III. Вестник „Балканска трибуна", Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

[Ани]

Михалаки Георгиев

III.

Вестник „Балканска трибуна",

Черната джамия и освиркването

на княз Фердинанд

Из: Михалаки Георгиев. Съчинения, том III,

„Български писател ", 1961 г. Под редакцията на

Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Георгиев

1.

Големият всекидневен вестник „Балканска трибуна" е дело на Михалаки Георгиев. Синът на писателя д-р Борис М. Георгиев пише в своите спомени: „Сам безкористен, прям, честен до фанатизъм, той не можеше да допусне, че ще бъде изигран от хора, уж негови съдружници. Той се бе нагърбил не само с директорството на вестника „Балканска трибуна", но и с издаването на същия. А известно е, че издаването на ежедневник, особено в такъв голям формат като въпросния вестник, е напълно стопанско предприятие. За такава търгов­ска дейност баща ми не подхождаше нито по дух, нито по темперамент. Довер­чив по природа, той не подозираше, че някои от кредиторите на предприятие­то, както и някои от самите съдружници, не бяха почтени, а се стремяха зад гърба му да поправят своето лично материално положение. Когато ги разбра, бе вече много късно. Баща ми бе разорен. Той беше до такава степен скрупулен, че дори когато най-големите наши правници го съветваха час по-скоро да прехвърли поне една част от многобройните си недвижими имоти на името на майка ми, баща ми не се съгласи, а отхвърли това предложение. Мислеше, че ще го упрекне обществеността, какво и той като всички други се нагажда, при­крива... И какво излезе? Командитното дружество с неограничена отговорност „Балканска трибуна" фалира. Оказа се, че никой от съдружниците нищо не при­тежава: всичко, каквото имаха, беше на името на жените им, на братята им и пр. Само баща ми остана да отговаря с целия си имот за цялото дружество и - загуби всичко."

Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Георгиев, в:

Избрани разкази от М. Георгиев, т. III, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192.

2.

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи ед­рия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи мошеничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сът­рудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, кари­катуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Ферди­нанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни бро­еве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вес­тника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван. В бр. 80 от 22.II.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипло­матически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без унифор­ма." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председате­ля Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен.

3.

За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде сче­тено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена после­дица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлени­ето, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости!" Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си."

Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев -

смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята

за народна република, в. „Отечествен фронт", бр. 601, 1946 г.

4. Разказът „Тахир беговица" от Михалаки Георгиев и

либретото за едноименната опера

Този разказ, „Тахир беговица", е написан в прочутия затвор Черната джа­мия (Веселин Ханчев. Един час при жената на Михалаки Георгиев, в. „Литерату­рен глас", г. XIII, 1941 г.; бр. 516).

„По това време - пише синът на писателя д-р Борис М. Георгиев - баща ми попадна в Черната джамия в качеството си на отговорен редактор (на в. „Балканска трибуна" - б. м. И. С.) заради една инкриминирана статия, написа­на от анонимен писач. Баща ми не издаде последния, въпреки настояванията на властта и предпочете сам да лежи в затвора. Тогава бях момче на 12 години. Посещавах баща си почти всеки следобед в Черната джамия. Беше поставен и гледан много добре от управата на затвора. Спеше в стаята на ключарите, по съседство с кабинета на директора на затвора. Всички се отнасяха с него не като със затворник, а с голямо уважение. Там той написа разказа си „Тахир беговица". По-късно, когато бе вече на свобода, шлифова и печата същия раз­каз в списанието „Българска сбирка", Впоследствие от този разказ се пресъз­даде либрето за едноименната опера. Спомням си много добре как в бившата ни вила край Горня баня баща ми грижливо разработваше всички подробности по тази си творба. Спомням си многократните срещи у нас с композитора Дим. Хаджигеоргиев. За баща ми това либрето не бе само едно преработване. В него той влагаше много грижи, много любов. Той имаше усет към драматизма и всяка сцена от операта беше подробно описана от него. Всичко беше предва­рително точно определено в сценариото и не бе оставено място за условна постановка."

Д-р Борис М. Георгиев. Спомени за Михалаки Георгиев, в:

Избрани разкази от М. Георгиев, т. III, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 190-191.