47. Разговор: за северните сияния, за времето, петела и др.

[Ани]

47. Разговор: за северните сияния,

за времето, петела и др.

Северните сияния рядко се случват. Най-първо ще питаме сиянието за­що е дошло. То от Слънцето иде. Ще питаме каква е мисията му. Големите народи се бият, малките седят и им дават урок.

Днес времето е топло, на сянка 15°. Петелът пее и казва: „Всичките про­мени показват, че на добре отива. Каквото пишат вестниците, право е, но тъл­куванията са криви." Щом петелът кукурига, стой си; щом престане да кукурига, да те няма вкъщи, землетресение ще стане. „Докато аз пея, казва, свободен бъди. Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре. Един старец му ка­зал: „Дете, хайде да си говорим!" - „Хайде, дядо!" - „Слез ти от магарето, да се кача аз!" - „Добре, дядо!" Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз!" Старецът казал: „А, не може!" Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него кон­ски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи.

По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия. Двете срички означават: „Иди да ринеш! Хубаво си върши работата, че другояче..." „Кът, кът" значи: „Ела, ела!" В речта на българите имат „му".

Добре е то, всичко е за добре.