Jump to content
lothlorien

7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

Recommended Posts

7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.І.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 11.І.1930 г., София, стр. 1 ÷ 2)

Андро Лулчев

Днес родната ни земя я измъчват свои и чужди; а народът ни преживява тежки дни, върви към робство. Политическа криза, финансова, стопанска, духовна, морална криза, репарационни задължения - грижи за тях са обхванали душата на българина, а той, в неволята си унил, навел глава, гледа индиферентно как бавно, но сигурно губи почвата под краката си - свободата.

Всички, които познават нашата история добре, знаят, че България и друг път е преживявала тежки дни, изпадала в кризи и безпътица, но винаги са се намирали идеалисти, които с достатъчно вяра в себе си и в доброто са изнисали нови идеали, посочвали нови пътища и са повеждали народа ни - нови хора, с нови идеали, с нови методи, по нови пътища са го спасявали.

Всяко време извиква и свои водачи, тъй както всяка работа си иска и своя майстор.

Робските тежки години извикаха големите ратници на свободата: Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Караджата, Хаджи Димитър, Филип Тотю, П. Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването, подигравките, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат.

След освобождението ни, в онези размирни времена, когато довчерйшният роб получи свобода, която едва знаеше да изживява, Бурмов - човек на времето, състави първия кабинет - консервативен. След него митрополит Климент напусна паството си и състави втория кабинет, пак със същите идеи.

Едни след други се редяха тежките дни за новата ни държава и едни след други излизаха водачите на народа ни, които, отначало сами често осмивани, подигравани, вървяха смело напред и успяваха да наложат новото.

На 26 май 1880 г. Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали -

либерализма.

14 февруарий 1884 г. - двамата идейни приятели Др. Цанков и П. Каравелов се разделят.

В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица...

Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора. От тази паметна година П. Каравелов застава начело на управлението като апостол на демократизма. Доктор В. Радославов с Тончев се отделят. Стамболов става шеф - водител на Народнолибералната партия. В тежки дни заработничеството, учителството и народа ни, в 1897 година нашият политикообществен живот извика няколко идеалисти учители, които в дъжд, кал, сняг, гонени, подигравани, обикаляха села и градове, зовяха народа ни по нови пътища, бълнуващи нови надежди и методи.

Тази шепа идеалисти, извикани от времето и историята, бяха първите апостоли на социализма.

Повечето са вече покойници, но посетите от тях идеи живеят в хиляди сърца днес...

В настаналата политическа безпътица, финансова, морална криза от 18.І.1899 ÷ 9.І.1901 години на нашия политикообществен живот бяха извикани нови хора с нови идеали и пътища.

Няколко селски учители, гонени, подигравани, арестувани, обикаляха села и градове и зовяха изоставеното, измъчвано селячество към организирване.

Тези учители станаха първи апостоли на Народовластието в България.

През 1903 година настъпиха дни тежки за Родната земя. Тогава Н. Цанов се отцепва от своя довчерашен другар и учител П. Каравелов и става апостол на Радикализма.

Същата година и социалистите се разцепват на тесни, широки, неутрални.

Всяко време си носеше свои идеали, пътища и водачи. Петстотингодишното робство извика големите Ратници на свободата: Отец Паисий, Левски, Ботев, а те - свободата.

Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма.

А сега - християнизма.

Ето нашия път.

Ето историческия ни път, ето еволюционния път на нашия политико-обществен живот.

В тези тежки дни за родината и народа ний - Ратниците на свободата, и следвайки нашия минал и настоящ живот, виждайки голямата политическа и финансова безпътица, схващаме, че както в миналото, така и сега времената искат нови хора, нови методи, по нови пътища с бързи реформи да се влее нова струя в нашия политико-обществен живот. Безсилието на политическите партии да се справяте днешното тежко положение извиква християнството като първостепенен двигател на политико-обществения живот - единствен път, по който остава да мине народът ни, за да се отърве от партизанщината, безбройните кризи, убийства, рушвети - катастрофи - робство.

Историята е зад нас, бъдещето е пред нас. Вземайки поука от историческия ни път, милеейки за народа ни, ний. Ратниците на свободата, сме извикани от времето и историята да творим нова България по нови пътища и методи.

При изострените страсти на нашите българи, които, партизани даже на една и съща партия, движение - Македонската В. Р. организация, Радославистите, земледелците, социалистите, Демократическият сговор - се стрелят, убиват, гонят, дебнат - нашата организация ще бъде политическият центрум, който ще балансира крайната левица и десница, както в повечето държави в Европа.

Ний знаем, че безбройните кризи, тежки дни за българския народ, са големи; но в този мрак, безпътица, тъй както в миналото, така и сега светват християнството, новите реформи, новите методи по нови пътища, носени от Ратниците на свободата, ще спасят и отърват родината ни от многото кризи и безкрайни страдания.

Ние знаем, че пътят ни е тежък; но той не беше лек на Отец Паисий, Раковски, Л. Каравелов, Левски, Ботев, Драган Цанков, Ст. Стамболов, П. Каравелов, Пекарев, Забунов, Драгиев, Благоев, Янко Сакъзов, Н. Цанов.

Ний знаем, че ще срещнем трудности, подигравки, закачки, гонения, но и тях ще преодолеем, както сме ги преодолявали. Нас ни е известно, че една част от българския народ са нетърпеливи - искат да боднат пръчка и да пият вино - безспорно от такива хора ний не ще получим подкрепа.

Ний не ще получим подкрепа и отфанатизираните партизани, които викат: „От София по- голема нема, от Витоша по-висока нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашата партия по-хубава нема.

Ний не се надяваме на подкрепа и от онези „партизани”, които чакат, за да дойдат на власт, за да правят „далавери” – „пестят бели пари за черни дни”.

Ний не искаме подкрепа и на тия, които викат на всички „силни” „осанни”, защото при нас „силни” няма.

Ний не ще чакаме подкрепа и от онези, които отиват при всяка властвующа партия - зестра, защото власт при нас няма.

Не чакаме подкрепата и на тези, които живеят около властта с „далавери”, защото при нас ортаци на далаверджиите няма.

Но ний бяхме безрезервно подпомогнати от много селяни и граждани, които живеят честно, мислят правилно, обичат народа си, живеят с истината и я поставят над всичко в живота си.

Новите идеи, новите методи - по новите пътища. Новите времена искат нови хора. Всяко време си иска свой водач и всяка работа - своя майстор.

Ново вино - в нови мехове. Християнска България трябва да се управлява от християни, които обичат народа си, поставящ над всичко истината.

Те се грижат за бедните и болните, прокудените от родни огнища, за права на жените, искат и живеят с всички в братство, желаят на всички свободата, а между всички - юридическо неравенство - но социално равенство - а не както е сега.

Ето нашия път, ето единствения път да се спаси родната ни земя и народа ни от бъдещо робство.

На България трябват сега, в тези дни, не партизани, не мащехи, не грабители, не убийци, а хора-човеци, които еднакво да обичат Народа и Родината си. които да са показали на дело, че пазят всяка глава човешка, била царска или пъдарска. Които знаят и помнят, че сме всички деца на една майка голяма - България, един е наш Баща - Бог.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×