118. Природата раздава

[Ани]

118. Природата раздава

На вечеря (след вечерята):

Да намерите естествения цвят на лицето някому. Виждаме сенките, не реални неща.

Една погрешка ще ви ощети с един лев. Една добродетел ще ви принесе 100 лева.

Умрял някой не навреме - умрял, че не навреме се родил. Навреме се родил - навреме умрял.

Природата сутрин дава светлина на ума, на обед - топлина на сърцето, а вечер - широта на душата. А ние раздаваме от своето богатство. Да помним: сутрин умът ни приема, на обед - сърцето, вечер душата работи - дава. Да има човек работа с душата си вечерно време.

На обеда, 26. IV. 1943 г.

Като се движи човек, това е вяра. Като се облича, това е надежда. На­дежда е това, което можеш да облечеш. Като ядеш човека, това е любов. За да духаш, трябва да мислиш. В себе си човек има три мерки, с които трябва да мери. Ако ги няма, безпредметно е учението. И в светлината има 7 цвята, които са мярка. И всички образуват един цвят.

Кон носи голям товар, пеят му, какво печели? Конят иска да си почине, иска водица, храница, да го помилваме. Тогава ще се почувствувате много доб­ре. По-добре възприемете една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една ху­бава постъпка - това е най-хубаво.