Jump to content
lothlorien

26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Recommended Posts

26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

„Афиф работа” - фраза, с която са почвали борбата хората на старото с носителите на новото.

„Афиф работа е. Луд е. Завеян е” - се провикнаха преди 2000 години книжниците и фарисеите - против носителя на новото - Исус Христос. Но когато видяха, че думите им не могат да спрат новото, което въпреки техните „пророкувания” заливаше народа, тогава книжниците и фарисеите разпънаха Исус Христа, като мислеха с това да разпънат, да спрат и новото.

Въпреки всичко новото подчини старото!

Афиф работа е. Луд е, казваха някога на Галилей, когато той оборваше хората на старото. Неговият печален край се знае, но се знае и че носената от Галилей нова теория се възприе, призна впоследствие от цял свят.

„Афиф работа е. Луд е” - ревяха някога из Германия хората на старото против големия новатор, реформатор Лютер. Но въпреки всички предричания, Лютер донесе новото, което живее в милиони сърца днес.

Двадесет години Хиндербург минаваше за смахнат, а днес е председател на Германската република.

„Афиф работа, луд е, утопия е!” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи.

Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение.

Кой от нас не е учил за Отец Паисия?

Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ?

Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски?

Не го ли гониха, предадоха ситите? Не смятат ли те - хората на старото - за „чуджушка работа” (детинска работа) великия подвиг на Левски да се бори с вековния ни тиранин?

Не беше ли той „хаирсъзин”, утопист, „чапкънин” за хората на старото? Въпреки техните пречки, преследвания, делото му не се ли увенчае успех? Думите му не станаха ли дела?

България не получи ли свобода? „Афиф работа е! Луд е!” - се провикнаха хората на старото в 1881 г. против Драган Цанков, когато той вдигна новите идеи и поведе в защита на народните права борба с Княз Батенберг и хората на старото. Когато думите им не помогнаха, тогава те го интернираха във Враца, сред зима и, за срам на цял народ, те го провъзгласиха и официално за умопобъркан! А трябваше само 2 години да се изминат, и новите идеи, носени от „умопобъркания” Драган Цанков, да залеят народа ни и той, „лудият”, да стане в 1883 година министър-председател в България!

„Афиф работа, глупави хора, утописти, демагози и пр., и пр.” - се провикваха, пишеха хората на старото, когато нови хора носеха новите идеи, посочваха нови пътища. Разгърнете в библиотеката вестниците и прочетете какво пишеха хората на старото, когато П. Каравелов на 17 февруарий 1887 година се разделя с Драган Цанков и става апостол на нови идеи - демократизма.

В 1897 година, в тежки дни за учителството и работниците, се появиха първите апостоли на социализма.

Спомнете си как бяха те приети от старите. Те - хората на старото, дори и държавата насочиха тогава против тях! Но въпреки всичко, делото им се увенча с успех.

„Афиф работа, глупава селяшка работа” - се провикваха хората на старото, когато в 1889 година кръстосваха няколко селски учители, носеха нови идеи, посочваха нови пътища, апелираха за сгрупирване около новото знаме на народовластието. Но въпреки всичко новите идеи надживяха старите, делото на учителите селски се увенча с успех. Българският народен земеделски съюз се организира мощен, силен, въпреки всички „пророкувания”.

„Афиф работа е!” - се провикнаха хората на старото, когато след войната водачът на Македонска революционна организация, след онази покруса и паднал дух, вдигна глава към отново поробена Македония и извика: „Не се гаси това, що не гасне. Македонският народ е бил свободен и ще бъде отново волен и свободен.”

В това време хората на старото като ехо му отговаряха: „Умрял кон не рита.” „Афиф работа.”„

Скоро думите на водача се сбъднаха. Македонският народ се събуди, организира тук и там в Робска земя. Почувства се свободен - въпреки робски вериги...

„Афиф работа е.”

- Бивол хвърчи ли бе, глупчо! - се провикна някога майор Янков пред цял клас юнкери, когато младо момче - юнкер, чертаеше по черната дъска и доказваше на важния майор, че може да се направи аероплан, с който да се хвърчи (лети) във въздуха.

Младият юнкер дълго се бори да доказва на майора, но и двамата си останаха на своето.

Мина време.

Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си.

Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори. Майор-генерал - началник и на „биволите”...

Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва!

Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал, бивол хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте!” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!...

Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а?”**

„Афиф работа, извеяни” - се провикват сега хората на старото, когато чуват новите идеи, носени от нас, ратниците на свободата.

Да, афиф работа е нашият път, Ний се радваме, че ни се поставя същата вярна диагноза, както нявга я поставяха на Исуса Христа, Галилей, Лютер, Отец Паисий, „чапкънина” Левски, хаирсъзина Ботев, умопобъркания Драган Цанков, нихилиста Петко Каравелов, „простаците” Д. Драгиев, Юрдан Пекарев, Забунов, щурите Янко Сакъзов, Д. Благоев, Н. Цанов и хиляди хора на новото, чиито идеи живеят днес в милиони сърца. Да, както нявга тях гонихте, подигравахте, „предпочетохте”, когато ви говориха за нови идеи, нови пътища, така и за нас днес „предричате”, но въпреки всичко техните „афиф работи” станаха трайни дела и успяха. Така и ний ще успеем. Успяха те и ще успеем и ний, защото бяха и сме нови хора не само по име!

Носиха и носим нови идеи! Посочиха те, сочим и ний нов път! Викаха те, викаме и ний за нови реформи. Успяха те, ще успеем и ний, защото носим новото, а новото винаги надживява старото, И заема своето място в живота!

Да, „афиф” е нашият път за хората на старото.

Да, „афиф” са нашите идеи, но това са слова, казани през вековете от книжниците, фарисеите и хората на старото, на които думите не са им стигали да заглушат, погубят новите хора и идеи, са прибягвали до насилията, убийствата, живи горения и пр., и пр,, но въпреки всичко те - хората на старото, са загивали и хората на новото са успявали.

Да се готвим ний, ратниците на свободата - хората на новото, новите идеи - за нови успехи, пълна победа! Защо с нас е времето и животът.

Живеем с Истината!

С нас е Обичта!

Носим Новото!

С нас е бъдещето!

Зад нас е Историята; пред нас е бъдещето. Успехът е наш!

Да творим нова, утрешна България. България с новите идеи. По новите пътища, с новите хора!

Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото.

Да, афиф е и нашето дело за хората на старото.

Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич.

Гонените за правдата, Истината, Свободата.

Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие.

* афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×