29. Гласът на слънцето

[Ани]

29. Гласът на слънцето

2 ноември 1935 г., събота, 5 ч. сутринта.

Глави: 14-а, Марка, 5-а глава, Първо съборно послание Петрово, 1-а, 2-а, Второ съборно послание Петрово.

Небе ясно. Време студено.

На източния хоризонт облаци, а слънцето огряло високите и снежни върхове на Витоша. Към 8.20 ч слънцето се показа през облаците и пак се скри. То осветляваше тук-таме някои места и пак се скриваше, а Витоша цяла позлатена. Размишлявайки, слънцето ми каза: „Гледай какво правя аз, прави и ти. В долините на живота - при хората когато си, не излагай всичкото си богатство отвън и не давай безразборно и всичко. Давай тук-таме, където трябва, както [аз], а към Бога и към напредналите същества бъди винаги отворена! Слушай отвътре какво ти се говори!"