19. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 12.XII.1937 год.

[Ани]

19. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 12.XII.1937 год.

За Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеню Ганев: 16.XII.1937 г. [получено])

12.XII.1937 г., неделя

Пеньо,

Здравей! Изпращам ти много мили привети и в днешните привети има нещо особено и ако си духовно разположен и душата ти присъствува, тя със своята чувствителност ще долови едно висше трептение, което думи не могат да го изразят!

Днес получихме голямо богатство, голямо знание! Учителят в 10 ч ни каза такива работи за Любовта, каквито не е казал досега! Такава изобилна светлина хвърли относно любовта в трите свята: физическия, духовния и Божествения, така освети всичките положения на любовта в тези три свята, че не остана нищо неясно и неразбрано в ничие съзнание, които присъствуваха на беседата. Така мисля аз. И така е. И тези, които чуха тази беседа непосредствено от устата на Учителя, от тази блага и свята уста, ще кажа, че са щастливи и за да им се даде това условие - да я чуят със собствените си уши направо от източника на вечно изгряващата светлина, да дойдат направо в съприкосновение с Бога, много животи са ожидали и са се молили за това! Гратис нищо не се дава!

Ако Учителят ни говори да търсим талантливите, добрите, гениалните музиканти, да ги чуем, да влезем във физически контакт с тях, защото те са богати, пълни банки, които излъчват от себе си богатство, колко повече струва богатството, което Учителят излъчва от Себе Си, особено във време на беседа, защото Бог е в Него!

В щастлива и необикновена епоха живеят тези, които познават Учителя и непосредствено Го слушат. Който има този вътрешен усет да съзнава това велико благо, което Бог ни е пратил на земята, накрай света да бъде, заслужава да разкъса всички вериги и мрежи, в които се е омотал, постове да щурмува, граници да прехвръкне и да дойде да чуе една такава беседа, която го ориентирва във всичките области на живота и му дава едно такова знание, което ще му бъде едно голямо богатство за през вековете!

Аз изпратих бележките от днес 10 ч., но те са така бледи, тъй малко, защото Учителят бързо говореше, изворът силно бликаше и водите бързо потичаха, че мъчно се улавяха. Душите на всички бяха обаяни, с прикован поглед, само слушаха и гълтаха, а знанието само се отпечатваше в съзнанието и там се складираше като богатство за през вековете. Велика работа, неизказано щастие и привилегия е за тези, които имат достъп да слушат Учителя непосредствено.

От Стамат имам писмо. Много е благодарен от резюметата. Поздравлява те.

Преди да ти пиша, бях при Учителя на среща.

Аз ще взема от стенографките тази беседа, за да я прочета наново и да се вживея в нея. Аз сега съм всецяло потопена в нея и живея само в нея. Ето това е, ако искаш да знаеш истинската музика, за която ни говори Учителят толкова много!

Аз не съм против и обикновената музика, но нея турям на второ място. Първото място давам на словото, на светлината, на знанието! За него изпитвам непреодолим глад, а то е музика.

Учителят каза: Което нещо го желаете непреодолимо, ще ви се даде. Накъдето са отправени стремежите ви, ще ви се даде това!

Една мисъл само от днешната беседа ще ти кажа:

Който има на земята един да го обича и да се моли за него, той ще издържа на всички изпитания и ще бъде щастлив, а който няма кой да го обича на земята, е най-нещастният човек и много ще страда.

А който те обича, той ти е даден от Бога, него трябва да цениш и да го обичаш; ако това не направиш, ще ти го вземат и друг няма да ти дадат. За всекиго Бог е определил по една душа да го обича на земята и ако не я оцени и не се обхожда с нея добре, ще му я вземат и той ще страда, друга не му дават. Други много има, но те са за други хора определени.

Чрез тази определена душа, която ти е дадена, Бог ти говори и ти изпраща Своята любов! Ако ти я пренебрегнеш, не я оцениш, не се съветваш с нея, щети я отнемат, Бог ще се оттегли и друга няма дати дадат, тогава всичките страдания ще дойдат. Тъй го каза днес.

За обещанието, дето си дал да предаваш пеене в земледелческото училище [в] Годеч, понеже не се съветваш с мене, а само ми съобщаваш, и аз нищо няма да ти кажа, за да се чувствуваш свободен, утре да не обвиняваш мен. Хубаво си направил. Ако вътре в себе си нямаш никакво раздвоение, то ще бъде за добро, но ако имаш и най-малкото раздвоение, последствието ще ти каже, ще имаш една опитност. Отвътре Бог предупреждава човека чрез това самочувствие, а отвън чрез хората го изпитва. Но поне, ако приемеш и ти разрешат от инспекцията, направи го с условие да почнеш след Коледната ваканция или да ти дадат отпуска за нея, за да не изгубиш това, за което ожида душата ти - да слушаш беседите, което е най-съществено и преди всичко друго. Защото това ограничение е доброволно, сам си го налагаш. Припомни си, когато беше далеч от София, как хлопаше пред вратата на Бога да бъдеш по-близо, за да слушаш словото. И сега, когато те приближиха, ти сам се отказваш и ограничаваш. Държат сметка!

На нас ни е дадена друга задача, не Тричковият метод. Ако бъде, без да те ограничат през Коледната и Великденската ваканция, както и да е, приемай.

Аз те чакам да свирим и пеем и беседи да слушаме - това, което ни е свързало, пък ти не устояваш.

Много мили привети! Твоя Лена.