7. В. „Живот", год. I, бр. 8, (10.V.1929), с. 1

[Ани]

7. В. „Живот", год. I, бр. 8, (10.V.1929), с. 1

Мара Белчева

МАЙ

Чуй! Нова песен пей ветреца

със теменужений си глас,

гора люлее младенеца,

залутан в шеметен захлас.

Усмивката му - всяко цвете,

бий пулса му във всеки злак.

В сърце му нови все полети...

Подсвирнал кос му дава знак;

Там над моравата зелена,

измежду трепнали брези,

от майския му дъх смутена,

и на ресници и сълзи,

насреща роза се разцъфва.

Не виждал я тъй никой друг

във слънчевий й поглед лъхва

гласа на вечния съпруг.