62. Михал Луканов. 62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне

[Ани]

62.9. Моят ръководител ме спасява от удавяне

Бях на около тринадесет или четиринадесет години, когато започнах да [чувам] гласа на невидим дух да ми говори с много нежен глас.

Гласа чувах да идва отзад на главата си, гдето е малкият мозък и даваше илюзия, като че ми говори на телефон.

Един ден бях отишъл да се къпя в Марица. Избрах си едно място и скочих от брега във водата. Попаднах на водовъртеж и започнах да потъвам надолу, защото не можех от водовъртежа да изляза нагоре. Тогава усетих две здрави ръце, които ме хванаха и издигнаха над водата. След това аз изплувах настра­ни и излязох на брега. Наоколо нямаше никакъв човек - това бе едно от първи­те проявления на моя ръководител, който ме избави от удавяне.

Втори път се случи същото при бента на канала. Пак попаднах на водо­въртеж и пак две силни ръце ме изнесоха над водата.

Трети път пак се къпех в същия бент и макар че знаех да плувам, подели­ят ме водовъртеж не ми позволяваше да изляза над водата - само главата ми беше над водата, но тялото си не можех да го изнеса нагоре. Сещах как силно­то течение ме повлича и иска да ме вмъкне под бента. Чувствувах, че не мога да се справя сам и почнах уплашен да викам за помощ. Тогава чух познатия глас да ми вика:

 

- Не бой се, не бой се!

 

В същото време се появи един мой другар и му викнах, че ще се удавя. Той се хвърли с дрехите и ме спаси, преди силното течение да ме е повлякло под бента.

Моят ръководител ми е спасявал и други път, или по-право - още няколко пъти, живота.