Jump to content

СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ


Recommended Posts

СЕФАРИАЛЪ

А С Т Р О Л О Г И Я

ПРЕВОДЪ ОТЪ АНГЛИЙСКИ

Image_028.jpg

Б И Б Л И О Т Е К А „В О Д О Л Е И”

БУЛ. ДОНДУКОВЪ № 16, СОФИЯ

За да се види в общи черти в каква фаза се намират астрофизичните изследвания, които ни водят до древната астрологична идея за зве - здните влияния, ще приведем част от статията на Е. Caslan „Опити върху научна Астрология”, печатана във френското списание „Le voiled’ jsis”, което е посветило два свои броя специално на Астрологията.

„Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което Слънцето е индуктор, а планетите -приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на една планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи изменят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една-едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства.

Така Брук (Земният магнетизъм), като изследва токовете, що браздят земята, отбелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинуваното действие на Слънцето и Луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение, като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената

си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; Седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на Луната; Месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на възвръщането на Слънцето към същото положение в един и същи час; Шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесет годишния лунен цикъл (цикъл на поврата на новолунията в същите дати). Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести непрекъснато на 11° всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени, както в метеорологията, тъй и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на културен подем и извежда следните няколко общи закона:

„Апогея, в периода на познатите цивилизации, е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи са траяли колкото времето на това преминаване”.

„Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период”.

Без да познава съчиненията на Брука, Сулейр подзема аналогична идея (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че Слънцето и земята, които са и двете наелектризувани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно като се забележи връзката що съществува 1) между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2) между тия отклонения и северните сияния, които предста - вят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между Слънцето и Луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и Слънцето. И наистина Сулейр доказва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що изтича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периоди - чността на валежите; между тях и известни епидемии. Сулейр заключва за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което бива засегнато при епидемиите.*

В „Електродинамичното влияние на светилата” от - Caslan се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява действието на планетите и анализът на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични на тия, които им приписва астрологичната традиция.

Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите, (Ш. Анри: Опити за обобщаване теорията на излъчванията и т. н.) изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения. Този метод показва ясно начина, по който може да се определи, по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са още само скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е довел, са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като правни елементи на една физична Астрология.

Вместо да се изчисляват действията на планетните трептения, може да се постигне тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сиреч уреди чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездните влияния. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради голямата продължителност на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще.

Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кепелера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в разви - тието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с Астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Иохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави по възможност най - точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на Астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували Астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречем Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската Астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен дьо Вильфранш, живял във времето на Ришелйо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по Астрология - Astrologia Gallica, Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други...

Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои предста - вители е произнесла своята смъртна присъда над Астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура

и бърза, и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време, и труд.

И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най - система - тичното изложение на прочутия Птоломеев Алмагест — книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по Астрономия.

Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematics, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той каза: „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно

отношението на официалната наука към Астрологията - и вие виждате доколко то е научно!

Поменавам тия неща не за друго, а защото - за мислещия човек, който се интересува от психология - те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с Астрологията не е единствен - спомнете си за пример богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти

онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него.

Това време е настанало и за Астрологията. И днес, въпреки осъждението, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.*

Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания.

Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експе - риментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвре - менната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред ней - ната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.

Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира.

Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.

С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното.

Еклиптиката, или видимият път на Слънцето, се разделя както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на екилиптиката, се поставят на съответното място в еклптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити сечат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака).

Имената на планетите са следните: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.

Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24часа. Следователно и зодиака, по който се движат Слънцето, Луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено място на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено

място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това ще се види в книгата, чийто превод даваме.

Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, минутите и секундите, която минава през източната точка на хоризонта, се нарича асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asс.

А градусите, минутите и секундите от еклиптиката, които минават през меридиана на дадено място, ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с М. С.

Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така, както Слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно на Слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие - по-бавно менящо сe - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И както не е все едно дали Слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така например, когато Слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т. н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични токове и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат.

И тъй Asc. и М. С. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 рeзeна или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга.

Те представляват 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII реда на зодиакалните знакове.

Това разпределяне става по различни методи с помощта на доста сложни сферично- тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, сиреч за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд.

Изобщо съставянето на небесна карта за един определен момент и място на Земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10 ÷ 11 Red Lion Court, Fleet Street Е. С. 4).

Фигурата, която даваме тук, ни дава един ясен графичен наглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год, 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дължина и 42°41'57" сев. шир.).

Астрономичните данни могат да се вземат от един кой да е годишник, например от Connaissance des Temps, а географската ширина и дъл - жина се вземат приблизително точно от една географска карта.

Asc. 16°19' от Везни - показва, че на соф. хор. на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т. е. на изток е изгрявал 196°19' от еклиптиката. (Дължините се броят - както е знайно от пролетната равноденствена точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°19' от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи.

М. С. се намира на 19° от Рака, т. е. през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30° = 90° + 19° от знака Рак дават точно 109°).

Точно противоположните точки на Asс. и М. С. са съответно 16°19' от Овен и 19° от Козирог, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпре - делени и планетите. За пример; Слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана, в X дом. Луната е на 23°27'5" от Скорпиона във II дом и т. н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото място (в случая София).

Image_040.jpg

При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т. н. Ще поменем най-сетне още едно важно астро - логично понятие — така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети или 2 кои да било точки от еклиптиката се подразбира изобщо

ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.) която ги дели.

Най-употребими аспекти са следните:

1-о - Съединение (съвпад) - планетите се намират в една и съща точка на еклиптиката, ъгловото им разстояние е 0°; например такова е поло- жението на Слънцето и Луната при новолуние.

2-о - Опозиция (противостояние) - планетите се намират на 180° една от друга.

3-о - Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт).

4-о - Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о - Секстил - ъгл. разстояние е 60°.

6-о - Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора).

Има и други аспекти, които се употребяват в Астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези.

При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т. е. аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най- много 10°). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разсто - яние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие.

Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната Астрология.

След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в начало задача.

Астрологията, както вече се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще каже да се отрекат основите на цялото съвременно познание.

Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в Астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от най-видните работници в областта на научната Астрология, който и най- систематично е разработил тези въпроси.

Видяхме, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане”, свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороско - пите - да извършваме известни сравнителни проучвания над тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е за пример една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака.

Може да се случи Луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 153 от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние,* който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема Луната в първия хороскоп, т. е., ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същи дом, например в ХІ-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се случат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: Слънцето в секстил (60°) с Марса, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитера и пр.

С една реч при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното - да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни осветлят, кога изобщо можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на два или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1) положението в зодиака на 11- те елементи:

Asс, М. С. и 9-те планети; 2) положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Лука и планети; 3) аспектите, които образуват 11-те гореп - оменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.*

Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение.

11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора.

9-те положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора.

11-те елементи: Asс, М. С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6- те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен см исъл дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия французки астролог. Ще кажем само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в Астроло - гията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.

Следователно ние бихме могли, да се запитаме, каква е вероятността даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хоро - скопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една реч, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. Няколко примера за всички тия категории вероятности ще ни избавят от дълги обяснения, па освен това тутакси ще ни доведат до самата ядка на въпроса, що зачекнахме още в начало.

Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елементи. Да се попитаме например каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10 отсам и 10 оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5,5 %, което значи, че на 100 хороскопа има поне 5,5, в които се среща поменатото положение на Слънцето на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност например и на Asc. Така всеки фактор си има своя, присъща нему, астрономична вероятност.

Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е нео - бходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, например няколкостотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Asc например общата вероятност възлиза пак на 5,5 %.

Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпроса с Луната например не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица - и по място на раждане и по възраст - а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т. е. да си зададем въпроса каква е вероятността, при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата - и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност лежи опитния доказ за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.

Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т. е. случая, когато имаме хороскопи на сродници, възлиза според много - бройните изследвания на Фламбар на около 18 % (по точно 18,6 %), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5,5 %. Същото се получава и за Asc.

Изследвания от този род са позволили на поменатия французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната насле - дственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай - когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди исти - нността на Астрологията - древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната - трябваше да се получат цифри, които едва едва да се различават, които почти да се покриват.

Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай:

Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50 %. Но като разгледаме случая, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известност), добиваме като специална вероятност 77,2 %.

Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тритон на въздуха, който обхваща знаковете Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаковете Дева и Скорпион, т. е. техният Asс., или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на раждането им, лежи в някой от тези знаци. Именно процента е около 75 %, когато пък общия случай ни дава едва 42 %.

Общо казано - без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери - по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, за математици, философи, музиканти, поети и пр.

Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачеквам ония по-дълбоки астрологически проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка - тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичната проблема.

Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно факта, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба.

Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните:

1. тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9);

2. еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18);

3. Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12)

4. общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).

За да попаднем на едновременното стичане на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е. в общия случай, ние трябва да вземем 9 x 18 x 12 x 18=34992 хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява е 1/34992).

Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена.

Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.

Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе.

Изгрев, 14 април 1929 год.

От преводача

-------------------------------------------------------------------------------------

* За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn.

* В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше Училище по Астрология и сродните ней науки.

Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна Image_033.jpg, Меркурий Image_034.jpg , Венера Image_031.gif, Слънце Image_032.jpg, Марс Image_035.jpg, Юпитер Image_036.jpg, Сатурн Image_038.gif, Уран Image_039.jpg, Нептун Image_037.jpg.

* Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°.

* В изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел.

Например между Меркурий и Слънцето от една страна, и Венера и Слънцето от друга - никога не могат да се образуват други аспекти освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от Слънцето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...