11. След пепелта

[Ани]

11. След пепелта

Ще си замина - сам не зная где

и вятърът прахът ми ще развее

по всичките посоки на майката земя.

А може би, все пак ще си останат

за поколенията писаните думи,

подшити с чувства, с много обич...

Ще ги прочита млад човек, незнаен,

ще се замисля - моят трепет

в сърцето му ще резонира,

и те ще затрептят със общ стремеж!

Това е топлата общочовешка тръпка

пред хубавото, пред голямото и пред доброто.

И в полудрямка някаква ще каже:

„Не е преминал пък съвсем безгласен,

животът му,

щом някому и някъде е с радост той дарил..."

4.VII.1975 г., София