6. Малката Добродетел

[Ани]

6. Малката Добродетел

(в. „Братство", бр. 13, 15.I.1930 г.)

Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят.

В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал. Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал:

 

- На това кафено зърно аз дължа моето богатство.

 

Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото дру­гарче. Детето я привързало и поставило в люлката, без другарчето му да го види. Бог го благословил.

Една жена взела назаем от съседката си чашка червен пипер. Когато да връща заема, Бог пошушнал нещо на ухото й и тя хубаво натъпкала чашката. Бог се скрил в чашката с червен пипер и благословил двете съседки. Оттогава те заживели като сестри.

Един шофьор настигнал повреден автомобил. Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили. Бог се много зарадвал. Разбойниците, които очаква­ли автомобила на края на гората, видели, че той не дошел в определения час, и се разотишли. Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща.

Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал не­що. Стражарят го поставил на земята и му заповядал:

 

- Викай: „Ох!"

 

След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъп­никът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпле­ния.

Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минава­ли трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.

Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на профе­сора и му казал:

 

- Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог.

 

Те се разбрали и станали оттогава добри приятели.

Орионо