115. Силата на човека е в неговата мисъл 24.III.

[Ани]

115. Силата на човека е в неговата мисъл

24.III.

Недоволството е една погрешка, непослушанието е втора. Погрешка от погрешка не излиза. Думата „грях" е една дума - значи да се прославиш, да вземеш пари назаем, дрехи да си направиш, да се харесаш някому. Сега има­ме крива представа за живота. Сегашният живот е един резултат. Колко пъти ще дойдат у нас от онзи в този свят: минералите, растенията, микроорганизмите!

Две неща ви трябват: пособие и начин. Да мислите добре и да се учите добре. Иначе нищо не можеш да постигнеш. Чрез хубавите мисли ще придоби­еш фактите и принципите. Чрез учението ще придобиете начините и методите. Науката е непреривен процес, да прилагаме мислите и да се учим. Ако се задо­воляваш със знанието на растенията, рибите, щяхме да сме като тях. Човек е имал познанието на рибите - ограничени знания.

Новото е: Има един начин да знаеш кога да употребявате всяко нещо. Имаме 9 гласни: а, о, е, и, ю, я, у, ъ, ж - 9 радости. Всички съгласни са скърби: б, в, г, д, ж, з, к, л.

Който се напъва да говори, по ще успее. Който се напъва на мотиката, ще яде грозде. Искаме да опростотворим езика, но почваме към усложняване. Отдалеч - с линии, отблизо - с по-големи подробности.

Щом изучавате всичко, което носи живот, дихание, се запознавате с Бо­га. Да мисли добре, трябва да е студенокръвен. Да обича Истината, трябва да е топлокръвен. Добре се учи зимно време. Истината се учи лятно време. Малко хора мислят, малко се учат. Ние чувствуваме. Карат те в затвор, мислиш да се изкопчиш. То не е свободна мисъл. Трябва мислене, вътрешни специални опи­ти, съответствующи за тебе, а както друг мисли, е спомагателно средство; да не се влияеш от външна страна, от хората. „Аз обичам еди-кого си." - Имаш повод за това. Обичаш го зарад богатството, знанието, добротата, справедли­востта; той е силен, че има живот в себе си - хване те, тече нещо от него. С ръкуването ти е дал нещо - здраве.. Не искат да се ръкуват от микроби. Прави са, да си умият ръцете добре. Мийте си устата за чистота! И вътре да се мият.

Силата на човека е в неговата мисъл. Разсъждавайте върху говора му. Вижте впечатлението на вашето ухо и как произнася думите. Не можем да при­ложим, което не вярваме. Вярата е закон на освобождението. Човек почва чрез надеждата. Ако вярваш в Бога и вярата не те освобождава, това е вярва­не. Ние Господа Го търсим в своето нещастие. Пиеш вода, нямаш вътрешна идея какво нещо е водата. Мислиш: водата е глупава. Ако на малкия извор идеш да си умиеш краката, той ще се очисти, но ще каже: „Няма да го бъде този!" Като се говори за погрешки, си ги намирате; имаме повече дихателни букви, скърби, много грехове, достатъчно е един грях - убил си някого и през целия живот те мъчи, не се заличава в един живот. Мойсей направи убийство и 40 години се скита с евреите из пустинята. Посветен беше, но Бог му каза: „Няма да видиш Ханаанската земя," Учението му днес е приложимо. Отците много работи са натуряли. Майките, бащите все турят нещо в дъщеря си.