117. Защо сме дошли на Земята

[Ани]

117. Защо сме дошли на Земята

Любовта е проявление на Божия Дух и още по-дълбоко. Тези са непости­жими работи. Важното зарад вас е мисълта. Помислете защо сте дошли на Земята! Ще се питаш първо: „Защо взех тази жена?" Второ: какви да са отно­шенията ти към нея. Трето: защо са децата? Четвърто: „Какви да ми са отноше­нията към тях?" Дали ме обича, то е неин въпрос. Дали аз я обичам? Ако я обичам, ще й кажа: „Кажи ми най-горчивата дума!" Ако ми не мръдне, любовта на място е, ако мръдне, ще й кажа: „Не повтаряй тази дума!" През всичкия животни изпитват докъде сме дошли в Любовта. Много мъчно е да простиш. Да има за какво да простиш. Дай, като ти обичаш. Кажи: „Ето, половината имане от баща ми е на мене, давам половината на тебе." И битият, и биячът да наме­рят начин за примирение. Страданията и нещастията са в реда на нещата. Да се учите да мислите добре! Много време ще учите, ще дадете всичко. А добро­то да посъбираш. То представя работи, които не съм казвал.

Христос казва да се обичаме. Как да се обичаме? За мен важи постъпка­та да е от вътрешната наша мисъл. Ако ви обичам, ви изразявам една идея в ума на Бога. Бедния, няма да го целувам, но ще му намеря съществените нуж­ди, да му снема веригите от краката, ума, сърцето, и той ще почувствува моята обич. Пътник е гладен и обед иска. Снеми му веригите, не го целувай!

Същественото: Силата на човека е в изпълнение Волята Божия. Да има разнообразие, нюанс в изпълнението. Волята Божия е всеки да цъфне и да мяза туй цвете на себе си. Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките, земеделецът обрязва." В невидимия свят ви виждат резултатите. Ако си повяхнал, искаш вода, ако имаш паразити, искаш чистене.

Да изучаваш душите на хората е отличен свят. Както сега ги изучавате, е тягостно състояние. Сега не е за морал, за външни работи. Като ученици, влез­те в същественото, не съжалявайте за миналото. Всичките погрешки да се пре­върнат в добродетели. Да не постъпя тъй, както не е за него. Разгледайте въп­роса от ваше и чуждо гледище - ще давате и ще взимате. Да предавам Божес­твената мисъл и вие - същото. Кога се молиш, като дете се моли! Кажи работа­та на Господа, както седи! Искай за другите, както за себе си! Казвай: „Госпо­ди, дай ми сила да нося дявола на гърба си, да иска сам да слезе от гърба ми", не да искаш ти да го премахнеш. Той ходи в съвета Господен. Дяволът има понятие за доброто. Старал се едно време, но не върви.

У всинца ви да има права мисъл. Ще мислиш много често. Не разправяй никому как мислиш и как учиш! Каквото Господ ме учи. Като осъмна, ще отида на работа, ще го приложа и видя резултата. С всички хора еднакво не може да се постъпя. Правата мисъл и добрата мисъл, доброто и правилно учение да ви са един идеал.

Вярата не ограничава. Във вярата се проявявай както намериш за доб­ре, от никого не се ограничавай! Веруюто ограничава. Деликатното е да вле­зем в положението на човека. Търсете не слава от хората, но от Бога. Има разни лъжи. И двамата не падат. Мечката, да я погладят по челото... Не качва­не, то е геройство.'1/!ма едно знание, което се дава. Дай по 10 000 лева на два­ма. Доброто в нас, да го споделим с другите - Божието благо. Същественото е: Страхливите имат добра чърта. Смелите имат една лоша чърта - завирват се с някого.