Ани Публикувано 2 Август, 2013 Сподели Публикувано 2 Август, 2013 129. ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК Брат Тодор работи в мебелния завод, където работели много работници. Трудно е да познаваш всички, но има един работник, когото всички в завода познават. Него другарите му го казват на прякор „мамичка". Има нещо да му липсва на този човек. Всички го закачат, смеят му се. „Мамичката" е общ работник. Често съм го наблюдавал и си мисля тъй: Нещо му липсва. Той с този ум за къде е и защо живее? Мисля си: такива хора не са нужни, с други думи излишни са. Но един ден с мен се случи следното: Разтоварвахме един камион с материали. Една греда ме блъсна и паднах от камиона на земята върху едно желязо, но тъй силно, че веднага изгубих съзнание от силна болка. Бяха ми се счупили 3-4 ребра. В този момент никой от другарите ми не се сети да дойде при мен да ми даде първа помощ. Не можех да си взема дъх. Мамичката пръв идва и почва да ми прави изкуствено дишане, което ме съживи. Значи в решителния за мен момент тъкмо този човек дойде при мен, а аз този човек го смятах излишен. Сега на него дължа живота си. От този ден насетне аз вече се коригирах и не го смятах за излишен. Разказал: Тодор Кралев. 1964 г. - Бургас. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване