Jump to content

89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)


Recommended Posts

89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 2)

„Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат

мир между хората. Велико е това, което дава животът. Велико е

това, което възкресява.

Няма по-голяма сила от Любовта!”

Драги братя,

Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?”

И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.

И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите...

В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води...

Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница.

Ако обича знанието - пред някое училище.

Ако обича да се моли - пред някоя църква.

Ако обича да се потропва - на хорцето...

Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв.

А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!

Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение.

Той цени преди всичко Истината- и я свидетелствува.

А онзи, който пуща да мине в него Истината, добива и силата на Истината - а тя е неотразима.

Тоя, който изявява Любовта, носи и огъня на Любовта - той всичко пали, макар и никога да не изгаря.

А който е добил Мъдростта - блести със светлината - паднали са превръзките от очите му, освободени от заблудите, разкрили са се хората в своите помисли...

В новото, което иде, Ратникът трябва да води. А водачът трябва да вижда, да знае, да може...

Вижда, който има очите си отворени и е буден винаги, когато е трябвало; знае тоя, който има светлината, за да види какво го заобикаля - и може тоя, който разбира законите на природата, която е около него.

А тия закони ги разбират и децата, и най-простите даже много по-хубаво, отколкото „учените”, на които умът им е винаги претрупан със знания - баласт, който никой не знае къде и кога ще му потрябва.

Четете, питайте, учете се, сдружавайте се, разбирайте се, защото идат дни, и те са близко, когато съдбата ще пита тия, които седят по нейните трапези - с какво са заслужили това.

А на способните ще посочи място в живота, което отдавна ги чака, и което ще донесе мир и радост в душите ви и на всички околни.

Пишете си, пишете и нам - с радост бихме чели всеки ваш ред, който ще ни извести за плода на вашите усилия и стремежи от голямата народна нива.

Здрави бъдете!

С братски поздрав:

Любомир

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...