V. Стихове от Мара Белчева във в. „Живот"

[Ани]

Мара Белчева

V.

Стихове във в. „Живот"

1. В. „Живот", год. I, бр. 1, (22.ІІІ.1929), с. 1

Мара Белчева

ПРОЛЕТ

Вещица - денят вещае:

Служиш, - нямаш господар,

Сам си туряш ти самар.

Кой ли зъл дух с теб играе?

Днес богатство сам желаеш

Утре - почести на цар.

Запленен във земний чар

Ти изпъден си от рая.

Нему служиш и не грееш.

Вечен враг на радостта

Той разпъва в теб Христа

А любов навред да сееш,

изхвръкни из тоя плен:

Пей със пролетния ден!

2. В. „Живот", год. I, бр. 2, (29.ІІІ.1929), с. 1

Мара Белчева

Грабна ме, - с един замах на върха!

Лих жребец ме носи, ноздри пърхат,

Пламъци му бликат из очите.

В миг, във бездната ме запокити.

Мълний тресна. Тътнат небесата,

с пръсти ровя гроба си в земята.

Трепвам. Пак жребеца нейде цвили.

Мъкна се нагоре с сетни сили.

В мъката ми нещо ми се мерна, -

Там от върха, зад скалата черна,

ей безсмъртното око погледна

в мене: - тишината всепобедна...

3. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ЗАДУШНИЦА

... А думите им, верни и лъжливи,

въздишките им, жадните уста;

ръцете им и щедри и грабливи,

сега бръшляна вий по тях листа...

Изгнили вече лодките, веслата;

земята глътна техния полет.

И само по браздите на делата

живее още живия завет.

И нявга през забравата проблесне

легенда или звук от тяхна реч -

като че ли далечна вест небесна

разсича тъмний облак - златен меч.

И вижда погледа, в дъга пречистен,

дърво изникнало до модрий свод,

със златен плод отрупано, безлисто;

очите на възкръсналий живот...

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,

с. 70, из „Вечният скитник )

4. В. „Живот", год. I, бр. 5, (19.IV.1929), с. 1

Мара Белчева

НАШАТА МАЙКА

Света Богородице, благословена

Ти светлина за хижи и палати

отблеснала се в цялата вселена

На Тебе всички болки са познати.

В Теб, майко, се оглеждат вековете -

в Теб, извор на сълзи, те черпят радост.

И тоя образ в глъбини им свети,

със ореола си на вечна младост.

Ти вдъхновяваш майстори велики:

И мене озари, благослови ме.

На твоя ден ме нявга Ти повика;

кажи ми що да сторя в твое име.

Във чий ли двор да спра, - на чия вратня

кои сълзи да изсуша на време;

как Твойте святи мисли да отгатна

И да закърмят Бога във сърце ми.

5. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

АПРИЛ

Денят във тишината се пробуди.

Молитви към олтаря му висок,

летят огромни пъстри пеперуди

и вият се над златния поток.

А черни връх отсреща руменее,

топи се на зората във дъхът.

Криле отърсили петлите пеят

април се е възмогнал на върхът!

Със чист детински поглед той поглежда,

усмихва се на птички, дървеса,

очи му - животворните надежди

в мъртвилото възкръсват чудеса.

Работника Април, в зърите ранни,

оре земята с бързи плугове,

примамя пъпчици на будни грани,

на служба в храма птиците зове.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,

с. 64, из „Вечният скитник )

6. В. „Живот", год. I, бр. 7, (3.V.1929), с. 1

 

Мара Белчева

ВЕЛИКДЕН

Разтварят се вратите,

прозорците цъвтят.

Край вадата върбите

косите си сребрят.

Зумбюли и лалета

иглика, минзухар;

и мъхови привети

по стария дувар.

Облича се гората

в примяна от зумруд.

На нивите в недрата

възкръсва златний труд.

Христовите закони

са нашия подслон.

В сърцата ни се рони

великденския звон.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

И няма вече тук за нас разлъка,

кога ми не похлопаш на вратата.

И няма вече мъка...

Изфръкнах из земята, -

из жъртвения пламък на гърдите,

от кладата изфръкнах на сърце си.

Прогледнаха очите:

сълзи не питат де си?

И твоя-моя дух - едно е всичко.

И ручея, сестра-душа, ме вика

и пей в мен всяка птичка

на любовта с езика...

7. В. „Живот", год. I, бр. 8, (10.V.1929), с. 1

Мара Белчева

МАЙ

Чуй! Нова песен пей ветреца

със теменужений си глас,

гора люлее младенеца,

залутан в шеметен захлас.

Усмивката му - всяко цвете,

бий пулса му във всеки злак.

В сърце му нови все полети...

Подсвирнал кос му дава знак;

Там над моравата зелена,

измежду трепнали брези,

от майския му дъх смутена,

и на ресници и сълзи,

насреща роза се разцъфва.

Не виждал я тъй никой друг

във слънчевий й поглед лъхва

гласа на вечния съпруг.

8. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПЪТ

Нагоре криволи все сам.

Рой вият - жерави - години.

И лута се и тук, и там,

край пътища, дворци, градини.

Където мина се не спря.

На Мусала очите блесват;

Край тях наголе се провря...

Над пропасти, скали безсвестни,

Зоват го златните звезди,

зоват го вечерните бури,

дъгата нещо му вести,

през озарените лазури.

Все нов нагоре криволи,

стеснява се и разширява.

Над превъзмогнати скали,

зората с кръв го причастява.

9. В. „Живот", год. I, бр. 11, (1.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ИЗЛЕТ

Благоуханна лъхна майската зора.

И черната си мантия нощта прибра.

Открехват се отсреща златни двери.

Призръчна Витоша криле разпери.

Потрепнаха в молитва цвят и дървеса.

И топъл лее се на славея гласа.

Край ручея - във бяло рой дечица -

разцъфнали се трънки. Кукувица

изкука, скрий се, ей изкука пак и пак.

Събудили се теменужки, кукуряк.

Към върха се реди ме стари, млади.

В сърцата рухват всичките прегради.

Зелени клони - благославят ни ръце.

Скалите ни посрещат с сгрено сърдце.

И блика извора струи лъчисти.

Очи, очи поят със мисли чисти.

10. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ТИХАТА ПЪТЕКА

Води ме тихичка пътеко,

през твойто царство ме води!

Прецеждаш светлината мека

през изумрудени греди.

И пада тя на капки златни

по оживелия ти стан.

Под твойте сенки благодатни

минава който е избран.

И всички други бяха глухи

към воплите на стръмни ден...

Ти само мойте устни сухи,

води към извора свещен.

11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Когато цъфнат нашите градини

И птички пеят в нашите гнезда;

когато небесата ни са сини

и на молитвите ни зрей плода;

за нас тогава всеки ден е праздник,

имот наследен цялата земя.

Неволите са вече думи праздни,

и топла струна вечната тъма...

И вихър ли забрули ни, нехайно,

за да смути завързалия плод;

и мечът на забулените тайни,

разсякъл мрака на сърдитий свод,

изпитващ вярата ни във гърдите,

дълбоко вбий се в нашето сърдце, -

ний пак смирено в вихра на бедите

в молитва пак издигаме ръце.

12. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ЧЕРЕШАТА

Отсреща на черешовия клон

най-зрялата череша гарван клъвна.

И рой подире му кълвят безмълвно.

Не знае гарвана закон.

И ней нали е все едно, кой пръв

ще я вкуси, човек ли или птица?

На пролетните дървеса царица

тече във нея щедра кръв.

На вихъра дари от своя цвят

и дъждове зелена са я брали...

Сега нагиздила се със корали,

на гости кани целий свет.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,

с. 65, из „Вечния скитник )

13. В. „Живот", год. I, бр. 15, (28.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

РУЧЕЯ

Бърза ручея надолу

по гърба на планината.

Гърбава пътека гола

слиза с него в низината.

Вий се той и пей игриво,

и през урви - сенки черни

- змей - през клек и през коприва,

губи се и пак се мерне.

Във усмивката му тясна

слънцето, луната влизат.

И водата му все прясна

и далечното му близо.

През потоци, през морето,

стигна ще той с песента си, -

с песента си, със небето -

океана беловласи.

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,

с. 81, из „Планината )