22. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

[Dobro]

22. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА”

(бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2)

Драги братя,  

„В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.”

Тия дни вашите села ще приличат донякъде на разтревожени кошерища - избори общински ще има. В повечето от тях ще дойдат хора, често външни - и ще ви говорят това и онова, понякога нещо, което сте чували вече 2 ÷ 3 пъти. Вие ще се почесвате, прозявате, ще мислите, кроите... 

Не е лесна работа - всеки ще ви кандърдисва, че от неговата партия по-хубава нямало и чете, когато били на власт, България била цъфнала... При всичките, като ги слушаш поотделно, все цъфнала... па не виждаме да е вързала още... или върза..., но по-добре да спи зло под камък!

Хубави приказки ви говорят, но едно помнете: надути, кухи фрази, празни думи и голи обещания не струват вече нищо!

Някога петелът, магарето и мечката се сдружили, направили оркестър - музиканти станали и тръгнали по света да свирят. Стигат някъде - нареждат се - вземат инструментите си, започват... но хората запушват ушите си - не харесват... 

- Знаеш ли - казва мечката - нашата музика не излиза хубава, защото не сме седнали добре, я се преместете - ти седни тук, а петелът - там.

Разместили се петелът и магарето и веднъж, и дваж, но музиката все не върви...

Та, и нашите партии - все току мислят, че ако седнел тоя или оня на министерското кресло или в общината - кмет, музиката ще тръгне...

Музика има, когато свирят музиканти. 

Честният човек, където и да отиде, е честен - но при хайдути той дълго няма да стои - или ще се скара с тях и напусне, или ще стане като тях...

Не се лъжете - партии никога не са управлявали, защото на всички програмите им са отлични, а са управлявали хората - и затуй резултатите са тъй плачевни...

Който спи - да спи; но който е събуден, нека вече работи.

Гърнето си е все гърне отвън, но друго е, когато е пълно с мляко и когато е пълно с помия. 

Касата е ценна не поради боята, с която е боядисана отвън, а от стойностите, които крие в себе си вътре.

Не мислете, че ако накичите отвън един хилав, болен или глупав човек, той от това ще стане здрав, умен или дееспособен. Толкова думи ви се изказаха досега - научете се вече да цените дървото по плода. Време е вече - инак пак ще оплакваме дните си. 

София, 1.ІІ.1930 г. 

С братски поздрав: 

Любомир.