Jump to content

1933_04_28 Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

Архивна единица

От книгата „Съразмерност в природата“, 22 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.II, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Председател на фирмата

Т. м.

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? Или, на кой връх бяхме миналия път? (– „Говорихте за настъпване и отстъпване.“) – От физическо гледище, каква е разликата между настъпване и отстъпване? – Настъпването е пред лицето, а отстъпването – пред гърба. В живота под „настъпване“ всякога се разбира движение нагоре и напред, а под „отстъпване“ – движение надолу и назад. В настъпването има порядък, а в отстъпването – безпорядък. В настъпването човек мисли, а в отстъпването – не мисли. Как ще заставиш невежия да се качва по планината? Преди всичко, той не знае защо трябва да се качва нагоре. Като стигне до известна височина, той ще се откаже да върви нагоре и ще търси лек път за слизане. Това е отстъпване, т.е. слизане надолу. Човек отстъпва, когато силите, които го атакуват, са по-големи от неговите. Човек настъпва, когато силите пред него са по-слаби от тези, с които той разполага. Силният настъпва, а слабият отстъпва. Ако силният сгреши, веднага отстъпва, т.е. изправя грешката си, и отново настъпва. Когато слабият е самоуверен и настъпва, веднага ще сгреши. Това го принуждава да отстъпи и да изправи погрешната си.

Като ученици, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата. Това значи: Всяко нещо да се дава навреме, да има известно съответствие. Например, на малкото дете ще дадеш течна, лека храна; на възрастния ще дадеш твърда, здравословна храна, а на стария, който няма зъби, ще дадеш пак течна, лесносмилаема. Ако размесиш храната – на детето и на стария дадеш храната на възрастния, те непременно ще страдат. Не може детето да яде твърда храна, но и старият не може да яде такава храна. Отличителното на детето е, че то не може да дъвче храната си, следователно не може още да мисли. Ако си пригоден да гълташ храната, гълтай я. Това показва, че си още дете. Ако в това състояние ти дават твърда храна и ти я гълташ, непременно ще страдаш. Всички хора, които са в затруднение, се намират в особено състояние: или са болни, или са бедни, или са голи и боси. Те са в положението или на детето, или на възрастния, или на стария. Това са затруднения. Детето яло твърда храна, без да му мисли. Старият също ял храна, която стомахът му не може да смели.

Сега вие минавате за ученици на новото учение, но много от вас живеят още в своята личност, а други – в своя индивидуален живот. Личността е стара фирма, със голям капитал, с много разклонения и с много слуги. Индивидуалността представя състезание между членовете на старата фирма, с желание всеки да изпъкне пред другите като голям работник. Третото положение, което може да заемеш във фирмата, е да се издигнеш като председател на фирмата. Всеки да каже: „Ето, този е председателят!“ Значи във всяка фирма човек може да заеме едно от трите положения: да живее като личност, т.е. като член на фирмата; да живее индивидуално, т.е. с желание да се издигне над другите, и трето положение – да бъде председател на фирмата, т.е. председател на себе си. За човек със силно развита личност се казва, че е член на фирмата. За онзи, който живее индивидуално, се казва, че иска да се издигне над другите като най-знатен. Последното положение е да бъдеш председател на фирмата. Идеалното положение за човека е да бъде председател на своята фирма. Това да бъде единствената му амбиция в света. Който заеме председателското място, той е истински човек. Ако не може да го заеме, колкото и да е добър, ще бъде слуга на фирмата.

Какво представя човешката личност, и какво – индивидуалността? Трябва да имате ясна представа за тези понятия. Животът на личността е живот на ограничения. Стремете се към идеала на вашата душа: да бъдете свободни, да бъдете председатели на своята фирма. Ще кажете, че съществува някъде едно братство от свободни хора. Къде е това братство? И вие се стремите към това братство, но нито сте виждали тези хора, нито езика им знаете, нито мястото, дето живеят. Ще кажете, че те са навсякъде. Така се казва и за Бога, че е навсякъде, но хората нямат ясна представа за Него. Да имаш ясна представа за нещо, трябва да си го опитал. Казваш, че печката гори. Ти имаш вече представа за горението. Знаеш, че при горението се отделя светлина и топлина. Като говорите за това братство, вие го разглеждате като някакъв център. И слънцето е център в слънчевата система. Значи, дето са тежненията на известни идеи, там е центърът. Едно тяло може да бъде център, когато излъчва от себе си известни енергии и ги изпраща към онези, които се стремят към него. В това отношение Бог, Духът, Висшето Божествено съзнание са центрове. Като знаете това, не се опитвайте да определите понятието Бог. Да мислиш, че можеш да го определиш, ти ще приличаш на малко дете, което не пие млякото си, но го изследва: защо е бяло, отде е донесено. Тези разсъждения не са нужни за детето. То трябва да си изпие млякото и да се ползва от неговата хранителност. Също така и идеята за Бога трябва да се възприеме без разсъждение. – Как е възможно да приемеш една идея, без да разсъждаваш? – Това говори за по-високо съзнание, отколкото да приемеш идеята с разсъждение. Разсъждението е механически процес. Ако забия гвоздей в едно дърво, мога ли да го накарам да мисли? Щом забиваме гвоздея, за да съединим две дъски, значи между дъските има някакво отношение, обаче гвоздеят не знае защо са го забили. Едно време дъските, като дърво, са расли и без гвоздея. Сега дошъл някой учен, направил от дървото дъски и ги забил с гвоздея. Сближаването на дъските е механически процес. Следователно две идеи, свързани по механически начин, не допринасят никаква полза. Както механическото разсъждение не допринася нищо, така и механическите процеси не дават никакъв резултат. Казваш: 2x2=4; 2+2=4. Защо и при умножението, и при събирането на двойката се получава едно и също число? На този въпрос сами ще си отговорите.

Някой си казал: „Изгубих пътя си“. – „Ще ти го покажа, но с условие, да ми платиш за това.“ – „Бих ти платил, но изгубих парите си.“ – „Как е възможно да нямаш пари у себе си?“ – „Не знаех, че може да те срещна.“ – „Знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Моето име е Съдба. Знаеш ли какво мога да направя с тебе?“ – „Не зная.“ – „Мога да те вържа и да те оставя сред пътя. Мога и да ти покажа пътя. Всичко зависи от мене.“ – „Тогава кажи, какво искаш?“ – Трябва да знаеш как да говориш. Само така ще оправиш пътя си. Ако не знаеш да говориш, ще се намериш в трудно положение. Имате: 2x2=4; 2+2=4. Като се съберат резултатите – 4+4=8 – число, два пъти по-голямо от 4. Пътникът казал на съдбата: „Понеже си два пъти по-силна от мене, аз ще ти дам и моя дял, да получиш 12, т.е. 8+4=12“. Съдбата казала на пътника: „Аз ще ти дам сбора от цифрите на това, което ти даде, а именно: 1+2=3“. Като съберете, 4+3=7. Съдбата казала на пътника: „Ти изгуби пътя си, за да ме намериш и да ти дам нещо от себе си“. Сега, като се намерите в мъчнотия и изгубите пътя си, ще срещнете някъде съдбата. Ако говорите разумно, тя ще ви даде нещо и ще ви покаже пътя; ако не говорите разумно, тя ще мълчи.

Какво означава числото 4? Преди да дойде до това число човек е минал през двойката – двата крака, с които ходи. Щом е започнал да пристъпва, той се стремял да пази равновесие, да не падне. Той поглеждал все нагоре и така дошъл до числото 5. Значи числото 4 е мъжки принцип, а 5 – женски принцип, т.е. мекият принцип, който осмисля живота. Кой принцип има стремеж: мекият или силният? Стремежът всякога произлиза от силното, а реализирането, т.е. постижението в живота, показва мекия принцип. Да постигнеш нещо, трябва да приложиш мекотата. Да се стремиш към нещо, това се дължи на силния принцип. Като съберете числата 4+5=9 крайният резултат. От това число нагоре не може да се върви, настава повторение на числата. Като прибавиш към числото 9 единица, получаваш 10. Това число може да се разложи на единица и нула. Единицата е творческият принцип, който е създал всичко и от който всичко излиза. В това число няма никакъв стремеж. Може ли да се увеличи единицата? Тя, умножена сама на себе си, не се увеличава. Ако я събереш с друга единица, получаваш числото 2. – Как е възможно,единицата, от която всичко излиза, да се увеличи? – Това може да стане, ако се намери друг, по-голям от нея, от който тя да вземе нещо. Ако единицата се увеличава, тя не е единица. От какво произлиза единицата? Ако кажете една точка, знаем, че точката не заема пространство. От математично гледище, всяко нещо, което не заема пространство, не съществува, т.е. не се проявява. Според възгледа на земната геометрия, точката, като се движи, образува права линия – път, по който може да се върви. Следователно, когато Бог се проявява, Той ни показва единствения път, по който можем да се приближим към Него. В това е смисълът на живота. Този път е Любовта. Значи ти можеш да отидеш до центъра на живота само чрез закона на Любовта. Това, което ви говоря сега, е съвсем нова област. Лесно се казва да отидеш при Бога, но по кой път ще отидеш?

Да се върнем към човешките работи. На какво прилича тази философия, с която ви занимавах досега? Един овчар се женил за царската дъщеря. Съблекли кожуха му, хвърлили кривака му и го облекли с хубава царска премяна. Той се гледал и чудел какво става с него. Оженили го, но на другия ден пак облякъл кожуха си, взел кривака в ръка и отишъл да пасе овцете. Такова е сега и вашето положение. Вие приличате на овчаря, когото венчават за царската дъщеря, а на другия ден го развенчават. Значи и вие сте от венчаните и развенчаните. Имаш идеал, който не можеш да постигнеш. Един ден те венчават за царската дъщеря, а на другия ден се виждаш пак в овчарските си дрехи, при стадото. – Защо става така? – Защото не си умен, не можеш да запазиш положението си. Това е съдбата. Щом чуеш звънците на овцете, сърцето ти трепва, и ти отиваш при тях. Ако си умен, ще погледнеш към небето и ще си кажеш: „Втори път не се хващам за работа, която не познавам. За предпочитане е овчар да си остана, прясното мляко да си пия, отколкото да се изложа на позор“. В какво се състои позорът на овчаря? – Че бил по-нисък от булката. Измерили го, но не дошъл на мярка. Трябвало да бъде висок като нея. И до вас се отнася същото: ако не излезете точно по мярката, ще ви развенчаят.

Да дойдем до мисълта за Божествените центрове. Как познаваш, че се приближаваш към един от тези центрове, например към центъра на светлината? Колкото повече се приближаваш към този център, предметите стават все по-ясни, докато напълно се очертаят и придобият известна красота. Същото се забелязва и при изгряване на слънцето. В първо време предметите не са толкова ясни, после стават по-ясни. Щом изгрее слънцето, всичко около нас става ясно. Това продължава цял ден. Щом започне залезът, предметите постепенно губят своето очертание. Денят и нощта са две състояния, през които минава човек. Следователно, който се приближава към Бога, т.е. към Първичния център, той изпитва разведряване в чувствата си и проясняване в мисълта. Ако чувствата ти са стегнати и в мисълта нямаш разширение, ти се отдалечаваш от Първичния център. Ти постоянно се отдалечаваш и приближаваш. Важно е да различаваш тези състояния в себе си, да не изпадаш в заблуждение.

И тъй, ако състоянието ти е тежко, спри се на пътя си, не отивай по-нататък. Ти си сбъркал пътя. Колкото по-навътре влизаш, толкова повече се объркваш. Нощта е настъпила, тъмнина е около тебе. Ще се спреш, ще намериш малко дръвца да запалиш огън. Така ще прекараш до сутринта, и още с първия слънчев лъч ще видиш съдбата – строга, повелителна. Тя ще те пита защо си объркал пътя, защо не си внимавал. След това ще омекне и ще ти покаже правия път. – Кой е правият път? – Посоката, отдето иде светлината и топлината в твоя живот. Правият път е посоката, отдето идат знанието и свободата. Да намериш Бог, Великият център на живота, това значи да намериш светлината и топлината, знанието и свободата в твоя живот. Имаш приятно чувство и една светла мисъл в себе си, но не ги цениш, търсиш друго нещо. Ти се заблуждаваш. Знай, че реалността е в самия тебе, а не вън от тебе. Реалността е в твоята фирма, а не вън от нея. Ако си в личността, ти си член на фирмата, вършиш обществена работа; ако си индивидуалист, ти си един от знатните хора на фирмата. Ако си председател на фирмата, ти си господар на себе си. Това е смисълът на живота.

Следователно, ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота. Ако не станеш председател на своята фирма, не можеш да се приближиш към Първичния център. Щом станеш председател, ще дойде посланик от небето да те поздрави с новото положение – председател на своята фирма, господар на един малък свят. Когато една държава е призната официално за такава, тя има вече връзки с всички държави. Когато България беше под турско робство, тя нямаше свое управление. Щом се освободи, от всички държави дойдоха посланици, и тя се призна за самостоятелна държава със свое управление. Ако нямаш никакъв посланик, какво си тогава? Като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас сте членове на фирмата, други – знатни хора, но никой още не е председател на своята фирма. Обаче всички сте кандидати за председатели. Понеже сте кандидати вече, може да изпеем нещо. Коя песен ще изпеете за фирмата? Можете ли да съставите една песен специално за нея? Докато се намери някой да я състави, изпейте песента „Грее слънцето“. Тя е близо до фирмата. – Каква ще бъде фирмата? – Република. Сега ще пеят председателите на републиката. Физическият свят, в който живеете, е свят на формули, които имат своето разрешение. То се заключава в превеждане на формулите на разбран, понятен за вас език. Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Пътник се спрял пред един кладенец, с желание да пие вода. Оказало се, че няма въже, с което да се извади вода. Мислел пътникът какво да прави, как да извади вода, да задоволи жаждата си. На кладенеца било написано: „Може да се извади вода от кладенеца само ако се съберат 12 души“. Значи всеки ще извади пояса си, ще ги завържат един за друг и с това въже ще извадят вода. Значи, за да извадят вода от кладенеца, хората трябва да се групират. Всяка мисъл, която няма пояс, не може да се реализира. Ако дадена мисъл не може да се разреши, това показва, че човек е сам, не са дошли още онези 12 души, с които може да се групира. Сегашните хора са в положението на онези, които се разговарят около кладенеца. Те пазят реда си, знаят кой кога дошъл, кой е пръв и кой – последен, но най-важното им липсва – нямат пояси, които да свържат, за да извадят вода от кладенеца. Кой е най-важен: първият, или последният? Ако последният има пояс, той е най-важен. Реализирането на задачата е в последния. Той е последната мисъл, в която е разрешението на въпроса. Това показва, че тя е дала пояса си, да се извади вода. Дето тече водата, там е новият живот. Който е дошъл последен на кладенеца, последен пие вода. Първо пие онзи, който е дошъл пръв; после, вторият, третият и т.н. Като задоволят жаждата си, всеки ще си вземе пояса.

Като изнасям тази картина, малцина я разбират; те не виждат пътя, през който минава човек. – Кой е този път? Пътят на Любовта, т.е. пътят на живота. За онзи, който знае как да върви по този път, няма по-красив от него. За онзи, който не знае как да върви по този път, няма по-лош от него. Има много пътища, по които човек може да ходи, но няма но-красив от пътя на Любовта.

Като ви слушам как пеете, намирам, че нямате въодушевление. Вие пеете като хора, които се отегчили от пеенето. Истински певец е онзи, който с пеенето си може да лекува болни, да възкресява умрели, да оправя обърканите работи на хората. Един овчар вървял по пътя и си пеел. Насреща видял погребение. Носели мъртвец, придружаван от близките си. Овчарят продължавал да си пее своята чиста, любима песен. Веднага го спрели и му казали: „Престани да пееш! Не виждаш ли, че носят мъртвец?“ Понеже за пръв път виждал такава процесия, овчарят се приближил до мъртвеца и тихо си пеел. За учудване на всички, мъртвецът оживял и станал от ковчега си. Той се обърнал към овчаря с думите: „Благодаря ти, че оживях. Твоята песен ме възкреси. Ако беше останало на свещениците, досега щяха да ме заровят. Ще дойда с тебе, заедно да живеем“. Кой човек е благодетел: който погребва хората, или който върви по пътя и си пее? С песента си той възкресява мъртвите. Следователно, ако искаш да възкресяваш мъртвите, стани овчар и пей. Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си. Пожелай да срещнеш овчаря, който пее своята любима песен. На кого се явиха първо ангелите да съобщят великата вест, че се е родил Спасителят на света? Те не се явиха на видни личности, а на овчарите.

Има ли още време да попее овчарят? – Има още 5 минути. – Тогава ще ви питам: Защо някога се пее тихо, а някога – силно? Тихото пеене показва, че гласът иде отдалеч. При силното пеене гласът иде отблизо. Приятно е да слушаш как гласът се приближава и отдалечава, т.е. усилва и отслабва. Страшно е обаче, когато престанеш да пееш. Не казвай, че не можеш да пееш. Кажи, че не си се опитвал да пееш; не казвай, че не можеш да пееш. Ако кажеш, че не можеш да пееш, ти губиш. (Учителят свири тихо, нежно.) – Това е песента на вашата фирма, в която всички сте кандидати за председател.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 28 април 1933 г. в София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ФИРМАТА

„Добрата молитва“

Коя мисъл беше основна от миналия път, или на кой Връх се намирахме миналия път? (Вие говорихте за настъпление и отстъпление.) От чисто физическо гледище по какво се отличават настъпление и отстъпление? Настъплението е пред лицето, а отстъплението е пред гърба. Настъпление в живота всякога подразбира движение нагоре. Тогава другото - отстъпление, е надолу. В отстъплението всякога има един безпорядък, а в настъплението всякога има един порядък. в настъплението всякога човек мисли, а в отстъплението той не мисли. Много естествено. Вземете невежия човек и го накарайте да се качва по една висока планина. Той до едно място ще се качи нагоре и после, като не може да ходи нагоре, ще почне да търси път и няма тъй да бърза. И тогава ще се поспре. А когато дойде онзи процес на отстъпление, слизане то е.

Сега, разбира се, отстъпление има само когато силите, които атакуват, са по-големи и по-силни от тебе. Тогава ти трябва да отстъпиш. А настъпление става само когато силите пред тебе са по-слаби. И когато си по-силен, можеш да правиш настъпление. Ако слабият прави настъпление, той ще трябва да отстъпи, а ако силният пред слабия направи отстъпление, ако силният направи една погрешка, той ще се засрами.

Той ще направи едно отстъпление и после ще направи настъпление. А ако слабият, който има голяма самоувереност, първо той направи настъпление, а после, като направи една погрешка, прави отстъпление.

Сега да вземем онзи закон за разсъждение. Разсъжденията са един метод — съпоставяне на нещата в известна област. Има три положения. Да ви изведа едно малко сравнение. Яденето има три важни пункта. Първо, ако дадеш храна на едно малко дете, каква трябва да бъде храната му? Жидка трябва да бъде. На възрастния трябва да дадеш твърда, здрава храна, а на слабия - пак жидка храна. И ако измениш храната на здравия човек и я дадеш на едно дете, ти ще му създадеш едно болезнено състояние. И ако на стария човек дадеш храната на възрастния, той, като няма зъби, ако той не дъвчи храната хубаво, и той ще страда. Важното е, храната трябва да се сдъвчи добре.

Сега, законът е, децата не дъвчат храната. И тогава кое е детинското състояние на детето? Когато човек яде, без да мисли, когато никак не мисли, а направо да гълташ храната. Ако имаш храна за гълтане, добре е. Но ако глътнеш онази твърдата храна, тогава онзи, който е дете и гълта храната, какво си търси в живота? Какво състояние ще дойде? И всички хора, които имат затруднение в света, какво е тяхно- то положение? Имаш затруднение, или че си болен, или че си сиромах, или че си гол, или те скъсали в живота. Какво е положението ти? Това са положения или на детето, или на възрастния, или на стария. Затруднения са това. Затрудненията на децата са - те са яли, без да мислят.

Сега всяко едно учение трябва да има един извод при сегашното състояние. Запример всеки един от вас живее сега тъй, както живее в личността си, а някой живее в своята индивидуалност. Личността е една стара фирма с капитал, с клонища, със слугите му, с всичко туй. Това е човешката личност. А на какво може да уподобише Вие човешката индивидуалност? Едно състезание В тази фирма, да изпъкнеш ти като един от най-добрите работници. И най-после кое е истинското положение, което трябва да заемеш в една фирма? Да бъдеш член на фирмата или да се издигнеш индивидуално във фирмата? И най-после третото положение - защото има три положения, да станеш председател на фирмата. Та всичките във фирмата да кажат: „Председател е той тук!“

Същевременно аз ви извеждам един закон, как да възпитате себе си. Ти - човекът, си една фирма с голям капитал. Ти можеш да живееш в своята личност, значи само си член на своята фирма. Ти можеш да живееш индивидуално, искаш да се издигнеш индивидуално във фирмата. Но най-хубаво кое е на фирмата? Да си председател на фирмата. Да си председател на себе си. Може в тебе да е развита личността. Ще кажат: „Той е личност на фирмата. Той е индивидуалност, там най-знатен е той вътре.“ А казват: „Този е председател на фирмата.“

Та казвам, идеалното положение на човека е да бъде председател на своята фирма. Не е ли той председател, той трябва да има една амбиция - най-голямата амбиция, която човек може да има вътре в света, е да стане председател на своята фирма. Сега ще ме питат възможно ли е това. Туй е единствената възможност. Ако постигнеш да станеш председател на фирмата, ти си човек. Ако не постигнеш това, ти си роб, ти си ратай.

Сега да ви се изясня образно. Какво нещо е човешката личност? Какво нещо е човешката индивидуалност? И какво нещо е идеалът на човека, неговото висше съзнание, неговото аз? Трябва да имаш една ясна идея, трябва да имаш един велик стимул в душата си, към каквото да се стремиш. Сега другото положение, което искам да изтъкна пред вас, е следующото. Вие сега казвате, че съществува някъде едно братство от хора. Но къде е това братство? В ума ти седи една идея - някакво братство, към което имаш стремеж, но ти нито му знаеш мястото, нито си ги виждал някъде, нито езика им знаеш. Да кажем, вземете идеята за Бога. Ние говорим за Бога, че той е навсякъде. Всички хора говорят за него. Но хората нямат за Бога една ясна представа.

Какво се разбира под думата „ясна представа“? Да се разберем. Ето аз какво разбирам под думата „ясна представа". (Учителят си поставя ръцете върху печката. Тя гори хубаво, а вънка е студено.) Аз имам ясна представа за печката - дали я виждам, или не, но аз усещам топлината от печката. Или мога да имам една ясна представа за една свещ, която гори и дава светлина. Най-първо в света има центрове, физически центрове. Да кажем например, центърът на слънчевата система е слънцето. Сега какви неща са тия центрове? Тежненията на всички други тела са обърнати към тия центрове. Следователно там, към където са тежненията на каквито и да са тела, там е центърът. Но туй тяло, за да стане център, трябва да има известно излъчване от себе си, известни енергии, които постоянно изпраща към ония тела, които се стремят към него.

Следователно Бог е един център. Духът на Бога, съзнанието на Бога, неговата сила са центрове. И т.н., и т.н. То е едно положение разумно, което издава от себе си известна енергия, и всякога ти се стремиш - дали знаеш, или не знаеш - ти имаш известен стремеж. Но най-първо ти не се стремиш да определиш какво нещо е Бог. Ако ти искаш да определиш какво нещо е Бог, ти ще мязаш на едно малко дете, което, като му дадат малко мляко, то ще иска да го анализира. И почне да го анализира от какво е направено, кой го е направил и т.н. И като изследва няколко дена, туй мляко ще се развали и вече не става за ядене. На детето не му трябват никакви разсъждения откъде е, какво е. Безполезно е за детето да анализира млякото, а то трябва да възприема тази храна и да опита силата ú.

Идеята за Бога трябва да се възприема без никакви разсъждения. Може някой да каже: „Как може да възприемаш известна идея без разсъждения?“ Да възприемаш известна идея без разсъждение, е едно състояние по-високо, отколкото, ако го възприемаш с разсъждение. Разсъждението е един механически процес. Аз като взема едно дърво и му ударя един гвоздей четири пъти, може да го накарам да мисли. Ще му кажа: „Тук ти е мястото!“ Сега един гвоздей и две греди какво отношение имат? Казвам: „Аз ви забих заедно и не можете да се мърдате.“ Но защо е влезнал гвоздеят там, и той не знае. Но ако туй кажа на гвоздея, никаква философия няма. Тия греди живяха едно време и без гвоздеи, и растяха много добре. Сега дошъл някой умник, поразгледал гредата и забил гвоздея. И му казва: „Тук ще седиш, аз съм господар!“

Две идеи, които у вас са спрени по този механически начин, това не са идеи. Една идея в такова състояние не е идея. То е механическо състояние. Ако кажа 2x2=4, това знание ли е? Няма ли друг начин на разсъждение? Засега има ли друг начин за разсъждение? Аз казвам - 2 и 2 пак е 4. Но само този е единственият начин. Ако турите 3x3, колко прави? 9. А 3 и 3? Защо именно при 2-те - и при умножение, и при събиране, имате един и същ резултат, а при 3-те не е така? Нали сте философи. Аз бих изяснил, но колко ще платите?

Казва един: „Изгубих си пътя.“ „Ще ти го кажа, но колко ще платиш?“ „Е, нямам нищо. Бих ти платил, но изгубих парите.“ „Че как ти да нямаш нищо в джеба си, като си изгубил пътя?“ „Е, не знаех, че може да ги изгубя.“ „Ти мене познаваш ли кой съм?“ „Не те познавам.“ „Моето име е съдба. Знаеш ли какво мога да направя от тебе?“ „Не зная.“ „Всичко мога да направя сега с тебе. И мога да те вържа, и мога да ти покажа пътя - и всичко зависи от мене.“ „Казвай какво искаш сега от мене.“ „Ако знаеш как да говориш, ще оправиш пътя си. Но ако не знаеш как да говориш, ще се намериш в едно положение, в което никога не си се намирал.“ Кажете ми сега какво е отговорил пътникът?

Така е разрешил въпроса. И като умножава, и като събира, получава 4 [2 + 2 = 4 и 2x2 = 4]. После, като се съберат двете четворки, получава се 8, понеже казва: „Ти си два пъти по-силен от мене.“ [4 + 4 = 8] Пътникът казва на съдбата: „Аз ще дам и моя дял - 4, да станеш числото 12.“ [ 8 + 4 = 12] Знаете ли какво е казала съдбата? Тя е казала: „Аз ще ти дам числото 3 [12=1 + 2 = 3]. И колко е останало на пътника, който е дал на съдбата 4? Той е дал на съдбата 4, и тя му е дала после 3-те. Същността му е 4 и 3-те правят 7.

Сега какво разбирате от този разговор? Тя му казала: „Ти затова се изгуби, за да ме познаеш. И затова аз те намерих, да ти дам нещо.“ Следователно в живота си, когато имате неприятности и изгубите пътя си, все таки съдбата ще те намери някъде и зависи от вас - ако умно говорите с нея, тя ще ви даде, ще ви покаже пътя. Ако не говориш умно с нея, тя ще мълчи.

Сега какво подразбира числото 4, тъй както вие го знаете? Числото 4 едва човек е почнал да го употребява. С числото 2 човек ходи. Когато човек ходи долу по земята (Учителят прави стъпки по пода, ходи) - едно, две, три, четири, но четири имат стремеж при ходенето. Всякога, когато човек стъпва, той всякога мисли за горе - една посока, в която се прави равновесие. А числото 4 за равновесие има числото 5. Числото 4 е мъжки принцип у човека, а числото 5, към което се стреми числото 4, е женски принцип, или един мек принцип, който осмисля живота. Туй, с което ти искаш да се съединяваш, то е цел, то е принцип за тебе, към което се стремиш. Според Вас кой принцип се стреми - мекият или силният?

Силното в света. Стремежът всякога произтича от силното. Реализирането в живота, постижението в живота всякога показва мекия принцип. За да постигнеш нещо, трябва да употребяваш мекия принцип. Да се стремиш към някъде, това показва силният принцип. Ти трябва да мислиш, то е силният принцип. А за да реализираш нещо, то е чрез мекия принцип. Докато дойде да реализираш мекия принцип, да го постигнеш, ти се стремиш чрез силния принцип, а пък, за да постигнеш нещо, то става чрез мекия принцип. И затуй, като съберете числата 4 и 5, колко дава? Числото 9. То е крайният резултат. От числото 9 нататък няма къде да отиваш. На числото 9 ако му туриш още една единица 9+1 = 10, Туй число ще се разложи. То се разлага. Числото 10 е разложено число. Едното - 1, в числото 10 се явява принцип, към който ти се стремиш. Едното, това е мекият принцип в света, който е създал всичко. Не принципът, който се стреми да завлада, но принципът, от който всичко излиза, но той няма никакъв стремеж. Какъвто и да е стремежът на числото едно, то не може да се увеличи. Не зная има ли един начин, може ли да се увеличи числото едно. Ако го умножаваш само на себе си, не се увеличава. А ако го събираш само на себе си? Е, добре, увеличава се, според правилата на математиката тъй е.

Как е възможно туй начало, от което всичко е излязло, то да се увеличи? Как ще го увеличите? За да го увеличиш, трябва да има някой друг - по-голям от него, за да вземе от него, и то да се увеличи. Ако се увеличава, то не е най-голямо, не е единица. Значи не е туй единица, ако се увеличава, защото, вземете, от какво излиза единицата. Произхода на единицата? Точката е една, ако означавате една точка, но тя не завзема никакво пространство според нашите понятия. А според нашите разсъждения на земята на трите измерения всяко тяло, което не завзема пространство, то не съществува от. материалистическо гледище. А при това туй, което не съществува, то се проявява. Според нашия възглед то като се проявява, се образува права линия и показва пътя, по който вие може да вървите. Или туй число ни показва само пътя, по който ние можем да идем до него. Бог, който се проявява, ни показва само единствения път, по който ние можем да идем до него.

Числото едно, или едно измерение, показва единствения път, по който ние можем да идем до този център. И там е смисълът. А този път кой е? Пътят на любовта. Това е единственият път, по който ти можеш да идеш до този великия център на живота. Чрез закона на любовта ти можеш да идеш до центъра на живота. Сега влизаме до една област нова. Да идеш, но как ще идеш? Ако туй го представиш някъде далече в пространството, как ще идеш? По кой начин можеш да идеш до него?

Но сега нека се върнем към човешките работи. Тази работа, аз да ви кажа на какво замяза сега тази философия. Сега да ви покажа тази философия, с която ви позанимах малко. Ето на какво я уподобявам аз. Тя мяза, като женили един овчар за царска дъщеря, та дошли и го поканили. Взимат му кожуха и кривака, обличат го хубаво. Той казва: „Не зная какво ще стане.“ Те му казват: „Ще те женим.“ „Е, за кого?“ „За царската дъщеря.“ После събрали се с ядене и пиене. Яли и пили и на другия ден пак го завели при овцете, при огъня, дали му и кривака, защото той не е бил умен. Те намерили, че този зет, когото те венчавали, не бил умен. И той казва, пита се какво било туй нещо. Какво стана с него? Че станало нещо с него, снели му дрехите, и той се чуди.

Та съвременната наша философия мяза на това. Ние сме все като този овчар - венчавани и развенчавани. Ние сме от венчаните и развенчаните. Че ти когато не можеш да постигнеш, имаш известен идеал, през целия си живот се стремиш. Венчават те един ден и на другия ден ти пак се намериш като овчаря с кривака си. И пак със същите дрехи. Но овчарят е по-умен. Той казва: „Това е съдба.“ Той, като чуе хлопките на овцете, потупа ги малко, посвари си малко млечице, похапне си. Ако е умен, погледне към небето и си каже: „Още веднъж такава шашарма не искам.“ За предпочитане са овците и млякото пред това достойнство и недостойнство. И в какво седяло недостойнството на овчаря? Че той бил с един пръст по-нисък от булката. Като го турили на мярката и като го питали защо, той казал: „Не зная.“ Но всичката причина била, че той бил един пръст по-нисък, а трябвало да бъде наравно с нея - точно по мярката. И казвам, един пръст - ако не ви достига, точно на мярката се изисква. Ако един пръст излезнеш по-нисък, ще се развали.

Но сега да се повърнем. Всякога, когато човек се обърне към онзи Божествен център, има няколко правила, които трябва да спазвате. Когато се приближаваш към някой център на светлината, какъв е законът? Че предметите - като отиваш към тях, стават по-ясни и по-ясни. И най-после всичко се очертае хубаво и се добива известна красота. И когато слънцето сутрин се приближава към нас, същият закон е, пак се разведрява, разведрява, показва се, докато дойдем до пълния ден. И после пак слънцето се отдалечава. Ден и нощ показват две състояния, на които ние сега сме изложени.

Сега, когато ти се приближаваш постоянно към Бога, към този първоначален център, у тебе ще се яви едно разведряване на чувствата ти. Първото неаю, вие не можете да се приближавате, ако имате едно стегнато чувство. Ще ви дам едно правило психологическо, което трябва да пазите в ума си. Ако ти имаш едно стегнато чувство, ти се отдалечаваш от Бога, не се приближаваш. Ако имате една стегната мисъл, ти се отдалечаваш, не се приближаваш. Ако в твоите чувства има един момент на разведряване, ти се приближаваш към Бога. Ако твоята мисъл добие едно разширение, ти се приближаваш. Може на следния момент пак да дойде първото състояние, и пак ще се смени. Тогава лечебното средство, ако ти е тежко, какво трябва да правиш? Тази посока, в която вървиш, спри се, не върви по-нататък. Щом ти е тежко, спри се, повече не върви. Ти си пътник, но си забъркал работите си. Ще намериш съдбата. Ти ще се намериш в една нощ. И какво трябва да правите? Ще събереш малко дръвца оттук-оттам, ще накладеш малко огън и цялата нощ ще седиш и ще дремеш. Сутринта с първия лъч ще се яви съдбата при тебе и строго ще ти каже: „Какво си тръгнал ти тук?“ И ще те съди, че си тръгнал по кривия път. Тя ще те попита: „Ти познаваш ли ме?“ Тогаз трябва да я познаеш.

Та казвам, този е пътят. Тя ще те повърне, ще ти покаже кой е пътят, ще те упъти. И ти трябва да се върнеш. Ще се обърнеш. Съдбата казва: „Ти трябва да вървиш, откъдето светлината и топлината иде в живота ти. Или - обърни се в посоката, отдето иде знанието, отдето иде животът.“ Там, отдето иде знанието, отдето иде животът, там е Бог. Туй, което дава знание, което дава живот, то е онзи великият център. Сега вие по някой път се спирате, имате едно приятно чувство в себе си, една хубава мисъл и казвате: „Какво ми коства тази хубава мисъл?“ Вие пак се заблуждавате отвънка. Вие търсите реалността извън себе си. Извън човека нищо няма. Или казано другояче, да ви изясня, извън фирмата нищо няма. Какво ще намерите извън фирмата? Има безпорядък. При личността ти си обществен член на фирмата. Ти си индивидуалност, ти си издигнат от фирмата. Председател си ти на самата фирма. Това е смисълът. Отношение е това.

Търсете вашия успех вътре. Не търсете вашия успех отвън. Всички неща отвън са само условия. А знанието, великото знание е в човешката душа. Ти, ако не станеш председател на себе си, не можеш да намериш Бога, не можеш да Видиш Бога. Като станеш председател, тогава ще дойде един посланик от небето, ще те поздрави, че ти си вече господар на цяла една фирма, на цял един малък свят. Когато една държава официално е зарегистрирана, тя има вече връзки с другите държави. Когато България беше под турското правителство, имаше ли самостоятелно управление? Нямаше председател, посланици от другите държави. Когато стана самостоятелна, дойдоха такива посланици от всички държави - от Англия, от Франция и другите държави. Когато дойде един посланик, това показва, че ти си една държава оформена, самостоятелна. Ако нямаше никакъв посланик, тогава какво си ти?

Та ви казвам, някои от вас сте членове на фирмата, някои са издигнати във фирмата. Но както ви гледам, нито един от вас не е председател на фирмата. Но всички сте кандидати за председатели на фирмата. Туй да бъде идеала ви сега. И на днешната лекция може да турите заглавие „Кандидати за председатели на фирмата“. И понеже сте кандидати, сега ще попеем малко. Хайде да видим сега на фирмата коя песен ще изпеете? Я направете сега някоя нова песен на вашата фирма. Тогава изпейте сега „Грее слънцето“ - тя е песен по-близо до фирмата. Сега вече ще пеят все председатели на републиката. Е, започнете сега. (Всички изпяхме песента.)

Трябва да превеждате физическия свят. Целият физически свят е създаден все от формули. Той е свят на формули. Всяка една формула има своето разрешение. И помощта, която хората може да си дадат, се уподобява на следующия разказ.

Един пътник се спрял при един кладенец. Но кладенецът нямал въже да се извади вода от него. А вода имало. И пишело един надпис. При този кладенец само като се съберат 12 души, могат да изтеглят вода от него. Дванайсет души, които имат по един малък пояс, могат да изтеглят вода оттам. Които нямат пояс, не могат да изтеглят вода.

Та казвам, групирането на хората помага им да изтеглят вода. Така само водата може да излезне от кладенеца. Всяка една мисъл, която няма един пояс, тя не може да се реализира. Всяка една мисъл, която няма разрешение, показва - тия 12 души не са дошли още. Дванайсет души трябва да дойдат. Сегашните хора мязат на ония пътници, които дошли при кладенеца, но без пояси, и се разговарят кой дошъл първи. Първи, втори, трети, четвърти по ред - знаят се всички кой кога е дошъл. Пръв или последен - кой е най-важният? Последният, ако дойде с пояс.

Ако при кладенеца има 11 души и всички са с пояси, важен е последният, който ще дойде с пояс. И тогава се наредят всички. Последният значи е реализирането на нещата. Това е тази последната мисъл, с която се реализират нещата. Щом нещата се реализират, значи тя трябва да даде своя си пояс. Тогава се реализират нещата. А щом излезне водата, започва един нов живот. Законът е такъв: този последният, който е дошъл, той пак последен ще пие бода. Най-първо ще пие вода, който пръв е дошъл, че после вторият, третият. Ти, ако си последен, пръв не можеш да пиеш вода. И ти, който последен си дал пояса си, додето всичко се реализира, ти ще бъдеш последен. Най-малкото, което остава, него ще реализираш. И после всеки ще си вземе поясите назад, и пак наново.

Сега вие не можете да видите красивата картина - какво значи път. Този е пътят на любовта. Този е пътят на живота. По-хубав път от този няма. Който знае как да ходи по този път, по-хубав от този няма. А който не знае как да ходи по него, по-лош път от него няма. Има много пътища, по които човек може да ходи.

Сега за пример вие не пеете с въодушевление. Вие пеете като хора, които пели, пели и казвате: „Дотегна ми да пеем.“ Не, Bue не сте пели още. Аз наричам истинското пение следующото. Като срещнете някой човек, който е забъркал работите си, и ти като почнеш да пееш, че намести му се кракът. Или гледаш, някой умрял. Ти си вървиш и си пееш, и той оживее от твоето пение. Ще кажете: „При умрял човек пее ли се?“ И знаете ли какво мяза това? Един овчар си играел и пял. По пътя носят едно умряло. Дванайсет попа носят този умрелия насреща му. И казват за него: „Дивак. Какво прави на пътя! Я да си Върби. Тук има умрял.“ Но докато идат при него, той Все си пял. И умрелият станал. Овчарят казва: „Какво значи умряло?“ Отива при него, и го дига. И той станал. Той пита: „Какво значи умряло?“ И те не могат да му кажат какво значи умряло. Те му казват: „При умряло не може така да се пее.“ Но той не ги разбира.

Та сега и вие станете такива музиканти, че да не знаете какво значи умряло, умрял човек. И ония нямат вече образ да покажат, че този човек е умрял. И умрелият пита сега: „Какво сте ме понесли?“ И отива при овчаря и му казва: „Много ти благодаря, защото, ако не беше твоята песен, тия дванайсет попа щяха да ме отнесат и заровят.“ Не са благодетели, които носят човека да го заровят. Но добродетел е, който си върви по пътя и си пее. Пението, това е възкресение на живота. Ти стани овчар и да пееш. И можеш да заздравиш пението на поканените гости, които носят умрелия. Те всички са богомолци, сериозни, облечени са с черни дрехи. Всички четат молитви, за невидимия свят го носят. Аз уподобявам несретите в живота. Всякога, когато ти имаш една несрета в живота, твоята работа мяза на погребване с двайсетте попа. Пишеш нещо, учиш си нещо, но несрета те посрещне, погребе се. Ти тръгнеш. Овчарят те срещне, върви си той и си пее. Вземи му ти овчарската песен. И най-първо овчарите отидоха да се поклонят. Ангелите се явиха на овчарите. Не се явиха на видни, знаменити личности в света, но се явиха на овчарите.

Сега има ли още време овчарят да пее? (Има още 5 минути.) Добре. Защо е силно и тихо пението? Какви са законите на една музика? Тихото пение значи на далече го слушат. Едва се слуша и произнася. А силното пение е много близо до тебе. Но знайте, че пението ще мине покрай тебе, и пак ще се отдалечи. Ти казваш: „Приближава се.“ Туй, което се приближава, става тихо. След като си иде, пак ще стане силно. И пак става тихо. И като почнеш да слушаш, че се усилва, идва при тебе. А като не можеш да го слушаш, значи то си е заминало. Значи музиката е приятна само като се усилва, когато е близо при тебе. А когато се спре, не я чуваш вече - ти трябва да знаеш - вече си объркал работите.

Някой казва: „Аз не мога да пея.“ Объркали се работите ти. Никога не казвай, че не можеш да пееш. Можеш да кажеш: „Не съм се опитвал, но не мога.“ Щом кажеш „Не мога“, дяволът печели. Щом кажеш „Мога“, печелиш ти. (Учителят тегли с лъка на цигулката слабо и силно целия лък.) Я вземете този тон. (Учителят свири тихо и много дълбоко.) Сега тази е вашата песен на фирмата за председатели.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Двадесет и девета лекция на Младежкия окултен клас 28 април 1933 г., петък, 6-7.07 часа София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...