24. Сестра Арнаудова разказва как е била върната от смърт

[Ани]

24. Сестра Арнаудова разказва как е била върната от смърт

Калпакът от заешка кожа стоеше на главата й все така, както я помня отпреди двадесет години. Както винаги, лявата й ръка беше завита във вълнена дреха. Посивялото й набръчкано лице само беше оживено и сякаш подмладе­но. Погледът на сивите й очи гореше: тя говореше за театъра. Отиваше на репе­тиция в читалището - щеше да се играе „Женитба" от Гогол.

 

- О, какво само не съм преживяла! Представете си какво значи - първа артистка в един провинциален театър! Какво само не съм играла: „Казаларската царица", „Наймичка" - моята коронна роля. И моят истински живот беше на сцената. Аз не играех, а горях. И тоя жар се долавяше от публиката - тя ръкопляскаше и ме носеше на ръце. А аз, тъничка, слабичка, за нищо друго не мечтаех, освен да си почина. След представлението градският комитет урежда вечер: ядене, пиене. Какво? Аз хапна един къшей хляб, няколко глътки лимона­да. А Матьо казва: „Не, Цветана, без тебе не може." А моят живот си беше пълен. След мъжа си изгубих детето - дванадесетгодишно: мъдрец го нарича­ха. За какво още имаше да живея? Нишките на живота ми бяха изтънели. Кога­то се разболях в Мърчаево, Учителят ми каза:

 

- Рекох, ще трябва да си заминете.

 

Това не ме наскърби. Напротив. Драго ми стана. Какво имаше да ме дър­жи в живота?

 

- Така ли, Учителю, няма да има за какво да живея? - запитах аз полу­гласно.

 

И заговорихме за театъра. Някои казват, че Учителят бил против театъ­ра. Нищо подобно! Напротив! Само че Той не одобрява това, което театърът днес изнася: долни страсти, долна любов. Той иска театърът да представя не­що хубаво, възвишено. Той даде идеята на брат Константин Камбуров да напи­ше драмата „Адам и Ева" - нещо прекрасно. Така ние дълго говорихме с Него за театъра, за изкуството. Какво само ми каза Той за театъра! Когато вече привършвахме разговора си, Той се замисли десетина минути и каза, като махна с ръка:

 

- Живейте, тогава! Ще работите в областта на режисурата.

И аз наистина оживях и оздравях. За трети път Учителят ми връщаше живота. Но ето Неговата мисъл: да живея заради театъра, заради режисурата.

Очите на сестра Арнаудова горяха; Важното е всеки да налучка това, което го радва, което дава смисъл на живота му, което го свързва с неговото мощно течение. У сестра Арнаудова това беше театърът, режисурата. Тя наис­тина оживяваше.

25 юни 1952 г.

Д-р Стефан Кадиев

(Във филма „Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайп­цигския процес от 1933 г. срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 г. Цветана Арнаудова получава, за „изключително ар­тистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров", диплом и първа награда за женска роля. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)