Jump to content
lothlorien

76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)

Recommended Posts

76. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 21, 2.VI.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VI.1930 г., София, стр. 2)

Драги братя,

Светът около нас ври. Кражби, позор, несправедливости, жестокости, насилия, убийства, каквито по-рано цели години не са ставали, сега се редят в една неделя, надминаващи по жестокост и величина всичко минало.

В привидно най-идеалните начинания се откриват користни подбуди; в най-истинските уж думи - само проповеди на заинтересувани хора, които поставят капан, омайват със своята песен доверчивата птичка. Брат забива в гърдите на брата си ножа, или му тегли куршума с по-голямо равнодушие, отколкото към едно добиче; баща продава сина си, син изиграва баща; хора от една къща се ненавиждат, съседи от една махала се псуват, селяни от едно село се избиват помежду си. Защо? Защото Иван мисли, че ако дойде еди-коя си партия, ще се оправи България, а Стоян мисли, че това ще направи друга партия!...

И като че ли всичко в света се руши, няма устои, няма нещо постоянно, няма нещо, което да спира и радва душата.

Не всичко в света е старо, не всичко се руши, макар че на пръв поглед така да се вижда. Когато нещо в природата се руши и загива на едно място, на друго расте. Когато житното зърно, хвърлено от ръката на сеяча, изгние в земята, то не загива - тъкмо в този момент то покарва и като изчезне самото зърно, явява се тоя стрък, който по-късно ще донесе клас и този клас - много повече житни зърна. И сега има „истини”, които са вече като осланените листа есен - те си отиват. Има други, които са като хвърлените в земята зърна - те тепърва ще покарат.

Когато един морал, едно общество, един строй се събарят или гинат в разложението на същото това място се заражда в главите на идеалистите - водачи друг строй, друго общество, в което ще липсват недостатъците на старото.

Някога, преди 120 години, във Франция изчезна строят, господството, обществото на аристокрацията, което беше също така разкапано и тънеше в излишества, несправедливост, насилия, подкупи и убийства. Но Франция не загина. Дойде други строй от същия народ - буржоазията, третото съсловие, презирано тогава и ето, вече 120 години ръководи света.

Но днес и тя, отказала се от морал, религия, истина, турила на всичко такси, за да го купува според нуждата, изгубила правдата, започна в целия свят да иска да закрепи господството си с насилие само.

Но не мислете, че и тия, които ще дойдат след нея, ще донесат окончателния ред в света. Този ред зависи от самите нас. Каквито сме ний поотделно - това ще бъде и партията ни, и управата ни, и държавата ни. От гнили класове - гнил сноп - помнете това!

С братски поздрав:

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×