5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.

[Ани]

5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 24.II.1936 г.

Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко

Подател: Елена X. Гсигорова, ул. „Гургулят"20, София

Драги Пеньо, най-после дойде ред да взема перото и да ти пиша. Тези дни, пък и днес, такава мъка изпитвам, без да има видима причина. Предполагам, че ти там изживяваш някакви състояния. Как си, бе, душо! Не скърби за нищо. Чувствувай се щастлив, като човек, който всичко има. Твоето разположение и неразположение се предава и на мен, цял барометър съм станала. Хубави резю­мета ти изпратих. Те, наистина, са една трошица от богатата трапеза, но когато си във връзка с Учителя, туй малкото ще ти даде достатъчно осветление. Разби­рам всичко! Влизам в твоето положение, защото до вчера и аз бях при теб.

Разбирам какво нещо е да бъде човек поставен в една среда, където не го разбират, където хората не са на неговия уровен. И недей мисли, че някъде ще намериш това - даже и на Изгрева ако си, пак няма да намериш. Тука Учителят запълва всичката празнота и Той е, който ни осмисля живота. И тук братя и сестри, ще кажеш, и те са на разни степени, както Учителят ни казва: едни са в духовната забавачница, други - в първоначално училище, трети - в прогимназия, гимназия и университет, а някои се специализират в разните клонове. Тъй че, привилегия е, когато провидението облагодетелствува някого, като му даде една душа в духовния път да вървят заедно, да споделят и пр. И аз тука съм сама, с тези, с които дружа, отчасти се разбираме и обичта ни е относителна.

Много има да споделя с тебе и да говорим, но хй де - не сме заедно, пък когато бяхме заедно, като че не го ценяхме достатъчно, търсехме развлечения другаде и общуване с разни. Не бяхме достатъчно узрели, не познавахме хората и още не ги познаваме. Много има да учим. Сам Христос, казва Учителят, че дошел да разреши именно тази задача - да разбере какво нещо са хората и какво нещо е Бог. И дали пътят, по който Го водят, е прав. Когато разбра това, Той се освободи вътрешно, възкръсна и си замина, като почна да се явява на учениците Си в друга вече форма и да им разкрива тайни чрез Своя дух, чрез духа на Истината.

Аз размених няколко мисли с Учителя след тази беседа по въпроса: да обичаме хората, как да ги обичаме? Той ми каза: „Ще обичате мислещите хора, Божественото. Няма да обичате безразборно и мъртвите хора няма що да ги обичате и да си губите времето по тях." Хората, казва Учителят, са използвачи. Трябва да ги проучвате, за да ги познавате. Той остана много доволен от моя въпрос и от моето разбиране по него, какво съм научила досега от светлината, която ни хвърля Учителят. Много нещо има да споделя с тебе из моите опитности и досега, но не знам. Поне на 22-ий март, вярвам, на всяка цена че ще си дойдеш. То е далечно много, но не мога да ти кажа ела си за някой ден, макар да желая много и много! Сега ти пиша малко и набързо, колкото да изпратя удостовере­нията, заради тях позакъснях и с отговора.

Бих писала, писала дни и нощи, но друго е, кога се срещнем лице с лице и поговорим сладко, сладко. Ценна и незаменима е срещата на две искрено отворени души една към друга! То е привилегия, то е дар Божий! Винаги съм го ценила и продължавам да го ценя.

Сега сме 24.11., сряда. Часът е към 7 вечер, ще бързам да приключа пис­мото, защото искам да го занеса на пощата препоръчано.

Приеми много и много мили привети - и ако ти е удобно, ела си за малко.

Еленка.

P.S. Казах съня на Учителя. Той ми каза, че кучето, дето те ухапало, то ще имаш някоя неприятност от личен характер или от колегите си там, или от твойте домашни.

Резюметата, след като си извадиш бележки, ако искаш, пращай ги на Сотирка Бабаджова, ул. „Войнишка", Варна. Но недей бързай; да седят доволно при теб, докогато имаш време да ги прегледаш и пишеш. Кога стигнеш, тогава ги пращай, без да се пресилваш и бързаш; ако не можеш да успееш, понеже имаш много работа, недей ги праща. Да седят на твое разположение, сега на тебе искам да пращам.

Хайде, довиждане.

Мазата се пълни от много, почти от всички страни, с вода. Много ми е трудно - всеки ден груба и излишна работа, да изхвърлям вода.

Сега бързам, отивам на опера - „Евгений Онегин" от Пушкин, музика Чайковски. Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа.

Бъди весел, бъди бодър! Живей със свещените трепети на сърцето и душа­та, живей над физическия свят! Има кой да те разбира и да мисли за теб!...

Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане! До скоро виждане.