28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

[lothlorien]

28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 1)

„Твой ближен е този, който ти прави добро. Който иска да

бъде здрав - да прави добро!”

От „Книгата на Живота”

Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята. Живот от тях бликна - и навежда за плод и радост!

Под сняг и студ бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха. Не се побояха, не се уплашиха. Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето.

И те идат - и им носят своята благословия.

И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета! И вие ще се разцъфтите!

И вас слънцето на Правдата ще ви огрее. Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които Животът дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото.

И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител.

Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват.

И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите. И много плод ще дадете.

И този плод ще бъде за всички и радост за вас!