39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.1. Запознанството ми с Учителя Петър Дънов

[Ани]

39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново -

Бележки из моя живот

39.1. Запознанството ми с Учителя Петър Дънов

Още като ученичка в I клас, в мен се зараждаха въпросите: има ли Бог, има ли друг свят, душата живее ли в този друг свят или всичко се свършва със свършването на физическия живот. От I клас постъпих в Търновския пансион, а и през седмицата ни водеха на църква. Обредите, тайнствата, които там се извършваха, събуждаха в моята душа чувство на благоговение към висшето - незнайното. Но не можах да си обясня каква нужда има това Велико същество от моята малка свещичка, която му запалвах и след няколко минути изгасва. Отговор не можах да си дам, но и от никого такъв не получих, дори и от самите служители на църквата. Един ден запитах учителката - г-жа Благоева, която преподаваше психология в гимназията: душата живее ли или умира? Тя ме по- пипа по рамото, усмихна се зачудено и ми каза:

- Дете, никой философ, никой педагог не е могъл да докаже какво нещо е душата.

Аз вече не запитах други по този въпрос, защото ми се виждаха странни. Завърших гимназия в 1896 г. Разделих се с всички другарки с тъга, като отнесох мили спомени от пансионерския чист, детински 6-годишен живот и навлязох в обществото, което трябваше да изучавам и да се справям с много противоре­чия. Станах учителка в основното училище в Габрово. Обичах си професията, децата, но след две години напуснах училището, защото се ожених. През всич­кото това време мисълта за духовния свят не ме напускаше. Моят другар беше на военна служба в Търново.

През 1905 г. дойде в Търново Учителят П. К. Дънов да държи сказка по френология. Аз я посетих с моя брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек със своя живот гради бъдеще, събира капи­тали за изграждане на своето тяло и може да му даде форма според своите мисли и вътрешни духовни стремежи и живот. Така, по външен вид може да се знае животът на всеки едного и да се определи неговият характер. Всички слу­шаха с внимание. Като завърши сказката си, само д-р Георгиев искаше малко да оспорва, но капитулира при отговорите на Учителя. Аз разбрах, че Учителят изнесе една велика истина, непозната дотогава на мене и за други и исках да Му благодаря, но от многолюдното събрание не успях и не можах да се срещна с Него.