Ани Публикувано 16 Август, 2013 Сподели Публикувано 16 Август, 2013 62.7. Изпит за вярност След три месеца от тази случка аз дойдох тук и поисках от Учителя да ме приеме. Той много любезно ми каза, че сега не може. И ми посочи да отида в четвъртък. Но аз не отидох на този ден, а след три месеца. Тогава пак не ме прие и ми посочи дата и ден. Аз пак не отидох на посочената дата и отидох след други три месеца. Така четири пъти ми определя дата и аз тези четири пъти все не отивах на определената дата. Отначало Той биваше весел и с усмивка ми говореше, но после ставаше все по-строг и най-после не ми определяше дата, а казваше само, че е зает и не може да ме приеме. Така минаха четири години. Аз не знаех защо не ме приема и все отивах и молех да бъда приет, докато на четвъртата година, един ден Той ми каза съвсем строго, че няма да ме приеме изобщо, в смисъл - никога. Тогава аз се много огорчих и тръгнах да се връщам в Пазарджик. Но когато седнах във вагона на влака, си помислих, че това е навярно изпит и Учителят ме опитва дали аз при всички условия ще Му остана верен ученик. В същият момент цялото купе се заля със светлина и ми олекна на душата. Изпълни ме някаква чудна приятност, като да съм получил нещо много хубаво. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване