17. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 27.ХI.1937 год.

[Ани]

17. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

 от 27.ХI.1937 год.

За Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеню Ганев: 28.XI. 1937г. [получено])

27.XI.937r., София

Пеньо,

Много силни неща изживяваме на Изгрева.

Аз съм много чувствителна и като се притуря отгоре и твоето необаждане досега, просто е непоносимо. Дойдох до крайния предел на търпение, затуй рекох да ти се обадя. Не зная причините защо мълчиш, нито зная как си отпътува; трета седмица сме оттогава!... Как си? Чудя се защо прекъсваш връзката, с какво толкоз ти дотегнах и ти омръзнах, та не искаш и да си спомниш за мене и не искаш да пишеш.

Нито ми се свири, нищо не ми се прави; щом нямам никакво известие от тебе и никакво насърчение. Ужасна мъка преживявам. Жал ми е за благата и за добрите условия, които небето ни е дало, а ние не знаем да ги използуваме и се отдаваме на странични влияния. Тези състояния ще минат, но и което отнесат от нас, не ще е малко.

Терлиците не можах да ги занеса до Василовския хан да ти ги пратя и още не мога, защото си изпопарих крака, та не мога да ходя. То било много лошо и трябва да се пази от студа. Накупих сума зеле, кой знае какво ще го правя.

Намерих двата учебника от Гаврийски по френски. Как прекара времето на Архангеловден? Тука имаше нечувана, особено блестяща беседа.

Има важни съобщения от Учителя за по-будните ученици, които ги държат в голяма тайна.

Горя от желание да ти ги кажа, но къде да те намеря, не зная просто. Из кои улици да те търся, из кои полета се движиш, не проумявам.

Ще ми трябват три портретчета за пенсионната книжка.

Писмото ми е разхвърляно, понеже съм умъчнена много и нямам нишка, за която да се хвана, та да напиша нещо, от което душата ти да се нахрани и да се зарадва, че и аз да се радвам.

С нищо не ме насърчаваш-и недоволен си отиде, че излязох да те изпратя. Пък отгоре и замълча, като че си заспал дълбок сън. Силно си се влюбил с недоволството сега, с него имаш любовни отношения.

Няма нищо. Всичко е за добро. Не си само ти недоволният. Всички хора са недоволни.

Много поздрави.   

Елена.

Вината търся само в себе си! Ако намеря къде греша, веднага бих изправила погрешката.

Не зная дали получаваш резюметата поне.

Има нещо, което аз не разбирам. Не можах да събудя в тебе Божественото, великото, затова ги докарахме отношенията такива.

Щях да си купя една вълнена рокля, но освен че парите не ми стигат, но и нищо не ме подкарва, нямам импулс.