Jump to content

16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)


Recommended Posts

16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 1, 2)

Андро Лулчев

Съпътниците на несполучливите войни са били винаги революциите, които са коствали главите, троновете на царете, хиляди човешки жертви, болести, безбройни кризи - тежки дни за цял народ. Историята е пълна с подобни случаи.

Мъничка България от дълги години воюва. Нашите деди са стигали до Цариград, оглеждали са се във водите край Солун, газили са неведнъж тихия Дунав и оставиха и нам този завет - и ний по техните стъпки тръгнахме. Дълги години бран бранихме. Стигнахме до Цариград, влязохме в Солун, взехме Прищена, Охрид, Битоля, Белград, Черна вода, Браила, Галац, Букурещ: прегазихме студения Серет. Чудни подвизи извърши нашият въоръжен народ, когато всички заедно са били една воля, едно сърце, един ум.

За голямо съжаление, докато въоръженият ни народ мреше по бойните поля и с кръвта си прибавяше строфа до строфа към новата ни история, в тила забравили се партизани слагаха в своите каси мазни банкноти, а фалиралите дипломати и партизани почнаха да сеят бацили на разединението сред въоръжения народ. И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените.

От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа...

Здравите мишци на българина отслабнаха.

Силният и мощен дух отпадна. Гордата, буйна глава клюмна, а веселият нрав изчезна.

В коя къща днес в село или град се чува звънлив смях? (Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.)

В коя къща днес има добър и сносен живот? Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден? Кои деца днес са с напълнени стомахчета и бодри лица? Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд?

Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста?

Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св. Богородица и, давеща се от сълзи, се моли за по-светли и по-хубави дни?...

Надникнете, надникнете из крайните квартали на София, и ще видите страшните дни, които преживява народът ни. Там вий ще видите малки деца да плачат за троха хляб, други, посинели от студ, да стенат. Хора да живеят е дупки, нещо подобно на землянки, с дрипи и парцали завиват, а шума и слама - за постелки.

Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб...

Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни.

Обиколете селата, не само преди избори, а и сега. Обиколете ги, навестете ги и тях, да видите как ги душат тежките дни.

Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули. Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци.

Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват.

Много, много има да се види по села и градове... Всички честни синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни.

Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало.

Много души се покриха с мрак. Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха. Доблестта отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата.

Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на живота, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята.

Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни. Но дойдоха верни, доблестни синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество. Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях.

България днес преживява тежки дни, но те са дни последни, дни на умирающа стара

България.

Стара България умира - нова България иде.

Нова България се гради камък по камък. Бавно, но сигурно.

Нова България ще върви по нови пътища.

В нея ще има цар, който не само ще царува, но ще и управлява.

Министри, които ще служат на цял народ, а не ще си служат с народа.

Народни представители, окръжни управители, околийски началници, кметове, бирници, полиция, чиновници, които ще служат на цял народ, а не на партията си. Ще живеят с болките, страданията, идеалите на цял народ, а не със своите идеали - да служат на силните на деня.

Ще се сее новото: обич, братство, социалното равенство, а юридическото неравенство;

всекиму според делата му, за да женем същото.

Ще се казва истината, ще се служи истински, за да опитаме сега резултатите от нея, защото 52 години ни приспиваха с лъжи. Граденото върху лъжа е градено върху пясък, затова всичко така бързо рухна...

Ще се правят бързи реформи, за да се избегнат катастрофите.

Ще се вземе справедливо на тези, които имат, излишното, за да не стане както в Русия - да изгубят и необходимото.

Ще градим камък върху камък здрава, мощна, силна по дух и мишци утрешна нова България, в която ще изчезнат тежките дни като днешните.

Народът, както досега подкрепи и даде доверието си на всички партии без изключение, той ще го даде и нам, защото ще се убеди, че ний носим новото, необходимото за времето, и ще иска и нас да опита, както опита всички досега, и ще ни подкрепи. И ний с тях всички - идеалисти, честни синове и дъщери, в Родна земя ще изградим: България за всички!

Ще извикаме на културна Европа: стига, стига сте ни вземали залъка от устата и светилото от очите! Стига плащане репарационни задължения - грехове на стара България! Нова България няма нищо общо с техните грехове.

На старите опитани партии, които 52 години ни лъжеха и управляваха, ще извикаме: Доволно, доволно ни управлявахте! Дадохте, що имахте; сега ще идете в архивата, да си починете заедно със стара България и тежките дни.

Гласът на творците на нова България ще бъде чут, разбран, изпълнен от всички, защото той ще бъде казан на чисто български език, мощен и силен, защото ще бъде изтръгнат от дълбините на цял народ.

Да работим, да работим за премахването на тежките дни и градене на Нова България, която вече иде!

* Кила = 60 ÷ 64 килограма (бел. а.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...