Jump to content

1933_03_24 Постоянни и променливи сили / Отношение между ума и сърцето


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Съразмерност в природата“, 22 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.II, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

24 март 1933 г.

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА 1932-1933

Постоянни и променливи сили

Т. м.

Учителят по геометрия пита един ученик: „Коя линия наричаме права?“ – „Всяка линия, която не е крива, е права.“ – „Що е крива линия?“ – „Всяка линия, която не е права, е крива.“ – „Коя линия е счупена?“ – „Тази линия, която не е нито права, нито крива, е счупена.“ – Верен ли е отговорът на ученика? Според някои учени една линия е права, когато силите ѝ се уравновесяват. Обаче ако на едната или на другата страна има по-голямо противодействие, тя се изкривява. За да се изкриви, правата линия завива надолу или нагоре. В тази посока, именно, тя търси изход. Едно тяло се движи със сила и среща на пътя си голямо противодействие. За да го избегне, тялото изкривява пътя си. Има ли някакво противоречие в това? Няма никакво противоречие, но тялото удължава пътя си. Кривата линия изминава по-дълъг път от този на правата. Следователно изразходваната енергия е по-голяма.

И тъй, най-късото разстояние между две точки е правата линия. Между две точки може да се прекара само една права линия, а между три точки може да се прекара крива линия. Казват за някого, че е крив. – Кое е лошото в кривата линия? Крив е онзи, който в даден момент не постъпва добре. Защо свързват кривата линия с неправилната постъпка? Така се определя отношението между ума и сърцето. Сърцето, т.е. чувствата образуват кривата линия, а умът, т.е. мислите – правата линия. Казва се, че в правата линия силите са уравновесени. Отдето и да идат, те са в равновесие, или в покой. Значи всеки човек, който има постоянство, може да върши някаква работа. Постоянните сили на правата линия винаги вършат повече работа, отколкото променливите сили. Какви са силите на ветрената воденица: постоянни или променливи? – Променливи. – А на водната воденица? – Постоянни. Оттук вадим заключението: Правата линия е емблема на постоянните сили, а кривата линия – на променливите. – В какво се изявява променливостта? – В това, че едната сила е по-слаба от другата.

1933-03-24-19_fig1.PNG

Взимаме три точки A, B, C, които представят сили (фиг.1). Силите A и B се стремят към C, която, в случая, представя човешката глава. Имаме още две точки M и N, които също се насочват към С. Правите линии AM и BN представят двете ръце на човека, издадени настрана. И те се отправят нагоре, към C – към главата. Двете ръце представят два вида електричество – положително и отрицателно, или два вида магнетизъм – също положителен и отрицателен. Мислите и чувствата също биват положителни и отрицателни. Силите могат да се превръщат: положителната в отрицателна, и отрицателната в положителна. Който има самообладание, превръща отрицателните сили в себе си в положителни. За самообладание се говори само в психичния живот, а не и в механичния. Вдигаш ръката си да удариш някого, но веднага дойде самообладанието, и ти сваляш ръката си. В механиката процесите са завършени. От резултатите съдите за силите, които действат там. Например, един човек се дави в реката. Хората веднага тичат да го спасят. Ако могат да го спасят, те се радват. Ако се удави, те скърбят. За реката обаче е безразлично дали някой се е удавил или спасил. Тя продължава да си тече, както и по-рано. В механичния живот стават грешки, без да се съзнават като такива. В психичния живот обаче процесите са незавършени. Там всяка грешка предстои на изправяне.

Кое е положителното в света ? – Умът и мислите, които минават през него. – Кое е отрицателното? – Сърцето с чувствата и желанията. Обаче без желания умът не може да се прояви. Може ли да имате свещ без материала, който я създава? Ако фитилът не е пъхнат в лой или парафин, той не може да гори. Само фитилът не е свещ. Следователно и умът без чувства и желания не може да се проявява. Как ще работи воденицата, ако няма вода, която да движи колелото? В случая водата и колелото са условия, а движението – резултат. От резултата зависи колко жито ще се смели. Но и и без условията нищо не се постига. Ако колелото се счупи, водата ще си тече, но житото няма да се мели. В този смисъл чувствата са условие за ума. Ако в тебе не се събуди какво и да е чувство, и мисълта няма да се прояви. Ще кажете, че и без чувства може. Не, колкото са важни мислите, толкова са важни и чувствата. Колкото по-хармонични са чувствата, толкова по-възвишени са и мислите. И обратно: дисхармоничните чувства са причина за проява на дисхармонични мисли. – Де е мястото на чувствата? – Симпатичната нервна система. Тя играе роля на инсталация на чувствата. Главният мозък е инсталация на мислите. Обаче в мозъка има място и за чувствата. Кривата линия отзад на главата определя чувствата на човека, а правата линия – челото – определя неговите мисли.

В геометрията се говори, освен за прави и криви линии, още и за счупена. Хората обаче се страхуват от счупените линии. Няма нищо лошо в счупването на линията. Ако една права или крива линия не се счупи, не може да се говори за проява на известна сила. Счупването на една линия представя известно противоречие. Следователно не е опасно пречупването; опасно е, когато става безразборно. Тогава силите се проявяват неправилно. Значи човек е недоволен от пречупването, когато не е станало на място. Когато водата извира, когато светлината се изявява, и там става пречупване. Ако светлината не се пречупва, не може да се прояви. Ще кажете, че това са философски работи. – И без тях не може. Те са екскурзия на ума. Който има време, може да прави такива екскурзии – те са отлични. Човек може да се качва по планините и да слиза, но важно е да прилага. Ако не прилагаш това, което си научил, нищо няма да постигнеш. Ще говориш за права и крива линия, без да се ползваш от тях.

Питам: Що е добро? Ако ми отговорите като онзи ученик, ще кажете, че добро е онова, което не е зло. – Кое е зло? – Което не е добро. Често вие се смущавате. Защо се смущавате ? – Защото не можете да си дадете един определен отговор на въпросите, които ви интересуват. Имате един голям прът – AB, забит отвесно в земята. Като се огрее от слънцето, той хвърля сянка, която прилича на пръта. Ако приемете пръта като добро, сянката му ще бъде неговото зло – отражение на доброто. Ако лятно време, силно изпотен, седнеш под сянката на някое дърво, ти непременно ще се простудиш. Ето защо, сянката е злото в света. Който седи в сянката на злото, всякога боледува. За да не боледуваш, прави добро. Който не прави добро, прави зло. Значи злото не съществува вън от доброто. Вън от човешкия ум няма крива мисъл. Ако мислиш право, криви мисли не съществуват. Ако мисълта не се проявява правилно, непременно ще се изкриви. Който не прави добро, прави зло. Който не мисли право, мисли криво. От това гледище, злото и кривата мисъл не съществуват.

С един пример ще ви обясня що е добро и що е зло. Дават ти вкусно, добре сготвено ядене. То представя доброто. Обаче ти ядеш повече, отколкото трябва. Стомахът ти ще се претовари. Ти се огъваш от болки, не знаеш какво да правиш. Това е злото. Взимаш очистително и се облекчаваш. – Може ли храната да се нарече зло? Злото е в преяждането. Ако беше ял по-малко, нямаше да страдаш. Яж по малко, даже оставай малко гладен. Ако откраднеш една торба със злато от богатия, ти си направил зло. Парите са добро нещо, но с открадването ти си нарушил равновесието на силите в богатия и природата те държи отговорен. Ще върнеш парите на богатия, за да възстановиш равновесието на неговите сили. Крадецът бърка в касата на богатия с една ръка, затова постъпката му се разглежда като престъпление. Добрият и разумен човек бърка с двете си ръце, взима само две златни монети и затваря касата. Като му потрябват, пак си взима две монети. Тази мисъл не ви е ясна, защото вие имате установени теории за отношенията в живота. Според мене права постъпка е тази, която вие можете да приложите и към себе си, и към окръжаващите. Ако към себе си постъпвате по един начин, а към окръжаващите – по друг, постъпката ви не е правилна. Ти бъркаш в чуждата каса, но и в твоята бъркат. Ако само ти бъркаш в чуждите каси, това е престъпление.

Човек трябва да има постоянство в мисълта и в чувствата си. Ако в мисълта си е постоянен, а в чувствата – непостоянен, той дава много обещания, без да ги изпълнява. Който обещава, а не изпълнява, може да има отличен ум, но в чувствата си е непостоянен. Дето чувствата са непостоянни, там има неустойчивост. За да се стабилизираш, трябва да възпитаваш чувствата си, т.е. да ги хармонизираш. – Възможно ли е това ? – За онзи, който знае законите, всичко е възможно. Възможността и невъзможността зависят от знанието. Можеш да направиш само онова, което знаеш; което не знаеш, не можеш да го направиш. Казваш: „Аз зная това“. – Щом го знаеш, направи го. – „Не мога да го направя.“ – Значи не го знаеш. – „Познавам този човек.“ – Дай му тогава хиляда лева назаем. – „Не мога да му дам.“ – Значи не го познаваш. Ти познаваш даден човек само тогава, когато можеш да се справиш с него при всички условия. Щом не можеш да се справиш с него, нито ти го познаваш, нито той те познава. Познавате ли слънцето?

Има два вида познаване: можеш да познаваш и разбираш някого, без той да те познава и разбира; можеш да познаваш и разбираш някого, и той да те познава и разбира. Когато работят заедно, хората трябва да се познават. Ако не се познават, нищо не могат да направят. Бог ви познава, но вие не Го познавате. Слънцето ви познава, но вие не го познавате. Аз говоря за разумното слънце, което стои зад обикновеното, физическо слънце. Да познаваш слънцето, това значи неговата светлина да произведе в тебе мисъл. Ако се питаш защо грее слънцето и си недоволен от неговата силна светлина, ти не го познаваш. Ако изпитваш приятност от светлината и топлината на слънцето, ти го познаваш. Трябва ли да ти се обяснява това, което разбираш? Нося ти хляб. Ти знаеш какво представя хлябът; знаеш каква сила съдържа той. Трябва ли да ти обяснявам по каква линия съм го донесъл – по права или крива линия. В случая хлябът е важен, а не по каква линия съм дошъл. Човек никога не може да се движи само по права или само по крива линия. Ако в един момент се движи по права, в следния момент вече се движи по крива линия. Това е неизбежен закон. Две прави линии, продължение една на друга, представят възможност за изкривяване. Например, правата AB, продължена неограничено, дохожда до точка C, например, отдето започва да се изкривява.

А_________ В___________С (фиг.)

С други думи казано: Като мислиш, т.е. работиш с ума си, дохождаш до положение, дето чувствата взимат участие. Значи започваш с права линия – с ума; после линията се изкривява – идат чувствата. Пътят върви хармонично: права линия, после крива; пак права, пак крива. Ако правите линии са повече, а кривите – по-малко, не е добре. И обратно: Ако кривите са повече, а правите по-малко, пак не е добре. Или: Ако на мисълта давате повече време, отколкото на чувствата, пак не е добре. И в единия, и в другия случай вие нарушавате равновесието в природата.

Къде се проявяват счупените линии? Те служат като съединителна връзка между правите и кривите линии, за да ги хармонизират. Правата линия не може веднага да се превърне в крива. Докато стане това, на помощ иде счупената линия. Тя е мястото, дето правата линия се скачва с кривата. Там, именно, се явява енергията. Там се явява светлината.

Мнозина гледат на кривите линии като на грешки. – Благодарете на грешките си, те са ви научили на много работи. Всяка грешка е цвят или малко изворче, отдето се придобива нещо. И гениалният, и светията грешат, но разумно използват всяка грешка. Светията поставя свещ на грешката си и с нея свети на хората. Геният туря паметник на грешките си, за да ги виждат хората отдалеч и да не ги повтарят. Не е добре да се повтарят грешките. Ако, като счетоводител, направиш грешка в изчисленията и вместо 10,000 лева напишеш 1,000 лева, ще ощетиш себе си. Ако грешката е за сметка на един крайно беден човек, има смисъл да се прави. Бедният има да дава 10,000 лева, а ще плати 1,000 лева. – Чиновникът ще се ощети. Според мене при погрешката ти ощетяваш себе си, а правиш добро на другите. Ако грешиш спрямо себе си, сам се ощетяваш; ако грешиш спрямо другите, тях ощетяваш. Всякога анализирайте грешките си, да знаете кого ощетявате. Ако ощетяваш себе си, не съжалявай. Дал си на някого 10,000 лева вместо 1,000 лева – не съжалявай. Ако ощетяваш другите, веднага изправи грешката си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 24 март 1933 г. в София, Изгрев.

Книги:

* Отношение между ума и сърцето

Великата разумност (Младежки окултен клас. Дванадесета година (1932–1933). София, 2004)

42 беседи от 23 септември 1932 г. до 28 юли 1933 г.

* Постоянни и променливи сили

Съразмерност в природата (Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас. Година XII (1932–1933). Том II. София, 1949)

22 беседи от 17 февруари 1933 г. до 28 юли 1933 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ УМА И СЪРЦЕТО

„Добрата молитва“

Учителят по геометрия пита един ученик: „Стояне, какво нещо е правата линия?“ „Права линия, е всяка линия, която не може да бъде крива.“ „Какво нещо е кривата линия?“ „Кривата линия е, която не може да бъде права.“ „Счупената линия коя е?“ „Тази линия, която не може да бъде нито права, нито крива.“ Ученикът отговорил ли е право?

MOK_12_26_1.GIF

Учените хора ще кажат защо е права. Понеже напрежението е от всички страни - от двете страни са еднакви. От едната или от другата страна има противодействие. Тези противодействия са еднакви. Значи правата линия е линия на равноденствие. Може да се изкриви. И всяко изкривяване е признак, че едни от силите на природата, които действат от едната или от другата страна, са преодолели.

Имаме следующата крива линия. Защо е изкривена тази линия? Къде противодействието е по-голямо? Ако тази линия прави този завой, тя търси изход. Да кажем, че тука има едно тяло, което се движи и среща голямо съпротивление, и този предмет е избрал кривия път. Какво противоречие има в това, че този предмет е избрал кривата линия? Няма никакво противоречие. Противоречието седи само в това, че кривият път е всякога по-дълъг. Или изразходваната енергия е по-голяма.

MOK_12_26_2.GIF

Сега да се проведат нещата в самия живот. Може да се обясни чисто механически. Между две точки може да прекарате само една права линия. Между две точки какво може да се прекара? Между три точки може да се прекара една крива линия. Казвате: „Този човек е крив.“ Какво лошо има в кривата линия? Къде седи лошото? Кривият човек значи, че в дадения случай не постъпва добре. Защо хората именно свързват кривата линия с една неправилна постъпка? Тук това има връзка с отношението между ума и сърцето. Кривата линия се образува от чувствата на човека. А правата линия се образува от ума на човека. Или в правата линия силите са уравновесени. Всъщност не са и уравновесени. Защото, ако има равновесие, няма да има никакво движение. Когато две сили се уравновеся- ват, има ли движение? (Тогава имаме покой.) В правата линия действащите сили откъдето и да действат, действат в равновесие.

Един човек, който е постоянен в живота, може да свърши работата. Значи в правата линия постоянните сили по-лесно свършват работата, отколкото променливите.

Да кажем, ако направите вятърна мелница, постоянни ли са силите? Променливи. Ако построите мелница на вода, там силите са по-постоянни. Значи правата линия е емблема на постоянните сили, а кривата - на променливите. В какво седи променливостта? (Едната сила става или по-силна, или по- слаба от другата.)

MOK_12_26_3.GIF

Да кажем, че имате точката А1, В1, С1. Да кажем, че А1, В1 действат по посока на С1. Каква е целта на А1? А1 и В1 действат в една посока. Силите, които идат от М и N, се изразяват в С1. С1 в дадения случай е човешката глава. Човек като си простре ръцете настрани, горе е главата. Защо си простирате ръцете? Това двойно течение, както в електричеството, дето има положително и отрицателно електричество, или както имаме положителен или отрицателен магнетизъм. Или положителни или отрицателни мисли. Кои се наричат положителни сили в света? Всяка сила, която може да се превърне в отрицателна сила, е положителна сила. Какво ще разберете от това?

Казах, всяка една сила, която може да се превърне от отрицателна в положителна - тогава имаме самообладание.

Например човек си дига ръцете, за да удари някого, но после казва: „Хайде да не го ударя, да не го утрепя.“ Той има самообладание. Разбира се, там в механиката, дето действат положителни и отрицателни механични сили, там няма никакво самообладание. Но едни положителни механически сили не съществуват, то е един резултат. Не съществуват положителни и отрицателни сили в механиката. Съществуват само прояви от тях. Вие в механиката имате всякога един завършен процес. Той е вече механически процес, какъвто и да е. И от завършения процес вие съдите какви са били силите, които действат. От чисто психологическо гледище нали казваме, че в природата се действа, в природата има непреривен процес. Например в една река като се удави някой, на реката й безразлично. Тя може ли да плаче за този човек? На реката никога не би й дошло наум, че човек се е удавил.

Следователно възможно е да направиш една погрешка, без да съзнаваш, че е погрешка. Какво търси онзи умният човек да се дави в реката? Кой се дави? Но ние се отклоняваме сега.

Кое е положителното в света? Човешкият ум е положителен. Кое е отрицателното? Човешките чувства са отрицателни. Но човешкият ум без човешките желания не може да се прояви.

Докажете сега, че тези две линии са нишки, които се свързват в С1. За да накарате една лоена свещ да гори, нали трябва да имате един материал? Лойта в дадения случай ще бъде само като едно средство, за да бъде горението постоянно. Този фитил може ли да гори без лойта? (Може.) Лойта служи за какво? Представете си, че вие имате вода, която тече. Тя е в едно течно състояние. После имате едно колело, направено от твърда материя. Водата, като се удря в колелото, се движи. От какво произтича движението в дадения случай? Водата ли образува движението, или колелото образува движението? (Земното притегляне.) Водата, след като е минала през колелото, какво е предала тя на колелото? Според това, колко брашно се е смляло, според произведения резултат воденичарят определя каква е водата и какво е движението. Но в дадения случай водата и колелото са условия, а движението е един резултат. Водата се движи и колелото се движи. Но ако преградите на колелото са слаби и се пречупят, тогава водата не се движи, но колелото няма да се движи.

Чувствата в дадения случай са едно средство у човека, у мислещия човек, на неговия ум, за да се прояви каква и да е мисъл. Ако не се прояви в тебе известно малко чувство в каква и да е посока, не може да се прояви мисълта. Някой може да каже: „Защо ни са чувствата?“ Чувствата на човека са толкоз важни, колкото са важни и неговите мисли.

В какво се проявява тогава човешката интелигентност? Когато едно чувство е хармонично изявено, ние казваме, че това хармонично чувство от гледището на живота е добро. А пък. когато се прояви дисхармонично чувство, казваме, че това не е добро. В една права мисъл колко чувства може да се проявят? Една права мисъл може ли да се прояви без мисъл? Инсталацията на чувствата у човека е симпатичната нервна система. А пък мозъчната система на човека е инсталация на сегашния човешки ум. Но в сегашния ум на човека е определено място на човешките чувства. Кривата линия отзад на главата определя какви са неговите чувства, определя чувствата. Правата линия отпред - челото, определя човешката мисъл.

Какво лошо има в това, че някоя линия се е счупила? В природата, ако една права линия не може да се пречупи, никакво проявление не може да стане. Правата или кривата линия трябва да се пречупят някъде, за да има проявление. Значи всяко едно противоречие в живота ще сравним с едно пречупване. Ще преведем думата „пречупване“. Пречупването в природата е един процес на проява. Ако няма това пречупване, никакво проявление не може да стане.

MOK_12_26_4.GIF

Но когато пречупванията стават безразборно (Фиг. 4), тогава проявленията не стават правилно. Всякога, когато възразяваме против пречупването, значи пречупването не е станало намясто. Там, дето извира водата, водата е място на пречупването. Светлината, която иде от слънцето, и при нея има пречупване. Ако няма пречупване на светлината, не може да има светлина. Това го наричат връщане на слънчевата енергия обратно. Слънчевата енергия, като дойде на земята, после се връща чрез пречупване, и тогава се явява светлината. Ние се отвличаме във философски разсъждения, философските разсъждения са екскурзия. Който разполага с време, може да се разхожда. Отлични са те. Може човек да се качва и да слиза. Но онова, което може да приложи в дадения случай, това е важно. Коя е правата линия? Която не може да бъде крива. Казвам, помежду две точки може да се прекара само една права.

Аз ви питам какво нещо е доброто. Като Стоянчо ми отговорете. (Един брат казва: “Това, което не може да бъде лошо. “) Кое е лошото? Защо доброто не може да бъде лошо? Кое е онова сега, което ви смущава? Вие търсите един отговор, втори, трети и т.н. Ако доброто може да се превърне в зло, то злото ще изчезне.

MOK_12_26_5.GIF

Представете си, че имате предмет (Фиг. 5). Предметът А2В2. Този предмет се огрява. Сянката, която се хвърля, ще прилича малко на предмета. Сянката е злото на този предмет. Злото е едно отражение на доброто. Защо е злото? Защото някой човек седи д под тази сянка и се простудява. Значи сянката на доброто е злото. Всеки, който седи в сянката на доброто, всякога боледува. Сянката на доброто какво значи? Всеки човек, който не прави добро, това е сянката на доброто. Всеки, който не прави добро, боледува - това е злото. Какво нещо е злото? Стоянчовият отговор: всеки, който не прави доброто, той прави злото. Тогава има смисъл. Злото, вън от доброто, не съществува. Ти не може да мислиш за една крива мисъл, вън от човешкия ум. Ако вървя добре, няма никаква крива мисъл. Когато една мисъл не се проявява както трябва, тогава казваме, че тя е крива мисъл. Всеки, който не прави добро, прави зло. Значи от това гледище обективно не съществува злото. Обективно съществува доброто. Да ви обясня.

Дават ни най-хубавото ядене. Но вие ядете повече, отколкото трябва. Напълните стомаха, и цяла нощ се въртите, вземате очистително. Тогава в какво седи злото? В храната ли? Не. Във вашето ядене. Трябваше да ядете малко. Трябваше да останете малко гладен. Или си взел една торба злато от богатия. Направил си това престъпление. Парите са отлични. Няма зло в тях. Но понеже ти си изменил равновесието на богатия човек, в него си направил цяла пертурбация, ти си постъпил неразумно. Променил си равновесието, което съществуваше в света и затова те държат отговорен. Ще занесеш торбата, ще я туриш на мястото, за да се възстанови равновесието. И тогава умният човек може да вземе парите, но не с едната ръка. Щом вземе парите с едната ръка, върши престъпление. Като бръкнеш с двете ръце, вземеш две златни и ги туриш в джоба си. Тогава няма престъпление. И после пак ще бръкнеш. Тази идея не ви е ясна, нали? Понеже имате една установена теория. В дадения случай верни работи са тези, които вие може само да приложите, онези сили в природата, които може да приложите.

В чувствата, в човешкия ум всякога трябва да бъдете постоянни. Човек трябва да има постоянна мисъл и постоянни чувства. Ако мисълта е постоянна, а чувствата са непостоянни, тогава ще имаме много обещания. Всеки човек, който обещава и не изпълнява, какво му липсва? Той има отличен ум, говори, но щом дойде до изпълнението... Изпълнението седи в чувствата. Ти не може да изпълниш нещо, ако нямаш чувства. Затова лошото седи в сърцето на човека, в чувствата. Понеже главната спънка на човека седи в хармонизирането, трябва хармонизирани чувства. Чувствата трябва да се самовъзпитават. Трябва да се намери правият израз.

В какво седи правият израз? Ти казваш: „Тези неща са невъзможни.“ Кои неща са невъзможни? Които може да знаеш. Кои неща са възможни? Които знаеш. Възможността и невъзможността зависят от знанието. Всяко нещо, което можеш да направиш, ти го знаеш. Всяко нещо, което не можеш да направиш, ти го знаеш. Някой казва: „Аз зная това.“ Тогава направи го. Казваш: „Не мога да го направя.“ Тогава не го знаеш. Ти казваш: „Аз този човек го познавам.“ Тогава казвам: „Дай му хиляда лева назаем.“ Ти казваш: „Не мога.“ Тогава не го знаеш. Защото онзи, когото ти познаващ, всякога с него добре може да се справиш. Ако можеш да се справиш с него при всичките условия, ти го познаваш. Щом не можеш да се справиш с него, ти не го познаваш. Нито той те познава.

Ние познаваме ли слънцето? Има два вида познание. Ти можеш да познаваш някого, без той да те познава. Някой казва: „Аз го разбирам, но той не ме разбира.“ Ако аз сам действам в себе си, мога да бъда изправен. Но когато между хората има отношение, тогава между хората трябва да има познанство от двете страни. Двама души трябва да се познават, но ако не се познават, никоя работа не може да се свърши. Бог ни познава, но ние не го познаваме. Слънцето ни познава, но слънцето е един резултат. Това слънце живо ли е? То не е живо. Има някое слънце някъде, то е разумното слънце. Когато ти започнеш да мислиш и ако светлината на слънцето може да произвежда мисъл, тогава ти познаваш слънцето. Казваш: „Защо ли грее то?“ Тогава не го познаваш. Ако сте недоволни, че слънцето грее много, тогава не го познаваш. Но ако го гледаш и ти е приятно, тогава го разбираш, тогава го познаваш. Това, което разбираш, няма какво да го обясняваш. Защо, да кажем, че има права линия в света или че има крива линия в света. Ако аз ви донеса хляб, какво ви интересува дали по права, или по крива линия съм ви донесъл хляба? Представете си, че по права линия се движа по-медлено, а по-крива линия се движа по-ускорено, тъй че нито една секунда не закъснявам. Какво ви интересува тогава по каква линия съм дошъл?

MOK_12_26_6.GIF

Има едно нещо в света, и то е, че никога не може да се движиш само по права линия. Ако в един момент може да се движиш по права линия, във втория момент ще бъде вече по крива линия. От А до В имате права линия. От В отивате до С. Но то е вече кривата линия. Имате условия за една крива линия. Ще се измени посоката на движението. Това става по дълбоки причини. Необходима е правата линия да стане крива. Две прави образуват крива линия. Или образуват възможност за една крива линия. Или другояче казано, ти не може да действаш само с твоя ум, но ще действаш със своите чувства.

Първо ти употребяваш своя ум и като извършиш работата с ума си, после ще дойде човешкото чувство. После на трето място - пак умът. Така че ще бъде една права една крива. Една права линия и една крива линия и т.н. ще бъде хармонично. Ако правите линии са повече, а кривите малко, или обратно, тогава не е хубаво. Или ако правата линия има повече време, отколкото кривата линия. тогава пак не е добро. И ако вие давате на една мисъл повече време, отколкото на едно чувство, тогава вие нарушавате равновесието в природата.

Къде се проявяват счупените линии? Счупените линии се проявяват при съединителното положение на правата и кривата линия, докато се хармонизират. Там се образува една счупена линия, докато се хармонизират. Една права линия веднага не може да се превърне в крива линия и затова има счупена линия. Счупената линия е мястото, дето става скачването между правата линия и кривата. Там се появява вече човешката енергия. На счупеното място се проявява светлината. Тази светлина се проявява между една права и една крива. Та благодарете на вашите погрешки. Всяка ваша погрешка е един цвят или изворче. Гениалните хора имат най-много погрешки, а пък светиите - още повече. Светията на всяка своя погрешка туря по една запалена свещ и на хората свети, а пък глупавият, като направи погрешка, никаква свещ не е турил там.

Ученият, светията и гениалният всеки ден поправят погрешките. Геният при всяка една погрешка ще тури паметник. Направил е паметник. Та другите хора да не правят погрешки. Престъплението и погрешките не трябва да се повтарят. Не е ли хубаво да направиш една погрешка някой път? Представете си, че сте един счетоводител. Един беден човек има да дава 10 хиляди лева, а пък ти си сбъркал и казваш, че има да дава 1000 лева. Не е ли хубаво да направиш такава погрешка? Прекрасно е някой път да направим някоя погрешка. Ще ощетим себе си. При погрешките всякога ние ощетяваме себе си. Правим добро на другите. Това наричам аз погрешка. А пък някой път направим друг вид погрешка. Има някой да дава 1000 лева, а пък туриш, че има да дава 10000 лева. Когато човек прави погрешка спрямо себе си, ощетява себе си. А пък когато прави погрешки спрямо другите, ощетява другите.

Та когато направите погрешка, веднага я анализирайте дали себе си ощетявате, или другите. Ако си ощетил себе си, не съжалявай. Кажи, че е хубаво направена. Например, ако вместо 1000 лева си дал 10 000, не съжалявай за това.

„Отче наш“

Двадесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас 24 март 1933 г., петък, 5 часа СофияИзгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...