Jump to content
lothlorien

7. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

Recommended Posts

7. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 2)

Българският народ има нещастие да води две войни за обединението на племето ни, но и двете войни свършиха с катастрофи. Българският въоръжен народ изпълни своя дълг към Родна земя с голяма себепожертвувателност.

Сто хиляди паднаха по бойните поля и техните непродънали се безкръстни гробове ще сочат на идните поколения как и догде техните бащи са бран бранили.

Но докато едни там, на полето на смъртта, слагаха своя живот за защита народни идеали, други в тила трупаха мазни банкноти, напоени с алената чиста кръв на борците в своите каси, а политиците проиграха, проливаха това, що бойците с кръвта си и живота бяха спечелили.

Тези политици нови, вместо да си пожелаят сами присъдата за провалените и изгубени позиции, те взеха властта и почнаха да правят закони и закончета за онези, които имаха най-голяма нужда от повече грижа, повече майчина грижа. Борците - солта на народа, останаха на произвола на съдбата. Гладни, боси, зъзнещи, без клечка дърва, в недовършени къщурки те гаснат бавно един по един. Българските управници едни след други им отнеха извоюваните си привилегии и те, разединени, залисани в разпри, непростени разпри помежду си, не остана време да се справят с тези, които посягат върху техните свети права, извоювани и запечатани със собствената им кръв и тази на техните близки...

Български управници, днешни и утрешни, не забравяйте, че идеалите на българското племе не са осъществени. Не забравяйте горчивата истина, която ви се каза през 1918 г.; не оставяйте работите да стигнат дотам, че борците и близките на падналите ни братя, когато ви подадат ръце за хляб и помощ, да им хвърлите камък!

Не им отнемайте привилегиите, защото тях са ги извоювали не с плюнки и мастило, но с кръв и живот.

А вий, пострадали от войните, престанете да се дразните, „изобличавате, черните”. Знайте, че вий ще бъдете силни само когато сте и морално силни; изгубихте ли моралните си позиции, следваше да загубите и материалните, като логически и неминуемо следствие на първите.

Знайте, че зад отделните личности в съюзите стоят хиляди братя и сестри, които имат належаща нужда от помощ, които не знаят и не подозират дори за борбите, които стават по върховете: В тяхното име и общо благо, долу дрязгите, долу клюките, долу братоунищожението!

Laluta

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×