7. На Седемте рилски езера

[Ани]

7. На Седемте рилски езера

Същевременно това е времето и на един особен творчески и духовен подем. Излиза книгата „Сонети" - София, 1925 г., която е лирична картина, от­разяваща планината, Мусала, молбите към Бога, вълненията на една душа.

Заедно с братята и сестрите от Братството и все пак страничен наблюда­тел, Мара Белчева излива впечатленията си от тези моменти. Ето например отиването на Молитвения връх.^[1]

МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

С чело открито спря на планината

Нощта. И там лице зад Мусала

Закри, все още сребрена пола

повлякла в стръмний път и езерата.

Към върха все - към изгрева сърцата

туптят. Ей таз, ей другата скала

Да минем, сякаше не е била...

Дано да изпревариме зората!

И ето върха. Спираме вцепени:

грамадна кървава глава се гурна

на запада във черните вълни.

Отсреща, изпод вежди разведрени,

засмя се на площадката лазурна

зората със рубинови страни.

Нейното присъствие на беседите на Учителя привлича вниманието и на редакторските екипи на списание „Житно зърно" и на вестник „Живот" - изда­вани от последователи на учението на Бялото Братство. И Мара Белчева за­почва да публикува свои стихотворения в тях, някои от които по-късно издава в отделни стихосбирки.

 

 

________________________________________________________________

[1]

Вж. „Изгревът" том III, с. 176-178. Молитвеният връх е на Седемте рилски езера. Там Учителят Петър Дънов е посрещал изгрева на Слънцето с последователите Си. (Бел. на съ­ставителя Велгилий Кръстев)