17. Майстори и строеж на къщата

[Ани]

17. Майстори и строеж на къщата

9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта.

Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч. потеглихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство!

10 септември 1935 г., вторник, 4 ч сутринта.

Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев.

11 септември 1935 г., сряда, 4 ч. сутринта.

Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично. В 5.55 ч. бяхме на 7-ия километър. Направихме си молитва. На отиване по шосето Савка иска...

Молихме се за до вечерта да се намерят 2000 лева за къщата! И наистина, до вечерта в 10 ч намериха се 4000 лева. Слава и хвала на Бога!

12 септември 1935 г., четвъртък, 4 ч. сутринта.

Тръгване в 5.30 ч. сутринта за 7-ия км. (Време облачно, приятно. Изгрев нямаше. На връщане запръска и заваля дъжд. Духаше северозападен вятър. Целия ден валя дъжд.) Данните в скобите са за срядата, а в четвъртък беше ясно, свежо. Имахме великолепен изгрев. Небето ясно, синьо, без нито едно облаче. Учителят си дойде от Мусала.

13 септември 1935 г., петък, 4 ч. сутринта.

В 5 ч сутринта бяхме в клас. Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска!

14 септември 1935 г., събота, 4 ч. сутринта.

Тръгване в 5.30 ч. сутринта. В 6 ч. бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче. Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист. Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила.

15.IX.1935 г., неделя, 4 ч. сутринта.

Време ясно; топло, приятно. В 5 ч. сутринта в салона на молитва. Не ходих към 7-ия километър.

16.IX.1935 г., понеделник, 4 ч. сутринта.

Очаквах Савка да дойде да ме вика, а тя не доде. Към 6 ч. излязох и посрещнах изгрева на слънцето при боровете до чешмата. Небе ясно, чисто. Великолепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7-ия километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри.

Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7-ия километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал. Опрах си дрехите и се окъпах.