Ани Публикувано 16 Август, 2013 Сподели Публикувано 16 Август, 2013 60.4. Учителят и пътят на ученика Така си размишлявах и учудвах, зашумя салонът, всичко стана на крака. Понадигнах се, гледам: Учителят, стъпвайки леко, леко, се качи на катедрата, всичко замря в мълчание. След това, по знак от Него, брат Симеон Симеонов засвири, запяха всички, след песента - някои молитви. Седнахме и Учителят започна тихо, тихо, едва се чува до края, да говори за пътя на ученика. За пръв път виждах Учителя, за пръв път Го чувах, за пръв път се смутих в себе си от думите на Учителя, защото кат че ли понякога Той долавяше мислите ми, смущенията ми, болките ми и между Словата Си към всички, отговаряше и мен. Така, два пъти дневно, цяла седмица Неговото Слово разбуждаше моите мисли, моя малък мозък, и вливаше нещо ново, непознато. Някакво обновление, непознато мен. Няма да ви описвам целия живот на събора, който прекарах, и впечатленията си подробно. Друг път ще ви опиша това. При друг събор, който ми е направил впечатление, то е като продължение на това. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване