Jump to content

2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)


Recommended Posts

2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

Път тежък, Път със страдания, мъки, неприятности, жертви - но и творчество...

От известно време вестникът ни престана да излиза. Много се запитват защо спря да излиза в.

„Ратник на свободата”. Други запитват нас, а трети - приятелите ни.

Вестникът ни спря да излиза по една проста причина - нямане средства.

В днешните тежки дни за цял народ мъчно се намират средства в онези, които истински биха искали да ни подкрепят.

Много от нашите абонати и „ратници на свободата” са бедни хора, особено в тези безпарични години.

Те нямат, въпреки желанието си, възможност да си платят абонамента.

Други пък получаваха редовно вестника ни, но още не са се сетили да си платят абонамента.

Има и такива, които обичат да получават вестници, но не обичат да плащат. Ний нямаме

безотчетни фондове, нито грамадни приходи, за да издържаме сами вестника.

Всяко ново нещо мъчно си пробива пътя. Мнозина се въздържаха да подкрепят новите идейни принципи, носени от нас, „ратници на свободата”.

Народът ни, много пъти лъган от политическите акробати, е загубил вече вяра във всичко добро - дори и в себе си.

Нашите партии приспиваха народа ни с красиви програми и с още по-красиви обещания, дорде му вземат гласа, а след това, като се качат на креслата министерски шефовете на партиите - народът се събуждаше под ударите на нови данъци и „благата”, които му носят „новите избраници” и чак тогава виждаше, че всичко е било сън... само кратък красив сън...Сега, след 15-годишно обещаване и лъгане, народът ни съвършено е загубил вяра във всичко хубаво.

Днес в село или град малцина разбират отговорността, която имат спрямо народ и история; малцина имат вяра още в хубавите бъдни дни, в новото, което времето ни носи и иска. С едно махане на ръката и прошепване през зъби: „И тези ще бъдат като всички други”, „Ний ли ще я оправим?”, те решават всички въпроси.

Изгубил е вяра нашият народ в доброто, в себе си, във водачи, във всичко и тежък е нашият път, защото ний трябва да орем и сеем на една нива, гдето е брано, без да е торено; женато, без да е сято. Трудно се оре там, гдето не е орано. Все пак във всяко село и град има отделни единици, които във всички времена са надраснали околните си, приемали са новото, което времето е носило и животът изисквал, и са го носили из трудния нов друм. Отначало сами, гонени, осмивани и осъждани, затваряни, гладни, боси, тези идеалисти, сред хиляди неприятности и трудности, като опитни матроси в буря, са вървели смело напред и са творили историята ни, носили новото, доброто, хубавото за цял народ. Тези идеалисти не липсват сред народа ни и сега.

Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ.

Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ.

Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.”

Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички. Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и животът, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д. Драгиев, юбилейният сборник на г-жа Ек. П. Каравелова; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б. 3. Н. съюз”; литературният юбилеен сборник на в.

„Народни права” и др, В тях ние четем, че някога, преди години, са работили като нас и други идеалисти, като са били също гонени, осмивани, като и ний сега. Техните организационни вестници са били спирани както нашия, дори и след 2, 3 и 5-я им редовен конгрес. И на тях отначало са липсвали средства да издават редовно вестниците си, а и идеалисти мъчно са се явявали да работят на оскъдната българска нива. Ний ще направим само 2 ÷ 3 цитати от книгите на Д. Драгиев*, М. Турлакова†, от юбилейния сборник на в. „Народни права” из речта на Д-р В. Радославов‡, за да видят нашите ратници на свободата при какви условия са работили водачите на най-голямата днешна политическа организация Б. 3. Н. Съюз и д-р В. Радославов.

Ний имаме още много примери за идейни течения и организации в нас и чужбина и условията, при които те са работили в миналото. Но всички трудни условия и пътища са създавали истински чеда народни, на времето творци - герои на нацията.

Някога тежкото турско робство създаде 23-годишният разкалугерен дякон Левски, който живя, работи, твори и увисна на бесилка край София при тежки условия, но затова днес той живее в хиляди сърца и е идеал мечта на милиони младежи.

И сега времето и идеите на Ратниците на свободата ще създадат свои борци, свои творци, които в днешните трудни дни ще бъдат истински водачи, служители на цял народ. Наистина, нашият път е труден, но затова той е по-красив, по-светъл, по-велик.

За него път трябват истински майки, а не мащехи. За трудния нов път се изискват истински чеда, които да служат и се жертвуват за народа, а не да си служат с народа.

Които са готови и достойни за този път - да ни последват и подкрепят.

* (От книгата „Една политическа изповед”, Д. Драгиев, стр. 12): ... И всинца ние от Плевен, от Стара Загора, от Търново, от Варна се събрахме на първия земледелски конгрес в Плевен през декември 1898 г. Учреди се земледелската организация. Най-напред това беше едно голямо смешение от хора от всички партии. Работи се ред години, прекарани в големи борби в самите конгреси и вън, в обществото, с устно и печатно слово. След третия конгрес в София напуснаха организацията и Ц. Бакалов, и Г. Недялков, и Н. Корманов, и мнозина други съюзни дейци. След четвъртия конгрес в Шумен оттегли се и покойният Забунов - постъпи пак на служба. Разпиляха се почти всички дотогавашни дейци. Останахме начело на борбата само тримата: аз, Момчев и Рашев.

Организацията бе още в зародиша си. А борбата трябваше да се води и в парламента, и чрез вестника, и чрез устното слово всред обществото. След шуменския конгрес поканихме Стамболийски да дойде да караме вестника. Той се бе завърнал от странство. Първоначално отказа. Поради болнавост, той искаше да заеме лесничейска служба по земледелско ведомство. Впоследствие обаче това не стана и тогава той дойде в Стара Загора да караме вестника. Оттогаз ние с г-н Стамболийски станахме другари в борбата. Наскоро обаче той се поболя, та си отиде на село, гдето две години учителствува и оттам пишеше у вестника. Аз и Рашев кръстосвахме разните села и околии да съживяваме угасналите дружби земледелски. Момчев бе сам постоянно присъствие. Бяха години мъчни и усилни, години на тежък труд и борба. (бел, а.)

† (От книгата на г-н Турлакоа, стр. 58):

Изправността на дружбите и постъпленията намаляха. Нови дружби се основаваха, но пък много от по-първите замираха или не се проявяваха. Липсваха дейци, които да разясняват, да подтикват към идеите на съюза и сдружаването. „Земледелска Защита” започна да излиза нередовно. Явен бе отпадъкът на тъй буйно и ентусиазирано подетата от началото идея за земледелското сдружаване.

Главните причини за още по-големия упадък на съюза през четвъртата му годишнина според нас бе нередовното постъпление на абонамента и членския внос. (бел, а.)

‡ (От книгата „Юбилеен Сборник”, в. „Народни Права”, из речта на д-р В. Радославов, стр. 1):

Считах за първо условие, щото политическите организации в България да имат свои печатни органи. Поради това още през 1883 г., когато окончателно се установих, първо като държавен чиновник, а сетне като адвокат в София, се завзех да уредя, на свой риск, нов либерален вестник „Съзнание”, с разрешението на тогавашния министър- председател и министър на вътрешните работи генерал майор Соболев и със задължение пред началството, че във вестника няма да се говори нищо за българската конституция - задължение, нарушено не след дълго време. Тогава либералната партия в България нямаше свой орган, защото после държавния преврат (1881 г.) на княз Александра и на руските офицери-комисари, тая партия беше дезорганизирана. Нейните водители: Петко Каравелов и Петко Р. Славейков бяха изгонени от София и живееха в град Пловдив, столицата на тогавашната Източна Румелия, а Драган Цанков беше интерниран в град Враца и прогласен за умопобъркан от консерваторите. Същият, лудият Д. Цанков в

1883 г. стана министър-председател на 8-то министерство, (бел. а.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...