Jump to content
Ани

23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г.

Recommended Posts

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ

Земята е една велика опитна школа. И всички хора са дошли тук да се учат. Някои са доволни от това, което учат, други са недоволни. Доволни са онези, които правилно са учили, а недоволни са тези, които не са учили правилно. Но каквото и да правим тука на земята, все трябва да учим. Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва. Но и доволството не разрешава въпроса. То е друг подтик. И тези подтици трябва да се сменят. Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения. За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло. Всички същества поотделно представляват отделни области на Битието, но всички са части на едно единство. Говоря за нещата, които са създадени от природата - от Бога - а не за човешките творби.

Изучавайки живота на хората, ние виждаме, че има щастливи и нещастни дни в живота им. Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях. Същият закон важи и за мисълта - щастливата мисъл носи придобивки, а не е фиктивна.

Щастливият и нещастният човек се различават по строежа на техния организъм. Има известни мерки в природата, които определят щастливия и нещастния човек. Щастливия човек не можете да го съблазните с нищо в света. Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив. Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи. Или казано с други думи, има добри и лоши условия, които периодически се сменят. В щастливите епохи има всичко в изобилие, а в нещастните - хората едва преживяват. Тази периодичност на епохите на земята е в зависимост от живота на Слънцето, респективно слънчевите петна.

На всички хора, които са паднали в нещастните епохи, трябва да се благовествува, че има едно щастливо число в живота им. Туй число е живо и само ако го обичаме, можем да го привлечем да дойде при нас и тогава то ще ни донесе всички блага. В природата съществува един закон, по който благата се разпределят. Това е, както казах, в зависимост от Слънцето. След две години отсега нататък, ще настане една малка криза в плодородието. Същият този закон за разпределянето на благата има отношение и към вашия личен живот. Известни периоди от вашия живот може да бъдат щастливи, а други - нещастни. И това зависи от вашето слънце.

Всеки човек си има по едно слънце, от което зависят щастливите и нещастните епохи в неговия живот. Туй, което съществува в големия свят, космоса, съществува и в малкия свят - човека. Слънцето на човека е това, което наричаме дух на човека. Това е животворното слънце, което носи благата на живота и способства да се развият всички негови способности и чувства, понеже успехът на човека зависи от неговите дарби.

Трябват нови и дълбоки разбирания за живота. Сегашните материалистически и икономически разбирания са много повърхностни. Какво може да разбере от живота един богатски син, чиито баща му е оставил своето богатство. Същото се отнася и за всички хора, които живеят всред благата на природата, наблюдават слънцето, месеца, звездите, облаците, ветровете и пр., но не знаят какво отношение има всичко туй към живота им. Съвременните хора се занимават с изучаването на растенията, животните, минералите, с произхода на живота и пр. Животът не е произлязъл отникъде. Той е вечно пребъдващата Реалност, която създава всичко. Материалистите философи твърдят, че човек от пръстта е излязъл и в пръстта ще се върне, а религиозните казват, че от Бога е произлязъл и пак при Бога ще се върне - това е все едно и също верую. А философите, които са по средата, окултистите, казват, че човек отникъде не е дошъл и никъде няма да отиде.

Четири неща отличават човека. Тези четири неща са неизменни и те съставят, според мен, човека. Те са: човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Това е човекът, който вечно пребъдва. Туй са божествени качества, които отличават човека като човек.

Без сърце не може да има едно радостно преживяване; ако нямаме ум не можем да възприемем външната светлина, без ум светът ще бъде една тъмница за нас. Без душа светът няма да има простор и свобода. Без дух няма да има творчество вътре в живота. Така че когато говорим за дух, душа, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек. Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за душата, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода. Под ум разбираме онзи принцип, от който изтича светлината, а под сърце разбираме способността у човека да опитва от всички блага. Това е великата Истина вътре в света. Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне.

Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят.

Според великата наука на живота, за да може да прогресира човек, преди всичко той трябва да се пази от лакомия във всички области на живота си. Защото тя именно ще му донесе всичките нещастия. В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания.

Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.

Защо остарява човек и какво представлява старостта? - Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек. Здравият човек не е червендалестият. Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота.

И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно.

Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога. Да служим на Бога разбирам да служим на цялото Битие. Само така ще придобием и опитаме непреходната радост, която ще споделим с всички същества в света и ще познаем великото единство на Битието. Тогава, като видим нещастния, ще му дадем от нашето щастие и където минавате, ще носите щастие и радост. За да бъдете щастливи, носете навсякъде щастие и радост. Въздържайте езика си от обидни и груби думи, а навсякъде внасяйте положителното, което опреснява и обновява живота и създава около вас една приятна и хармонична среда. Употребявайте всичко, каквото имате в служба на своите братя. Това е новото разбиране за живота.

По беседа от Учителя, държана на 29 октомври 1933 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×