3. Теософията

[Ани]

3. Теософията

Стека

(в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 805, 11.IV.1927 г., с. 2)

Голяма роля играе днес теософското общество. Колкото и да е човек предубеден срещу учението му, много скоро той почва да чувствува голямата сила на разумните доводи и на дълбоката логика.

Има някои неща, с които не сме съвсем съгласни със сегашните теосо­фи. Но в много отношения, не може да им се отрече справедливостта.

Никой не може днес да отрече, че пропастта между науката и религията е грамадна. Всички, които са чели история, знаят как вече от векове науката и религията са в непрекъсната борба. Бе време, когато църквата беше достатъч­но силна, за да затиска устата на науката. Всеки учен в областта на физиката, химията, биологията, астрономията е бил считан за противник на Бога, е бил преследван, отлъчван от черквата и даже изгарян.

От възраждането (ренесанса) насам, науката си извоюваше все по-голе­ми права: църквата, водейки жестока, защитителна борба, се оттегляше все повече и повече от живота, докато дойде до положението да се обърне в под­държан от вековните традиции, загубил връзката си с текущия живот институт, придаден към държавата, далече загубил своето по-висше предназначение - да бъде будител на съвестта, крепител на угнетената от живота човешка душа.

И това е по целия сват.

Преди 50 години един силен глас, подобен на набожна камбана, зазвъни в дълбокостоящата в самодоволната си победа наука. Това беше гласът на сла­вянката Елена Петровна Блаватска.

Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини.

Там тя стои с години. Нейната сложна, широка душа намира много от това, за което е жадувала.

Владеейки добре официалната европейска наука, познавайки с най-го­леми подробности историята на Християнството и на официалната църква, Бла­ватска става основателка на теософското учение.

Теософията доказва, че Християнството е нещо живо, много по-широко от една догма или от една механическа молитва. Тя твърди, че духовните пре­живявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплод­на смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия. Теософията е дълбока наука, която трябва упорито и внимателно да се разучава, за да се разбира; а Блаватска дава образци на най-чудна, възви­шена поезия, бликаща от една гениална душа. Теософията хвърля мост между наука и религия. И двете трябва сърдечно да й благодарят, защото тя ги осмисля и задълбочава, тя ги свързва с живота на културния човек, тя ще цели да разкрие нови възможности пред изпадналото днес в безпътица човечество.

Нито един интелигентен човек не трябва лекомислено да отхвърля и се надсмива над теософията, преди да я проучи основно. Тя заслужава това и стократно възнаграждава всяко желание.