който дава светлината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлината не носи знания, но тя е условие за придобиване на знания. Дето е светлината, там са и знанията.

Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с думи, а на опит. Нека двама души — единият последовател на новото учение, а другият на старото учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, който следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброкачествени от вторите. Какво по-голямо доказателство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божествено, то е право учение. Всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път.

1923_05_30_f4.gif

И тъй, всички трябва спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота. Да допуснем, че имате две разумни същества А и В (фиг.4), които се движат едно срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, също трябва да направят и съществата А1 и В1 . Те трябва да отправят енергиите си към центъра С1. Ако други две същества А2 и В2 имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С2. По този начин всички хора ще се срещнат в центровете С, С1, С2 на триъгълниците АВС, А1В1С1, А2В2С2 и ще се движат по права линия. Правият път на движение на отношенията между хората е през центровете С,С1, С2. С други думи казано — всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти.

Това са нахвърляни мисли, върху които трябва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тогава каквото знание и каквито опитности придобиете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги използвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света.

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.

Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.

Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.

И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност — както към себе си, така и към окръжаващите. Всичко най-добро се крие в Божественото — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот нищо не можете да постигнете. Съвременната наука се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.

Тайна молитва.

— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.

— Тя постоянно ни весели.

29-та лекция от Учителя,

държана на 30 май 1923 г., София

Книги:

* Отношение на природните сили към човешката душа

Добри навици (Младежки окултен клас. Година II (1922–1923). Том II. София, 1936)

16 беседи от 7 февруари 1923 г. до 27 юни 1923 г.

Начало: 19:00

1923_05_30 Отношение на природните сили към човешката душа.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Сборник лекции", беседи от младежки окултен клас, неделни беседи,

рилски беседи, общ окултен клас от периода (1917-1943),

Първо издание, ИК "ЖАНУА-98", 2009 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината."

Отговорихме: „Тя постоянно ни весели."

Едно малко съзерцание.

Прочете се резюмето на деветнайсета лекция.

Силите на природата имат пряко отношение към човешката душа. При изучаване на външния свят трябва да правите две разграничавания. Тъй както сега се изучава природата, вие изучавате само едно отражение на вътрешен ваш мир, проектирате физическия свят извън себе си и казвате: „Това е природата." Не е. Външният свят, природата, трябва да се изучава по особен начин.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-17.jpg

Да кажем, това е вашето око, С. Имате предмета, да кажем, АВ. Във вашето съзнание този предмет не знаете всъщност какъв е. Вие сте един наблюдател, пали. Да допуснем, светлината, която реагира [на вашето око], тя минава през този предмет и хвърля известна сянка, става един вид прекръстосване. Тук имате обратното - А1В1. Тези два предмета, АВ и А1В1, не са равни по големина. Тук имате АВ, реалния предмет, а тук имате едно отражение - A1B1 както в огледало. Този предмет, А1В1, вие наново го проектирате навънка. Да кажем, той реагира върху центъра на вашия мозък - има няколко етапа, няма да ви говоря за тях. Вие схващате известна идея за предмета, казвате: „Предметът е такъв и такъв."

Да допуснем сега, че предметът АВ, това е един субект, един индивид, човек е това. Този индивид има височина 165 сантиметра. Това е една норма, която аз вземам. Добре, но АВ - туй е височината. Височината на този субект дава само стремежа, показва какъв е стремежът на този субект, едно направление - има да расте нагоре. По това направление се определя неговата височина. Ако има по-висок ръст, условията са били по-благоприятни, израства по-високо. Добре, в растителното царство какво отношение имат тези растения, които растат по-високо, и ония, които израстват по-ниско? Какво отношение има височината със същината на предмета? По какво се отличава един къс човек от един низък човек? Сега, има и интелектуална, и морална, и физическа височина. Не само трябва да знаете вашата физическа височина, нея може да я измерите, може да турите мензура. Да кажем, вашата височина е толкоз точно определена, но идваме сега до умствената височина. Колко е висок човек умствено, в какво седи умствената височина? Или неговата морална височина в какво седи?

Сега, тъй както аз разглеждам този предмет, той е отвлечен, вие не виждате вътрешните връзки. Всяка една наука е толкоз реална, колкото има приложение в живота, да спомага за напредване в живота. Да си съставите ясно понятие, защото вие трябва да растете, не да си губите времето напразно. Истинският живот, реалният живот, е моралният, духовният живот, защото в него величините са постоянни, неизменни.

Добре, този предмет, който се е отразил вътре във вашия мозък, мислите ли, че вие имате едно истинско понятие за предмета? Нямате. Вие имате само едно отражение на предмета отвън. В дадения момент вие имате един ваш приятел, срещате се. Вижда ви се много учтив, много интелигентен, благороден, внимателен. Това е първото впечатление. След една година казвате: „Не е толкова благороден и интелигентен, както аз мислех." На какво основание първия път го смятахте, че е интелигентен? Какви бяха доказателствата, че той беше интелигентен, или кои са признаците на една интелигентност? Казвате, че беше благороден. Кои са доказателствата, че той е благороден?

Признаците на един математик седят в това, че той може да реши всяка математическа задача. Щом може да реши всяка задача, той е първокласен математик. И тогава казвам: първокласен математик е този, който може да решава всичките задачи, не само всичките задачи в космоса, но тези, които животът може да създаде. Той решава сто процента задачите. Вземете тогава второкласния математик. Той решава седемдесет и пет процента от задачите. Имате и третокласен математик - той решава двайсет и пет процента от задачите. Мислите ли, че този математик, който решава двайсет и пет процента от задачите, той ще ви бъде полезен? Значи, ако в двайсет и пет случая той ви осветли, в седемдесет и пет случая ще ви заблуди.

Добре, да поставим въпроса в морално отношение: тогава кой е първокласен моралист? Онзи, който решава задачите сто процента. Второкласен моралист е онзи, който решава задачите седемдесет и пет процента, а третокласен - който решава задачите двайсет и пет процента. Е, ако имате един учител третокласен моралист, колко задачи може да решите? Двайсет и пет процента. Мислите ли тогава, че той ще може да ви изведе със здрав гръбнак? Ще бъдете обективни със себе си. Третокласният учител, той е на физическия свят, второкласният - на духовния свят, а първокласният - на Божествения свят. И ако искате да знаете за задачата във всяко отношение, аз взимам седемдесет и пет процента като норма.

Сега, да кажем, че искате да знаете колко сте здрави, колко сте силни. Тогава ще вземете един чувал от сто килограма, ще се помъчите да го вдигнете. Не можете ли, ще си кажете: „Не съм първокласен." Ще извадите двайсет и пет процента и ако го вдигнете, ще кажете: „Е, тогава по сила аз съм второкласен." Ако не можеш да дигнеш и седемдесет и пет процента, още ще извадиш, ще останат двайсет и пет процента, и ще кажеш: „Аз съм третокласен."

Затова идеята трябва да бъде сложена точно. В умствения свят пак същия закон трябва да приложите, за да може да минете от една категория в друга. След като влезете да разрешавате задачите седемдесет и пет процента, седемдесет и шест процента, седемдесет и седем процента, вие вече имате прогресия, отивате в първата категория.

Сега, всичките тия предмети в Божествения свят - там всичко е живо, всичко е интелигентно, там всичко мисли. Ако влезете в Божествения свят, там краката на един човек мислят тъй, както главата му, и краката може да решат една задача тъй реално, както неговата глава. Тогава този човек ние си го представяме така, този човек не е вече продълговат, но в кръг. На физическото поле той живее в центъра.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-18.jpg

Тия радиуси, които можем да теглим от центъра към разни посоки, това са проекции и следователно всяка част е жива, всичко е живо, всичко мисли и той проектира своето съзнание навсякъде. Целият този кръг, тази висша деятелност, всичко туй е разумно, всяка точка е разумна. Да кажем, че този кръг е А. Щом почвате да слизате в по-нисшите полета, тази деятелност на интелигентност вече почва да се намалява. В Божествения свят всичко е сто процента. Щом влезете в ангелския свят, имате същия закон - там е седемдесет и пет процента. После се образува физическата природа, която е несъзнателна. Дойдете ли до физическия свят, имате двайсет и пет процента съзнателност и седемдесет и пет процента безсъзнателност, тоест казват, че там седемдесет и пет процента от съществата спят вече, те са в спящо състояние, а двайсет и пет процента от съществата са будни. В ангелския свят пък седемдесет и пет процента от съществата са будни, а двайсет и пет процента спят, в почивка са. В Божествения свят всички са будни. В природата седемдесет и пет процента от съществата са будни, а двайсет и пет процента почиват.

Сега този закон ще го проверите в себе си по следния начин. Някой път умът ви тъй бързо мисли, а някой път заспива и всички способности са тъй тъмни. Някой път като че ли сте разрешили всички въпроси в света, а някой път мислите, че въпросите не са разрешени. Питам сега: когато един ден мислите, че всичко сте разрешили, а някой ден мислите, че нищо не сте разрешили, в кой свят сте тогава? В коя категория на учените хора сте? (Обаждат се: „В третата категория.")

Не, по-долу от четвъртата категория. Третата категория, това са норми още, а вие сте под четвъртата категория. Ще се спираме върху тия основни светове. Вие сте под категорията на двайсет и пет процента. Там се раждат всичките илюзии на живота, под тия норми отдолу. Запример един ден мислите, че вашият приятел ви обича, а втория ден мислите, че вашият приятел не ви обича. Сега давали ли сте си отчет на какво се дължат тия бързи промени, които стават? Това е всякога прекъсване на връзките с Божествения свят, нищо повече. Щом стават тия бързи промени във вас, че знаете и не знаете, това значи, че сте в прекъсване с умствения свят, не сте в пряма връзка с него и в морално отношение има прекъсване между Божествения свят и вас. Всякога трябва да се стремите да направите тази връзка.

Добре, как може да стане тази връзка? Божествена връзка трябва в сегашното състояние между волята, ума и сърцето. Връзката между ума, волята и сърцето представлява Божествения свят. Следователно сърцето ви трябва да бъде в пряма връзка с ума ви и с волята ви.

Да допуснем, че вие сте в известно състояние, в туй умопомрачено състояние, когато всичко ви става тъмно. Недоволни сте, мислите, че всичко в света е нереално. Защо? Може би всички ваши приятели, с които вие сте свързани, в дадения момент имат залез на слънцето, тоест те са на почивка. И вие, като един уморен пътник, ходите из града, нямате подслон. Хлопате на една, на друга врата, натук-натам - всички са заспали. Следователно казвате си: „Не си струва човек да посещава своите приятели в града."

Тогава где е погрешката? Вие сте избрали един момент да ходите при вашите приятели, когато те са заспали, а не когато са будни. Значи изборът ви е крив.

Сега лекът какъв е? Да кажем, вие сте паднали в умопомрачение. Спрете се за един момент, отправете ума си към Божественото съзнание. Представете си, че в света Божественият ум или Божественото съзнание прониква целия космос. Отправете ума си към туй Божествено съзнание, гдето всичко е в хармония, няма никакви противоречия, но не с вашата философия, да отидете да критикувате какво е Господ. Щом тъй почнете да мислите, тогава на пътя ще срещнете известни експлозии. Вие ще се спрете, просто ще помислите за Божествения свят и веднага тази тъмнина ще ви се вдигне от ума. Най-първо ще имате едно приятно настроение, туй настроение ще се обърне на едно приятно чувстване, туй чувстване ще се обърне на една приятна мисъл - тогава сърцето и умът ще почнат да действат, животът ви ще се осмисли и ще почнете да работите.

Светските хора даже разрешават някой път по-лесно тази задача, отколкото един окултен ученик, понеже те развиват един практически ум, защото имат само една философска система.

Аз ви казвам, че много от тия философи, които са писали разни философски системи, са били много прости хора. Запример те употребяват думата „субективно", те казват: „Вътрешният свят на човека." Нали има вътрешен, или субективен свят, и външен, или обективен. Е, по какво се отличава субективният от обективния свят? философите някой път твърдят, че субективният свят, туй, което те преживяват, е по-реално, отколкото обективният. Но субективният свят си има свои отражения. Всеки субективен свят си има свой обект отвънка, който е подобен на вътрешния. Този обективен свят пак не е външен, той е едно отражение на субективния. И те правят погрешка, като мислят, че външният свят е отражение на Божествения, че е нещо обективно. Не, това е тяхно схващане. Когато вие се домогнете до една реалност, тя няма вече отражение. Когато вие се качите на една череша или круша и опитате плодовете на тази круша, имате ли нужда да изучавате накъде е нейната сянка? Нямате.

Всички хора, които се занимават със субективни неща в света, те са далеч от истината. Запример вие изживявате някое ваше преживяване. Допуснете сега, че има непроверени слухове. Дойде един ваш познат и ви казва: „Знаете ли, че по ваш адрес се говори така и така?" Веднага вие се обиждате и без да проверите това, казвате: „Аз вече нямам нищо общо с него." Вие решили ли сте този въпрос? Знаете ли защо този господин е казал тази дума но ваш адрес. Това може ли да съществува, или не?

Сега аз забелязвам, че всички хора се влияят от известни съвпадения на нещата, които всякога произвеждат лъжливи понятия за предметите. Така и в науката има известни съвпадения. Запример има едно съвпадение между тялото и духа. Понеже тялото апелира повече на нашия ум, ние казваме, че материята е нещо реално, а духът не е реално нещо. Но ние не схващаме, че онова, с което чувстваме материята, това е духът, който чувства, съзнава материята. Сега, вие пипате нещата, но всъщност това е духът, който пипа, а не материята. Материята е дилафът, а духът е този интелигентен фактор, който чрез дилафа проверява нещата. Духът е, който чувства нещата, а ръката същевременно е една мярка за него, за да измерва какви са отношенията на тази материя.

Сега, от гледището на духа, той е, който съзнава. А материята по някой път, и тя е жива. Материята, това са спящи духове, които ги обръщат ту на една, ту на друга страна, но те не съзнават това, те са в попивателно състояние. Духът е буден дух, а материята е спящо състояние на духа. Сега вече мисълта е по-ясна и разбирате каква е разликата между едно спящо и едно будно състояние. В спящото състояние всичките образи са разхвърляни, не са тясно свързани, както е в будно състояние, а в будно състояние всичките образи са в една последователност. И когато ние казваме, че някой човек е станал материалист, ние подразбираме, че той е в спящо състояние, спящ дух. Казват: „Той е страшен материалист." Ние казваме, че той спи. Когато кажем, че той е станал духовен, то значи, че се е събудил, а когато кажем, че той е станал Божествен, значи, че той работи, започнал е работа.

Материалистът спи, духовният се е събудил, Божественият започва да работи. И после, тия състояния пак могат да се преповторят.

Понеже вие в сегашния си живот не сте строго запознати с тайните на природата, вие всички искате да имате аладиновата магическа [лампа], та като кажете „allez passez", с едно мръдване всичко да излезе пред Бога. Запример някой, като му дойде една идея, казва: „Като взема перото, сега ще я изразя", но вижда, че не става. Някой, като замисли да напише една строфа, казва: „А, тази идея е грандиозна!" Но като се напъне да я напише, вижда, че не е тъй грандиозна. В ума му е много проста идеята, но като си представи да я изрази, вижда му се много грандиозна.

В Божествения свят нещата са много строго определени. Те имат само една цена, нямат друга цена. Всяка една идея или всяко едно чувство, което влиза в ума или душата на човека, трябва да дава пълно задоволство, да не остава никаква празнина, човек да е доволен от себе си. Щом някой път имате такова Божествено чувство, вие сте доволни. Някой път се домогвате до някое физическо чувство - тогава душата ви усеща една празнина.

Сега, задава се въпросът: вие сте млади, имате пред себе си едно определено бъдеще, да кажем, имате да работите десет, петнайсет, двайсет години, и някои от вас може да изучавате математиката, други музиката, трети философията, четвърти изкуството и всевъзможни други неща, но всичко това цел ли е в живота ви? Това са само средства, това не е още цел в живота ви. И ако вас, като ученици на една окултна школа, биха ви пренесли в Божествения свят, вие бихте намерили друго разпределение на сегашните науки.

Казвам: сегашното разпределение на науките лошо ли е? Не, то е според степента на развитието, но то ще се видоизмени. Съвременната наука е само като едно средство, за да приведе ума ви, сърцето ви, волята ви в свръзка с Божествения свят, да ви свърже с Бога. Защото само тогава може да мислите. Докато не се свържете с Бога, докато не се държите с Божественото, дотогава не можете да имате този правилен растеж.

При сегашния развой, който имате, почти седемдесет и пет процента у вас е съмнения, а само двайсет и пет процента засега е положително. Е, хубаво, това е моята норма, от която трябва да започнете във физическия свят. Тия двайсет и пет процента от положителното у вас трябва да ги използвате, а другите седемдесет и пет процента оставете настрана. Те са една област, непозната заради вас. Защото, като ученици, вие най-първо трябва да уякнете морално, всички трябва да усилите вашата воля. Не да станете своенравни. В сърцето си трябва да развиете морални чувства, а не да се афектирате. И в ума ви, като обект, идеите трябва да вземат надмощие, а не преходните мисли. У вас трябва да има нещо строго определено, на което да можете всякога да разчитате.

Сега, ако бих ви задал една задача, тя е следующата, да напишете няколко думи върху: „Коя е най-определената мисъл у човешкото съзнание при сегашното развитие".

Сега туй, което ви говоря, то е встъпление към мисълта, към великия закон, който искам да ви разкрия - не да ви разкрия великия, същинския живот, но отгде произтичат противоречията в живота.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-19.jpg

Тази точка А е една единица. Тази единица мисли (гл. чертежа). Тази единица А проектира своята мисъл в направлението В.

Всякога човешката мисъл може да се проектира само към един жив обект. Някой казва: „Аз мисля за тебешира." Ти за тебешира не можеш да мислиш, ти за черната дъска не можеш да мислиш. Ние можем да мислим само за разумни, за живи същества - туй трябва да го знаете, туй е закон. Може да мислиш само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното, само заради него.

Следователно тия две същества, А и D, като проектират своята мисъл към В, те имат вече допирна точка - В. Ако тия същества в туй направление на тяхната мисъл се спрат - туй е първото състояние на физическото поле - и ако едното същество поиска да се прелее в другото, непременно ще стане експлозия.

Ако да кажем, в туй същество D се създаде по-голям стремеж, то ще се прелее в А, А няма да може да издържи и ще стане експлозия. Тогава у вас се заражда едно желание, да бягате от вашия приятел. То е, защото той се прелива във вас. Той ви толкова обича, че от тази обич се заражда едно противоречие. Искате да бягате, защото не можете да издържите тази енергия.

Тогава се явява великият закон. Имате друго едно същество, друг един индивид, който е много по-интелигентен, много по-развит, и той става като обект нагоре - С. Тия две същества, които са по-ниски по развитие, образуват с индивида С един триъгълник. Туй по-развитото същество схваща опасността, в която могат да изпаднат тия две същества - че ще влязат в борба, в караница, в спор. Следователно то проектира своя ум към двете страни и тогава става преливане на енергиите им към този трети индивид. И туй същество се влага в тия две същества, на които то е обект, цел в живота им. И тъй, целта на тия два обекта вече е по-възвишена.

За да имате един идеал, за да имате една цел, непременно трябва да има две същества, две души, които едновременно да мислят за едно и също нещо. Един човек не може да има цел. Затова в окултната наука е вложен този принцип. Вие сте двама приятели, обикнете се. И ако един ден не постъпите по закона на С, вие ще се преливате един в друг, докато станете индиферентни, ще стане експлозия, ще се отблъснете и ще се изгубите в пространството.

Затуй ще имате едно верую. Може да сте един музикант, поет, философ или каквото и да е, законът е безразличен - стремете се към Бога. Само така ще имате един обект. Ще почнете да говорите за Бога, всеки ден ще се преливате в това трето същество. Тогава ще имате цел в живота си и животът ви ще се осмисли.

Следователно по същия закон всички вие трябва да се самоопределите, трябва да имате цел в живота си. Тия двамата трябва да имат като цел едно трето същество, по-високо от тях. Туй ние наричаме, че всеки трябва да има идея.

Добре, но някой път се ражда известна дисхармония. Аз ще ви представя същата тази идея в следующата форма. Първият чертеж представлява правилния стремеж.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-21.jpg

Добре, да допуснем сега, че тия индивиди не искат да вървят в тази посока, искат да изменят закона на природата. Да кажем, че този индивид d върви в друга посока, обратна посока, към d,, но той вече е свързан [с] първата точка, В, с природата. Знаете ли какво става тогава? Да кажем, че те са две горящи лампички. Щом се яви С1, С изгасва вече.

Тия същества d и d1 са от друга категория. Друг е законът, който може да примири тия противоречия. Тук вече се ражда едно противоречие. Едно семе на две места можете ли да сеете? Един орех на две места можете ли да го сеете? Не, на едно място. Но след пет години, като роди десет ореха, на колко места ще можете да го сеете? Значи за това се изисква време. Един орех само на едно място може да го сеете.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-20.jpg

Следователно най-първо вие трябва да образувате този триъгълник. И после да се образува друг триъгълник, тъй че тия два триъгълника да се намират в известни съотношения с тяхната енергия. И тогава те ще може да работят правилно. И дисхармонията, която по някой път се ражда в класа, е от това, че мнозина от вас не може да се хармонирате по този закон. Вие сте още във фазата на преливането на физическото поле - мястото, гдето се образуват бомбите. На физическото поле се образуват само бомбите, стават експлозиите. И когато едно желание се прелее в известна форма и обектът му се превърне, то е един експлозив. Изисква се само една малка запалка и тази бомба ще експлодира. Всяко едно желание, което е спряно, от него след време ще се образува известна експлозия. Запример някой има желание да се учи, а баща му спре туй желание. Той всякога, през целия си живот, ще има туй недоволство и ще казва: „Аз имах желание да се уча, но баща ми ме спря."

Затуй законът е следующият: на всяко Божествено желание, вложено в душата, никой не може да се противопоставя, никой не може да противодейства. Затова оставете да се реализира желанието. Ето защо всяко Божествено нещо трябва да се стараете да се реализира. Дойде ли един Божествен импулс, да не се спира. Никакъв страх, реализирайте Божественото. Може да ви коства и живота, реализирайте го. Спрете ли туй Божественото, всякога ще съжалявате, не само за един живот, а за хиляди векове. То е ужасното.

Някой, след като изгуби известни условия, той казва: „Аз бях на земята, туй не можах да реализирам, онуй не можах да реализирам." Съжалява. И той трябва да се върне отново, за да поправи своята погрешка.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-22.jpg

Всяко едно Божествено желание, което не е реализирано, всякога оставя една междина и вследствие на това хората полудяват. Забъркването на ума всякога става от противодействието на Божествения свят. Щом се усъмниш в Бога, ще полудееш. И всички философи са опитали това. Законът е все същият. Дали в себе си ще се усъмните, или в другиго, веднага ще дойде друго нещо. Защото туй е Божествено и като се усъмните в него, няма на какво да разчитате, няма да имате опорна точка. Вие ще се намирате в един свят без мярка, дето няма опорна точка. Казвате: „В света няма опорна точка."

Сега аз ще говоря върху това. То е един дълбок закон, който изисква сложно математическо разрешение. Аз искам да го прилагате в практическо отношение. Щом дойде едно такова състояние на съмнение и казвате: „Аз не съм в права посока", веднага ще съзнаете това и ще отправите ума си нагоре. Сърдите се някому, нали. Искате да се примирите - сега ще прилагате закона. Някой ви е обидил. Най-малкото иде признаете, че този човек петдесет процента има право да ви обиди и ще кажете - петдесет процента ще оставите за себе си и петдесет за него. Ако кажете, че той е виноват сто процента, не сте на правия път. И той от своя страна ще отстъпи петдесет процента, и вие ще отстъпите петдесет процента, и ще разрешите въпроса. Но стои ли всеки от вас на стоте, никой не може да разреши въпроса.

Сега аз ви навеждам на този великия закон, да знаете, че всяка една душа в света си има своята стойност. Затова никога не унижавайте душата в стойността, която Бог й е турил. Човешката душа, това е една математическа съзнателна величина в Божествения свят. Вие трябва да уважавате душата според цената, която Бог й е положил. Унижите ли я, за в бъдеще ще ви сполети най-голямото нещастие. Дали себе си ще унижите, или другите, законът е един и същ. Няма да казвате, че „аз съм голям идиот, че ми липсват дарби, че ми липсва туй-онуй", но ще кажете: „Аз не съм използвал благата. Много работи има, които не съм използвал." Аз няма да говоря, че не сте имали условия. Не, имали сте условия, всеки е имал условия.

Сега за себе си често вие - ту от голямо смирение или от нещо друго, вие отричате, че имате заложени дарби. Не, във всяка една душа има заложени ценни неща и тия ценни неща трябва да ги зачитате. Това трябва да бъде като едно морално правило у вас.

При прилагането на този закон у всички се ражда един недъг, както у пияниците. Често онзи, който се научил да пиянства, у него се пробужда едно желание да не пие и той казва: „Аз трябва да свърша с виното." Той е решил със себе си вкъщи да не пие. Но като стане сутринта, казва си: „И днес ще пия една последна чашка, че оттам насетне няма да пия повече." Иде в дюкяна, изпие последната чашка и казва: „Хайде още една." Изпие една, втора, трета, повече, и като изтрезнее, казва, че няма да пие повече. „Понеже ще напусна туй пиянство, хайде още една чашка." Не, ще си кажете: „Ще напусна туй пиянство и няма да пия повече." Наместо чашата с виното ще турите една чаша с вода и ще кажете на вашия приятел: „Туй нормалното питие е най-хубавото питие, което сега съществува в света."

Добре, сега да приложа закона. Аз взимам само примери, не визирам вас. Да кажем, че двама приятели се скарали и двамата искат да се примирят. Единият казва: „Чакай, преди да се примирим, аз ще му кажа още една дума, която не съм му казал, че после ще се примирим, за да не става нужда втори път да му я казвам." Ти кажеш тази дума, той кипне. Ти му кажеш още две-три думи, той ти каже, и най-после се върнеш дома си, казваш: „Не стана примирението." Втория ден пак му кажеш нещо. Една седмица се разправяте, но неговата глава не може да разбере. Казвате: „Тази дума той трябва да я разбере." Нищо. Нека остане една неразбрана дума. Върху тази неразбрана дума в света ще се установи вашият мир. Някой път трябва да има една неразбрана дума в живота ви, за да има мир.

Защо трябва да има мир? Ще ви кажа защо именно трябва да има мир. Ако вие носите един скъпоценен камък в себе си, който коства няколко милиона лева, и след вас вървят няколко ваши другари, на които не можете да разчитате, мислите ли, че ако им кажете тази последна дума, че „аз имам един скъпоценен камък", ще им принесете полза? Не, този скъпоценен камък да остане една тайна и вие ще избавите другите от изкушение. Когато дойде този ваш приятел да му кажете тази последната дума, оставете я, тя е най-скъпоценната. Да кажем, че този ваш приятел като дойде - не му казвайте последната ваша мисъл. Тя е вашата скъпоценна дума.

Тази дума да остане незнайна. Тя е един Христос - хикс (х). Един Христос (х) трябва да има. Няма ли Христос (х), не върви.

Опитайте сега как работи законът в психологическо отношение. Последната дума, която вие ще кажете, всякога разваля работите. Вие ще си кажете: законът е такъв - чиста вода, чистата истина. Нищо повече.

Следователно, ако си обидил своя приятел, ще отидеш при него и ще му кажеш тъй: „Аз не трябваше да се поддам на своята слабост. Трябваше да стоя на висотата си." Вие ще държите само себе си отговорни. Другите няма да ги държите отговорни, защото погрешка-та, която другите направят, не засяга мене, но погрешката, която аз направя, тя само ме засяга.

Този закон може да го приложите и в умствения свят. И там е същото. Ако мисълта ви е изправна, ще бъдат изправни и чувствата ви, и волята ви. Ако чувствата ви са изправни, ще бъдат изправни и умът, и волята ви. Такава е зависимостта между благородните, възвишени идеи и чувства. Казвате: „Еди-кой си има благородно сърце, но умът му е неблагороден, калпав." Не, който има калпав ум, има изопачено сърце, има и изопачена воля.

Сега вие сте на противоположно мнение и казвате някой път: „Този човек не може да разсъждава, но има благородно сърце." Има много философи, които твърдят, че човек може да не е много учен, но да има благородно сърце. То е друг въпрос, но ако вземем умния човек, той трябва да бъде и добър човек, и силен човек. Туй разбирам в духовен, в морален смисъл.

Сега някой път вие ще си кажете, че сте лоши, нали? Е, защо сте лоши? Щом вие ми кажете, че сте лоши, казвам ви, че нямате идея, че сте безидеен човек. Щом си добър, значи, че имаш поне една основна идея, към която можеш да се стремиш.

Та желая сега между вас в окултната школа да се създаде една хармония и да почнете да мислите. Мислите да не бъдат само преповтаряне на такива окултни формули, правила, но всеки да се домогне до една нова окултна мисъл. И вие можете да се домогнете.

Туй е било моето желание - да ви запозная със законите на природата. Старайте се да се домогнете до една нова мисъл, защото преповторението не е знание. Във вашето съзнание трябва да влезе нещо ново. При каквито условия и да сте, това ни най-малко няма да ви побърка да внесете вашата най-добра мисъл. Ако вие очаквате най-благоприятни условия в живота, за да ви дойде вашата най-добра мисъл, тогава вие сте на погрешния път. Обърнете листата на историята, погледнете книгата на живота - ще видите, че най-благородните велики мъже, велики учители са били поставени в най-неблагоприятни условия. В това седи тяхната гениалност, че те са гледали да превъзмогнат тия несгоди и неблагоприятни условия. А всички онези, които са фалирали, които са пропаднали, те са имали най-благоприятни условия в живота.

Та като ви казвам, че ще започнете с незнанието, значи ще започнете с мъчнотиите. И детето започва е мъчнотиите. Като му разправите първата задача, то се намира в чудо и постепенно всичко тъй се разяснява, разяснява. Сега, някой може да ви говори, че човек може да се роди гениален. Да, той може да се роди гениален, но геният трябва да се развива, а пробуждането може да стане постепенно.

Сега тази беседа ви държа в свръзка с противоречивите мисли, които изпъкват.

Аз бих желал, като дойде някой да ви каже, че туй учение не е вярно, да му кажете: „Кажи коя е нормата, по която можем да съдим кое учение е вярно." Учението, което ние поддържаме, седи в следното: ето ние сега ще спрем твоя ум, няма да мислиш. Вие ще кажете: „Как може да стане това?" Аз мога да спра мисълта на когото и да е. Вие седите в стаята си, четете една книга и си мислите върху нея, интересувате се. Вечерно време е. Аз дойда, затворя ключа на светлината ви. От мене зависи да се учите или не. Ще се чува само едно мърморене в тъмнината, не можете да четете, не можете да мислите. Къде е светлината?

Казвам: „Аз сега ще дойда да ви накарам да мислите." Как? Ще отворя ключа.

Следователно аз мога да ви накарам да учите и да не учите. Аз, който държа ключа на светлината, може да ви накарам да учите или да не учите. Трябва да се пазите. И онзи, който държи ключа на светлината, от него зависи да се учите или не. Някой казва: „А, ние не вярваме в светлината." Да, светлината знания не дава, но тя е едно условие за знания. Там, дето няма светлина, там няма знания; а там, дето има светлина, има и знания.

Сега някой ще каже: „Вие не сте на правия път." Е добре, кой е правият път? Хубаво, ще направим опит. Аз ще посадя едно царевично зърно и ти ще посадиш едно царевично зърно. Моята царевица, като израсне, ще бъде с кочани, дълги до петдесет сантиметра, а твоята - с по-дребни кочани. После, ще съдим за големината на зърната и за тяхното качество. Този метод е много добър.

Всяко едно учение, което облагородява ума, което облагородява сърцето и усилва волята, то е Божествено учение. Всяко едно учение, което огрубява човешкия ум, огрубява човешкото сърце, огрубява волята, това е човешко учение.

Следователно, щом се огрубявате, не сте в правия път; щом се облагородявате, в правия път сте.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-23.jpg

Аз искам този закон да го спазвате. Защото законът на триъгълниците, туй е съединението. Тия двата индивида С и С' разрешават въпроса.

Туй е целта за тях - С, С'.

Сега как се разрешава въпросът? Да кажем, на едната страна има триъгълника ABC, а на другата -триъгълника A'B'C'.

С и С това са две разумни същества, у които се заражда желание да излязат от своите центрове и да отидат към Бога. Тия два индивида ще се поляризират и ще образуват друг триъгълник нагоре.

Следователно, щом се образуват тия триъгълници, те ще образуват две успоредни. Тогава и те се качват нагоре. Вие не можете да преминете направо от А в В', но чрез С и С' може. Този е пътят. Този закон може да го разберете.

Затуй казвам, че нещата се добиват само чрез Божествения свят. Само когато имаме Божествени идеи, вложени в нас, всичко е възможно. [Другото] е преходно.

Сега, това са само наброски, за да усилите във вас моралния си стремеж, да си дадете един отчет, да знаете на каква мярка седите, да знаете где е вашият морален стремеж. Защото не искам един ден след няколко години да изгубите ума си, да се поставите на една хлъзгава основа под краката си и да кажете: „Много съм изгубил." Не, трябва да поставите една здрава основа под краката си, под вашите добродетели, и вашият ум трябва да е насочен в една права посока, за да може знанието, което добиете чрез вашите ум, сърце и воля, да го използвате за добро.

После, помнете този закон: не считайте, че дисхармонията в света не е нужна. Тя е известно условие, необходимо при растенето. На физическото поле все трябва да има една малка дисхармония, за да има растеж. Дисхармонията, това е едно малко противодействие, а такова трябва да има. Не считайте, че тия противоречия са едно нещастие. Не, те са една необходимост, една потребност.

Някой път мислите, които се явяват, ви разочароват. Плашите се, че някой път може да се случи да полудеете. Не се страхувайте, тия неща са дадени и може да ги минете. Може и да се уплашиш - използвайте всяко нещо за добро. Природата ще я използвате за добро. Природата работи за добро за онези, които разумно разсъждават.

Разбира се, когато един ден станете умни, по-хубаво е. Разумните хора правят по-малко погрешки, а по-глупавите хора правят повече погрешки. Тогава ще видите какъв е процентът на погрешките в постъпките ви. Ако при решаването на една задача направите седемдесет и пет процента погрешки, това показва, че не сте от много учените.

Ще направите един опит, за да се домогнете до един закон: ще си признаеш истината. То е усилие на човешкия дух, да преодолява. Но след туй да не се обезсърчавате, това са мъчнотии, поставени на пътя. След като си решите задачата, ще видите, че всички тия погрешки са послужили за постигане на целта.

При сегашните условия вие ще срещнете много мъчнотии. Дали вярвате, или не вярвате, дали изучавате окултната наука, или не, вие ще срещнете големи препятствия и трябва да знаете как да ги преодолявате. Ако ги преодолявате по окултен начин, добре, по-лесно ще ви е, но може и по друг начин да ги преодолявате. По-нататък, ако у вас не се образува един стабилен морален гръбнак, тогава вашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи на всички сътресения.

Окултната наука е като една лаборатория, дето се борави с известни киселини, и за едно малко невнимание скъпо може да си отплатите. Природата е толкова жива и всякога, когато влизате в нея с непочитание, тя ще ви даде един скъп урок, няма избавление. Всеки, който е дошъл на земята, ще влезе в нейните ръце. Тя ще им даде всичките изпитания. Трябва да бъдете абсолютно чисти, подготвени. Ние знаем какви са нейните методи. Попаднеш ли в нейните методи, няма изключения. Запример при един учител може да поплачете и той може да каже: „Хайде, от мен да мине." Но в природата няма изключение. Колкото и да плачете, тя казва: „Няма изключение. Тук не е място за сълзи. Тук е място за работа, не е място за плач." „Ама аз се обезсърчавам." Обезсърчаването не е разрешение на задачата. „Ама аз се отчаях, не искам да живея." Е, тогава ще те пратят там, ще дойдат растенията да те безпокоят и ще дойдат хиляди същества да те бучкат с остен, да те заставят да изпълниш великия закон. Тогава ще кажеш: „Такава е волята Божия." Ще кажете: „Такъв е животът."

И вие трябва да учите, и за учениците има остен. Природата обича всички нейни същества да учат. Учението е широко, не е тъй еднообразно. Аз взимам учението в най-широк смисъл, да се учат да запомнят нещата. В природата има милиони, милиони изкуства. Колко школи, колко изкуства има да се учат за в бъдеще!

Та сегашното е само приготовление за бъдещето. Ще се приготовлявате. Приятно е да се живее. Като дойде едно нещастие, то е приятно. Не считайте, че е нещастие да дойдете да живеете на земята. Онези същества, които живеят долу в центъра на земята, считат за привилегия да излязат на повърхността на земята. Този живот, който вие живеете, те го считат, че е един идеал за тях, а вие считате вашия живот като едно мъчение в сравнение с живота на по-висшите същества.

Вземете един богат човек, милионер, който е изгубил всичките си пари, и започнете да му давате по хиляда, по хиляда лева. Той иде се счита щастлив, ще каже: „Върнаха ми хиляда лева." На втория ден пак ще му върнат хиляда лева и тогава той ще каже: „Сега съм щастлив." Та ако му се вземат сто милиона лева, а му се върнат един милион лева, той ще се радва.

Това, което вашето съзнание може да схване в даден момент, то е най-важното. Излишното в природата нищо не ползва. То е ненужен багаж. Само онези величини, само онези сили, които може да използвате, те ви са необходими.

SBORNIK_MOK-NB-RB-OOK_(1917-1943)-2009-24.jpg

Туй, което сега дълбоко вие преживявате, което внасяте дълбоко в чувствата, мислите и волята си, туй дълбокото е Божественото. В Божествената мисъл има нещо идейно, честно във всяко отношение. В Божественото чувство всякога има една абсолютна искреност, справедливост, честност и към себе си, и към другите.

И тъй, ако искате да се запознаете дълбоко с науката, това нещо може да го добиете само при един високо морален живот. Защото в науката, както и в музиката, и в изкуствата има математически проблеми. Изгубите ли моралния живот, нищо не можете да добиете. Днешната наука се основава на онази почва, на която християнството туря този висок морал. За в бъдеще, бъдещата наука пак ще се обуславя на един по-съвършен морал.

Да имаме една тайна молитва.

Извадете само основните положения на законите, само есенцията от тази беседа, в един-два листа, а другите обяснения, за да не отвличат вниманието ви -оставете ги засега.

Втора година на МОК (1922-1923)

Двадесет и девета лекция

30 май 1923 г., сряда, 19 ч.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...