2. Съзнанието

[Ани]

2. Съзнанието

Стека^[1]

(сп. „Житно зърно", г. II, 1925, кн. 9-10, с. 295-296)

Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето.

Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места, по известен план. Съзнанието разполага с капитал - паметта, и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни ус­ловия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на приро­дата.

Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъз­нанието на животните.

Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на не­щата няма, замисляне върху същината, причино-последствията няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се сре­щат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качес­тво само на човека.

Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа, в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни расте­ния, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скър­би, когато вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, ко­гато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувству­вал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.

Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър.

Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник.

Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена, истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.

Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлек­сно.

Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настой­чиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието.

 

 

____________________________________________________________________

[1] Стека - псевдоним на д-р Стефан Кадиев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)