Jump to content
Ани

13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г.

Recommended Posts

СВОБОДА, БРАТСТВО, ЧОВЕЩИНА

Истината носи свободата, а разумността определя границите на човешката свобода. Като нямаш разумност, ти нямаш граници на свободата и тогава много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. И съвременните хора не са свободни нито в морално, нито в научно, нито в обществено отношение. Само когато спят са свободни.

Но ние живеем сега в една епоха, когато сме пред великото разрешение на всичките тези въпроси. И всички разумни хора трябва да вземат участие. Не мислете, че вие сте само публика в света. Всички трябва да вземете участие в разрешение на проблемите, отнасящи се до вашия личен живот и до колективния живот, в който вие вземате участие. Но затова трябва да бъдем носители на една велика идея, която да се стремим да въплътим в живота си.

За да даде правилно разрешение на въпросите, човек трябва да знае преди всичко, за какво е роден. - Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен? - Който няма стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора.

Съществува в света един порядък на посветените, който се различава коренно от порядъка на обикновените хора. Той е порядък на свободата, в него няма нито сянка от насилие, нито сянка от това, което ние наричаме обществен живот. Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота. Сегашният наш порядък, каквото и да го правим, от него нищо добро не може да излезе, той е осъден безвъзвратно на загиване. Каквито и реформи и закони да се внесат в него - той си заминава.

За да може обществото да бъде щастливо и разумно устроено, трябва членовете, които го съставят, да бъдат разумни и щастливи, трябва да имат преди всичко, условия за щастие в себе си. За да бъде щастлив човек, преди всичко трябва да бъде здрав. И ако майката и бащата са здрави, цялото поколение, което ще излезе от тях, ще бъде здраво. Следователно, здравето и щастието на обществото зависят от здравето на членовете на това общество. По същия закон и интелигентността на човека зависи от интелигентността на мозъчните клетки. А сегашните хора мислят, че мозъкът е нещо механично. Човек, разгледан от това гледище, е един колектив на милиони разумни същества, които работят за реализирането на една обща идея. И като възприемаме храната, всяка клетка, според службата си, преработва тази храна, докато стигне в мозъка, където се превръща в жизнена сила, която по нервите се разпраща по целия организъм, за храна и подкрепа на всички, които са взели участие в този общ процес.

И човешкият организъм е израз на дейността на съзнанието и ума. Всички външни форми са символи на вътрешни процеси. И на тази база са построени окултните науки - френология, физиогномия, хирология и пр., а астрологията се базира на зависимостта и съответствието между човека и космоса, което може да се докаже по чисто обективен път.

Според окултната наука, материята, от която е направен първичният космичен човек е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети. Целият космос е взел участие в създаването на човешкото тяло. И всяка частица от материята, която влиза в нашия организъм, по закона на сродството е свързана с тази планета или слънце, от които е взета; и по силата на тази симпатия ние сме свързани с целия космос. По-осезателни засега са влиянията на планетите от нашата слънчева система, Слънцето и Луната и дванадесетте зодиакални знаци.

Причината за нещастията на хората е в това, че е затворено човешкото сърце, което е една каса, в която, са складирани всички Божествени блага, които трябва да се раздават за благото на човечеството. Ако човешкото сърце е покварено, това е по единствената причина, че благата, които Бог е вложил в него, не отиват там където трябва.

Ще кажете - какъв проект за уреждане на обществото ще дадеш? Аз няма да дам никакъв проект, защото в света съществува една уредена правова държава, от която съвременният свят ще вземе образец. И аз отричам организацията в света по този механически начин, по който искат да я наложат сега.

Образец за организация е човешкият организъм. Организирането е един органически, а не механически процес. Кой организира човешкото тяло? - Не е ли разумният живот? И докато хората се стремят по един механически начин да се организират, все ще страдат, защото по такъв начин влизат в стълкновение с първичния миров порядък. Защото животът сам създава органическите форми в своето проявление, а като се намесят хората в този процес, ражда се една дисхармония в него, явява се злото в света, проявено в хиляди форми.

И този механически начин на организиране, по който вървят съвременните народи, поглъща грамадни количества енергия, без да има налице съответният резултат, а за всичко това природата държи сметка. И страданията и болестите са една икономия на природата, чрез която иска да застави хората да се откажат от механическия ред и порядък и да ги върне към органическия порядък, който е много по-икономичен.

Съществува в света един абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и прости, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са хора любещи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашият свят сега се организира не по механически път, както е вървял досега, а по органически път. И от това гледище нас не ни интересува, в какво вярва един човек, но за нас е важно как постъпва той - разумно или не.

Тези разногласия, дисхармонии и противоречия, които сега съществуват в света, ще траят дотогава, докато не влезе една нова идея в умовете на хората - идеята, че всички са братя и че трябва всички да се ползват от благата на живота и да зачитат свободата си. Тази идея едва сега прониква в умовете на хората, но е още много смътна и неоформена. За да се реализира братството, трябва сега да се работи в това направление. Две идеи, които трябва да се проповядват днес в света, това са идеите за братство и човещина. Брат ти е този, който разделя благата на живота с теб и е готов винаги да ти услужи; който цени твоя живот като своя. Идеята за човещина подразбира ценене свободата на всеки човек, като собствената си свобода.

Тези две идеи трябва да се проповядват на всички хора. В нашата епоха не трябва да се проповядва идеята за вяра в Бога, а идеята за братство и човещина. Няма какво да се проповядва на хората, че има слънце - Бог, а трябва да се проучава, какво е влиянието на светлината и топлината и какво отношение и полза имат за живота. А какво представлява Слънцето само по себе си, населено ли е или не и пр. това са интересни проблеми за проучване, но важни за нас са светлината и топлината.

Съдбата, която ни съди не е съдба Божия, а е наша съдба. Ние създаваме нашата съдба и затова трябва да гледаме сами да ликвидираме с нея. Ако човек има някакъв недъг, нека намери в какво седи той и да не се страхува от него, а да го поправи. Така се гради човешкият характер и се дава преднина на разумното, творческо начало в живота ни. Този е пътят на човешкия прогрес. А сегашните религиозни хора искат да напуснат земята и да отидат в онзи свят, за да се отърват от несгодите и противоречията на живота. Но докато не направим този свят, в онзи не можем да отидем.

Външните противоречия, които съществуват в живота, от моето гледище, са задачи. И няма да се мине много време - след стотина години - тези въпроси ще бъдат донякъде разрешени. Това не е някакъв произвол, това са задачи, но не са се явили още способни хора да ги разрешат.

Най-първо човек трябва да се научи да слуша, да гледа, да яде, да диша правилно; след това той ще се научи да мисли и чак тогава ще може да се създаде братски живот, ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. За да се реализира братството между хората сърцата им трябва да се отворят. Сърце се иска днес от хората. Ако ние не можем да принесем сърцето си в жертва на общия олтар на човечеството, не можем да добием свободата, която търсим. Ако житното зърно не падне в земята, не дава плод. Ако човешкото сърце не стане жертва, човек нищо не може да постигне. И затова всички страдания, които могат да ни дойдат и на които човешкото сърце става жертва, не са нещастия. Без това победа е невъзможна. Истинската победа в света иде чрез жертвата. Където има жертва, там има и победа. А ние искаме сега без жертви да победим. Това е невъзможно.

Сега сме в една епоха, когато светът се пресъздава. Светът ще се оправи и ние ще вземем участие в това оправяне. Оправянето на света е вече въпрос на дни, а не на години. Затова е потребно да побързаме и създаваме чувство на братство и човещина и да бъдем готови на жертви. Хората на новите идеи трябва да бъдат самопожертвувателни. Не е въпрос за умиране. Човек, който се жертва за благото на другите, не умира.

По беседа, държана от Учителя на 26 февруари 1933 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×