Ани Публикувано 16 Август, 2013 Сподели Публикувано 16 Август, 2013 36. Архитект Сираков разказва: Пред нас стоеше млад мъж, с възвисок ръст, стегнато, правилно телосложение, с хубаво, синеоко, малко ъглесто лице, зачервено и обгоряло от слънцето. Наричал се Сираков, родом от с. Глоджене, Тетевенско. Докато говорехме, той кладеше огъня, над чиито пламъци се грееше чайник. До него шеташе младата му, русокоса жена, облечена в нови, работнически панталони. Той бил асистент в политехниката, специалност строежи на здания. - Родителите ми бяха заможни хора. Баща ми беше предприемач. Точно когато бях в четвърти клас на гимназията, баща ми загуби и аз трябваше да прекъсна следването си и да се заема със зидарска работа. С това изкарвах прехраната си. Но това не ме задоволяваше. Влечеше ме някъде далече. След шестгодишно съществувание като зидар, аз реших да замина за Германия и да си опитам там щастието. Точно тогава Влаевски, който е от нашия край, ме заведе при Учителя. Той ме прие и когато Му разказах за това, което бях преживял, Той затвори очи за няколко минути, като че дълбаеше в някакви спомени, или като че четеше някакво писмо. След това мълчание, което аз не прекъснах, Той отвори очи и каза: - Идете! Там ще свършите гимназия и ще се върнете архитект! Няма да повярвате как всичко това се сбъдна с най-голяма точност. Аз отидох при някакви роднини в Германия и следвах гимназия, завърших я. Работих и следвах инженерство и се завърнах архитект. Аз имах след това много срещи и всякога ми е давал някакъв съвет, който се е сбъдвал най-точно и винаги в моя полза. Записал: д-р Ст. Кадиев Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване