III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно"

[Ани]

Мара Белчева

III.

Стихове в сп. „Житно зърно“

1. Сп. „Житно зърно“, год. IV, кн. 10 (II.1929 г.)

Мара Белчева

*

Вихрушка префуча, дъжда премина

на птичките през пъстрите перца.

И буките наметнати с коприна

отърсват младите листца.

*

Приказва нови приказки небето

и пролетни надежди вред цъвтят.

Унесен славея си пей сърцето.

Усмихва се и моя стръмен път.

(Публикувано под заглавие „Песен“

в „Избрани песни“, 1931, с. 82.)

*

II.

Далеч от шум, сред планината

през сенките, срещу зората;

сред ароматна тишина

следя си мисълта - сърна.

*

Към извора летя със нея

със вечността си да се слея, -

от там, от дето съм дошла

И в миг, изчезне тя - стрела -

*

Звънец, провре се шум и врява,

И тук отново ме смущават...

Не нося ли аз своя мир,

не ще го найда в цял всемир.

 

 

2. Сп. „Житно зърно“, год. V, кн. 1 (III.1929 г.)

Мара Белчева

 

 

 

                                ЧАДА БОЖИИ

*

Те влизат и излизат, - рой се нижат -

и любят се, кълнат и ненавиждат,

*

И в плач и смех, зовят се чужд и свой.

Тоз бърза, дърпа другите в застой,

*

заспали още в своите пашкули -

зад маска всеки образът си тули.

*

Вървят те в пътя като ден и нощ:

- съзвездия около слънце - вожд.

*

И приближават се, и отчуждават, -

и всеки в себе си се продължава.

*

И няма по-низък и по-висок

и всеки чадо е на същий Бог...

 

 

 

                         ГОСПОД МИНАВА

 

 

 

Господ минава всред цветята.

Пръпват пеперуди весело,

пчели очудено бръмчат -

какъв е този аромат,

какви са тия сокове,

какво е туй обилие,

дали е праздник всред цветята?

- Господ минава край цветята,

усмихнато минава край цветята.

*

Несетно Той настъпва мравка.

Чевръсто се извръща тя

И Го ухапва по петата.

*

Спира се Господ, усмихва се, помилва я и й дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост.“

Усмихнато върви Господ сред цветята.

Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пък едно цветенце и го счупва.

И чува - дълбока въздишка:

„Защо не внимаваш, отиде ми живота.“

Навежда се Господ, помилва го:

„Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома.“

*

Цветята трепкат като живи,

И пъпчиците тръпно се разтварят.

Прехвръкват пеперуди весело,

Бръмчат пчели очудено:

Какви са тия сокове,

какво е туй обилие,

дали е праздник всред цветята?

- Господ минава всред цветята,

Усмихнато минава всред цветята.

 

 

 

3. Сп. „Житно зърно“, год. V, кн. 2 (IV.1929 г.)

Мара Белчева

 

 

 

                           МОЛИТВА

От Тебе аз не искам милост, Боже.

Аз моля земните си грехове,

*

в които нявга сянката си вложих,

да не смущават твойте светове,

*

със черния си грак през светлината. -

Да могат с други глас да пеят те, -

*

Да си намират в други мир храната;

Полета им - орел - да израсте: -

*

с криле на вихър да летят високо,

и през пъкъла огнен и студен,

*

в познанието да слязат най-дълбоко,

и да се върнат ангели при мен...

*

4. Сп. „Житно зърно“, год. V, кн. 3 (V.1929 г.)

Мара Белчева

                      ПРОЛЕТ

Навлязохме със тихи лодки

във залива на пролетта.

*

В сърцата ни смирени кротки

грей слънцето на песента...

*

От люляка облъхан трепет

зове обречени крилца.

*

И вяра вярата подкрепя, -

превръща старци на деца.

*

Зората наше е кормило.

Ветреца, с розови криле,

*

песни във пътя ни постила

и към безсмъртното поле

*

- излъчили се виолини -

невидим движи ни лъкът,

*

летиме по вълните сини:

пауни лодките следят.

5. Сп. „Житно зърно“, год. V, кн. 4 (VI.1929 г.)

Мара Белчева

 

 

                          ЮНДОЛА

Зората окадила хълмовете.

На стадото - кадилница - звънът

приижда и се губи.

На прянос борите мълчат.

*

Загадъчни и тъмни бдят скалите,

от техний замък спуща се орел

в далечините сиви,

криле разперил горд и смел.

*

Тъй от зори ми сиви, замъглени

във мене стадото звъни:

зове пак на молитва

по хълма пръснатите дни.

*

Но горд из своите самотни кули,

излита мощен царствения дух,

отвъд мъглите сиви,

към слънцето - око и слух...

*

6. Сп. „Житно зърно“, год. V, кн. 6 (Х.1929 г.)

 

 

 

                                          АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Дете, не смеях аз да Те погледна в Твойта рамка златна,

Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна,

При старци и деца промъквал си се Ти, Архангел Михаил,

По-страшен и от змея, който нявга си убил,

Яви ми се тогаз.

*

А днес, когато мойта свещ догаря,

И сетния й плам ми осветлява всеки кът в олтаря,

Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра,

С душата ми към дверите на новата зора.

Мара Белчева

*

7. Сп. „Житно зърно", год. V, кн. 7-8 (III-IV.1930 г.)

Мара Белчева

                      СТЪЛБА

През огън водят наште стъпала;

през огъня на дните мъртви.

И нигде вратня, нигде перила,

вред върхове от жъртви.

*

Осъдени на смърт, не се боим,

на смърт осъждаме ний други:

и в Божите очи тогава дим

са нашите заслуги.

*

На времето си слепи ний стрелки

посочваме на ден и нощ прехода.

Поточета - се вливаме в реки

на тръните под свода.

*

МОЛИТВА

След буря в нежънати ниви

денят си почива,

след град, сред сломената ръж

- за хляба насъщ

*

помак във молитва се кланя.

Убита прехрана!

Отплаща за някой ли грях?

Знай само Аллах.

*

И утре Аллах ще помага

и в суша и влага:

в ръце му е всеки живот

и всеки имот.

*

Отблясва се, грей премирение

и в светло кръжение,

целува добрата земя

там вита челма.

*

                  ЗНАМЕНОСЕЦ

Раздухай облаците тежки, -

таз буря в твоите гърди

събрана от милиони грешки:

и слънцето ще се роди.

*

На всички радости във тебе,

които стъпка в своя път, -

които живи си погребал,

тогава ще узрей плодът.

*

Надежда няма без победа,

без буря няма тишина...

С избистрени очи тя гледа

и носи знаме - светлина.

*

                 КНИГАТА НА ЖИВОТА

Голяма книга дал си ни, о, Боже!

Един живот как да я изчете?

Дори да я прелисти той не може:

плача, смеха на малкото дете, -

*

блаженната усмивка на цветята, -

на юноша орловите крила, -

свещенния напев на дървесата -

смирението на златните поля.

*

Палачите на агънцата неми. -

Сластта, която червея гризе. -

На вярата зениците големи. -

На праведния тихите нозе. –

*

Светулките в недрата на скалите. -

По млечни път посланите слънца. -

Дъгата - шарен мост над висините. -

За жертва оплодените сърца. –

*

Дълбокото око на океана. -

И съвестта във мрака ни звезда.

На мрака тайната неотгадана.

И пътя на Голгота към Христа.

*

8. Сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)

Мара Белчева

                    КОГАТО БЯХ...

Когато бях за погледа им праздник,

весталка, неразбулена мечта, -

не се докосваха до мен съблазни;

гнездото си аз свивах в песента.

*

Молитвата си къпех във зората.

Над розовите снежни висини,

пред мене се усмихваше дъгата.

Дружах с орли, елени и сърни.

*

Морето си издигаше гърдите

и кораба ми с девственни платна

на свойта мачта нижеше звездите:

и озарена в бяла светлина,

*

в съня си бдях, сънувах се наяве;

и във стихиите дома си бях.

Не хвърлях мрежата си в земна слава,

не чувах ехото на ничий грях.

*

Под ясний свод, в чаровната градина,

берях цветя за скръбните сърдца.

От Божий образ всякоя картина -

прилиташе с невидими крилца...

*

9. Сп. „Житно зърно", год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

Мара Белчева

                 ПРЕДПРОЛЕТ

Издигат се тополите безлисти

изострени и тънки в вечерта,

ликуват косове, кат извор чисти,

почива си в предчувствие света.

*

И тежки, мокри облаците висят

засенили беззвездния простор...

Планински блясък в тях закри се.

Поля, гори - един безмълвен хор.

*

                  ВИЖ, И АЗ ЖИВЕЯ

                   (По Моргенщерн)

И тъй, вий още живи сте, вий всички -

върби край вадата, брези на склона.

И вие почивате отново, птички,

кат мене, дълго дрямали на клона.

*

Виж, ластвичке, подрумче, виж от друма,

о чуйте, аз започвам пак да пея

и радост нижа дума подир дума,

като че мъртва бях, а пак живея!

*

                   ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ

Цветенце на свещената си вяра,

изникнало на тая висина!

Ти знаеш някоя наука стара,

записана със мрак и светлина.

*

Научила те да говориш мълком, -

да милваш с дъх, и малък, и голям.

В градината на мечката и вълка

само да си и жрец, и свещ, и храм.

*

Във себе да се радваш и тъгуваш,

и пред ветреца скромно да си ти,

и все пак никому да не робуваш.

*

До края твойта дрешка да е нова.

Езичето ти златно да вести,

че ти си лък, че ти си и отрова...

*

                  СВЕТИЯ

С обагрени криле денят отлита,

и на скалата, о кривак опрян,

овчара чака свойта пъстра свита,

от сетните лъчи огрян.

*

Излъчва той лъчи, излян от злато,

като че някой слънчев жител там

прифръкнал със тело крилато,

- запален полилей във храм.

*

Тъй негли бъдащия жрец - светия

и в мрака ще излъчва сам лъчи,

и на олтаря литургия

ще пее и кога мълчи...

*

                   НОВ ПЪТ

Какво ли там в гората

раздира тишината?

Пищят скали,

ехтят ели.

*

Куп трудоваци млади

- смях, викове и свади -

с лопати, с чук

един до друг

*

със брадви, търнокопи,

със бомби сред окопи,

трошат, ломят,

прокарват път

*

над пътя на дедите...

Те впрягат висините

През бор, през клек, -

Все по-далек!

*

10. Сп. Житно зърно", год. VI, кн. 1,1931 г.

Мара Белчева *)

 

 

 

                        ТОЛСТОЙ

Степ. Широка снежна степ.

Пада мрак. Из бездната на вечерта

вихърът зави свиреп.

Скитник стар запре пред тъмните врата

мънастирски. Щап подел,

той почука: „Нищ отвърженик нерад."

- „Всякой е добре дошел,

влез." Прегърбен влезе старец белобрад.

Влезе и излезе пак.

Не намери той и тука своя бог,

чийто глас през нощний мрак

го поведе - глас и кротък, и жесток.

Влезе и излезе пак.

И през снежното мълчание на нощта,

чут е тежкият му крак

твърдо стъпящ как отеква във степта.

*

__________________________________________-

*) Излезе от печат антологията на Мара Белчева „Избрани песни". По липса на място в този брой, в идната книжка ще дадем рецензия за нея. Доставя се и от редакцията. Цена 40 лв.