4. Светлината

[Ани]

4. Светлината

Запалиш свещ и в стаята засвети:

приятна светлина

залее всичките предмети

и стане мигом ясно.

Изчезват мрачни силуети

и скрие се на топка тъмнината в къта.

И виждаш: няма нищичко опасно

и нищо, що съзнанието би могло да мъти.

Извадиш книга и започнеш да четеш.

Така животът струпал е въпроси

на пътя ти: едва

насмогваш да отвърнеш: Що си

роден? Защо си беден?

А друг защо заставен е да проси?

Богатият защо от болести е сведен?

Във бъркотията проникне светлина -

на МЪДРЕЦИТЕ искрещето слово,

процесията на живота озари.

И разрешението сякаш е готово,

и сякаш мястото си разбереш и ти.

1946, София