Jump to content
Ани

10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г.

Recommended Posts

ПЪТИЩАТА И МЕТОДИТЕ НА ЖИВОТА

Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността.

Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива. Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива? - Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско.

После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот. Една постоянна обмяна съществува между тия два живота. И когато тази обмяна става по законите, вложени в самото битие на живота, имаме нормален и разумен живот. А когато тази обмяна е неправилна, явяват се отклонения в органическия и психологическия живот, които се проявяват като недъзи и слабости. Но това са вече патологични прояви, които не влизат в живота, и ние не се занимаваме с тях; ние се занимаваме с пътищата и методите, по които истинският живот се проявява, т.е. със законите на правилната обмяна между двата живота.

И съвременният човек, ако иска да ликвидира със страданията, трябва да ликвидира с патологичните състояния. Днешните убийства, войни, престъпления са патологични състояния. Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология. Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управлявани, това е все патологичната страна на живота.

За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията.

Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания..

Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява.

За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия.

Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал.

Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения. Защото в природата има един закон, според който ще трябва да започнете с най-малките величини. И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията. Този закон трябва да го спазвате навсякъде. И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания.

Знанието е необходимо, защото то носи светлина и осветлява пътя ни, но въпросът е да се приема постепенно, за да може мозъкът последователно да се организира и приспособи. Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна. Последните са хора, които не разбират вътрешните закони на битието.

И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши.

Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека.

Затова ние трябва да изучаваме природата тъй както се проявява. Ако човек не може да бъде едно със съществата, които ръководят природата, нищо не може да разбере. Вие можете да разберете храната, водата въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате отношения към тях. Нещата имат за нас стойност дотолкова, доколкото са във връзка с нас.

Защото въпросът не е само да говорим за нови идеи, които нямат никакво отношение към нашия живот. От това и страда съвременното човечество, защото се говори само а не се прилага. А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество. И ако човек носи в себе си една нова идея, която е проникната от светлина, той ще бъде оптимист u радостен u няма пречка, която да може да го спъне. А когато живее с фантастични идеи, които нямат отношение към живота, той ще живее в песимизъм, отчаяние и разочарования.

Най-светлата и мощна идея, която може да ни стимулира в живота, това е идеята за Бога. Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие.

За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни.

Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре.

Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт.

Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания.

Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки!

По беседа от Учителя, държана на 18 декември 1932 г.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×