VII. Всяко дихание да слави Господа

[Ани]

VII.

Всяко дихание да слави Господа

Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя"

от Елена Казанлъклиева

Когато сутрин се изправя пред идващата зора, всичко е тъй мило, засмя­но и със своя нежен тон, запява благодарствения химн на любящия баща.

Чувам извора как клокочи, рекичката как тихо пее своята песен по такта на великия виртуоз, който внимателно и бавно дава нота на всички приютени негови деца да пеят и свирят по своята част. Слушам как славеят, унесен в своята сладка песен, не забравя и благодарствените си утринни молитви. Виж­дам как пчеличката обикаля около красивото цвете и събира медения прашец. Виждам как пеперудката красива къпе крилцата си в бистрото поточе. Виждам зелената тревица - прошарена с нежни цветенца, тъй гиздаво постлала своя килим и кани любимите си гости. А трепетликите излеко трептят като струните на арфа. Виждам вековния дъб и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по нареде­ните клавиши. От векове той е събирал тайни в своята архива, и тъжно си запя­ва и в песента се открива велика тайна, която може само мъдрецът да открие.

Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ли­вади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири. В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост. И не след много чувам стъпките му да потропват, като че ли отгова­рят на игривата песен. Овцете, обърнали кротко глави към него, сякаш и те разбират радостта на своя пастир.

Цялата природа е във веселие и игра, и виждам, че наднича любящото око на Великия Творец и гледа радостта на Своите деца, как те се радват на този чуден дар на живота.

* * *

Бургас, 25.Х. 1920 г.

Обична Елена,

Бъдете съвършени, както и Отец Ваш съвършен. Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие. Слепият изпитва тъмнотата, а здравия светлината. Любете, това е заповедта на посветените.

В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис)

(Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева; вж. „Изгревът" том VII, стр. 61.)