14. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 4.Х. 1937 год.

[Ани]

14. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 4.Х.1937 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеню Ганев: 6.Х. 1937 г. [получено])

4.Х.1937., Изгрев

Пеньо,

Писмото ти [от] преди да заминеш за Лом такава радост внесе в душата ми, като го получих, струваше ми се, че из тялото си навън ще изляза. Проверих един закон, дето Учителят казва, че ние не можем да издържим както голямата скръб, така и голямата радост, ако няма с кого да я споделим, ако нямаме свой ближен! И аз какво направих, мислиш? С кого я споделих? Кой е моят ближен на Изгрева, пред когото мога без страх да поверя и радостта си, и скръбта си? - Моят и твоят възлюблен, нашият благи мъдър Учител! Как сладко споделях радостта си на поляната, ако беше само надзърнал отнякъде, да видиш! Така Му споделях моята радост, като че ли щастието го държа хей-тъй, в ръцете си, целувах свещената Му ръчичка и Му благодарих от сърце и душа, че отвори съзнанието ти да разбереш великата Истина на живота! Туй, което денонощно мечтая да постигна, да имам един другар в живота трезвен, стабилен, чиито разбирания напълно да съвпадат с моите, и тогава да видиш що значи щастие, що значи хармония и преливания един в друг и що значи работа върху себе си. Аз в това ти [писмо] така близко те почувствувах до себе си и вътре в себе си, че от радост чудех се къде да се дяна. Сутрин, вечер, през деня и когато се събудя от сън - все твоят мил образ пред мен, като двама неразделни и задушевни другари, все заедно вървят, заедно учат, заедно работят, заедно се молят, заедно при Бога и Учителя отиват. И си казвах: благодаря на Бога, че дойде, дочаках и туй време, когато с Пеньо напълно ще се разбираме по всички въпроси. Всеки ден прочитах хубавото ти писмо и очаквах, като се върнеш от Лом, още по-хубаво писмо ще ми пратиш. Такива хубави съвети ми даваше в писмото, как да се пазя от такива приятели, които се домъкват при [мен], за да си оставят своите физически и психически товари върху мен. Да се пазим от хората, а ти сам, не ти стигна това лято, дето се разправя с братя и сестри, цяло общество на гърба си носи, после и онез гости в къщата си, дето ги приютихме и пр., а тръгна пак с цяла плеяда колеги по Лом. Ти още не си разбрал едно нещо: че тези хора живеят един съвършено друг живот, те живеят полов живот и разбиранията им се много различават с нашите, техните желания са други и стремежите им са други, и вибрациите на тялото им - други. И ти трябва да разбереш, че при всяко събиране с такива хора става обмяна, лъчеизпускане, ти взимаш от тяхното и те - от тебе. Изсмукат те хубаво и после къпи се колкото щеш. Не сравнявай ти с някога какво си правил, как си дружал и пр. И аз бях така, но сега не е тъй. Чувствата и мислите и свещените стремежи и духовен живот, който живеем, нас ни е префинил и вибрациите на тялото ни са по-фини, затуй не могат да издържат срещу туй грубо лъчеизпускане на техните тела и техните сърца и ум. Аз не искам да ги унижавам, но така си е. Вместо да дойдеше да чуеш една хубава беседа, да видиш слънцето на твоя живот, който те обновява и стопля, ти отиваш дето не трябва.

След тази хубава беседа, дето си прочел из „Царският път на душата“, не трябваше да се събираш с никакви колеги, а да седнеш да си свириш, да си пееш, да си мислиш и пр.

Учителят казва: ако не почнете да работите върху мисълта си, мозъкът ви ще се атрофира, ако не сте справедлив, сърцето ще се атрофира и пр Работи над себе си и много-много не отивай да се развличаш с колеги, защото ще те завлекат тез духове и виж до какво дередже ще те докарат. Не искам сега жар да трупам над главата ти, но ти говоря една Истина, защото ме боли.

Всяко добро дело направено, каквото и да било - дали хляб ще дадеш някому или шапка ще му купиш или каквато щеш услуга му направи, - то е все в чувствения свят. Тъй ни каза вчера Учителят. И любовта, и всички добродетели, вътре в нази си трябва да ги приложим. Престани да угаждаш на хората отвън, а почни да работиш върху твойте дарби и способности. Толкова наряди имаме И всекидневна работа, аз се чудя как ти се напуска твоя рай и как се завличаш натук-натам. Но това е защото хората си ги турил в съзнанието си по-горе от твоя приятел и не смееш да откажеш на ничия покана. Аз ти казвам, предупреждавам те: цени нашето приятелство, защото е от Бога, а което е от Бога, никой не може да го развали, не се съмнявай! Защото, усъмниш ли се в твоя приятел, чрез когото Бог се проявява и те полива, ти вече си се усъмнил в Господа, а да се усъмниш в Бога знаеш какво нещо е! Страшно нещо е!

Часът е 6.15 вечерта, пак ще прекратя писмото, ще го нося на трамвая, за да тръгне тази вечер.

Колците от палатките дойдоха ли и прибра ли ги?

Днес нито закуската ми е закуска, нито обедът. Вчерашното ти писмо ми донесе непоносима скръб. Душата ми плаче. Пиши как си. То е сега по-важно от всичко.

И Учителят чака какво ще пишеш, за да даде други наставления. Сега каза само топли бани по 2-3 пъти на ден и млечни компреси.

Преди да получа писмото ти, аз боледувах, мислих, че скришна треска ме гази, пък то било друго. Ти си пострадал. И лявото око ми играеше.

Аз бях решила да дойда, но ще видим как ще си. Пиши! Не чакай ред! Привети.

Твойта дружка Елена.

Какво дълго и хубаво писмо ти писах. Не се ли радваш!

Пиши, че не мога да търпя!