Jump to content
Ани

5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г.

Recommended Posts

ПРЕД ЗАЗОРЯВАНЕ В ЖИВОТА

В живота си човек трябва да бъде смел. Страхливият човек нищо не може да постигне в света. Човек, който се съмнява, не може да придобие това, което иска. Човек, който мрази, не може да постигне това, което иска. Човек, който мисли зло на другите, не може да постигне това, което той иска. За да има полезни постижения, човек трябва да бъде умен и да има вяра в това, което иска да постигне. Ако любиш някого и имаш вяра в него, тази вяра ще ползва преди всичко теб.

И не трябва постоянно да държите само един образ в ума си, защото с това пакостите и на себе си и на лицето, за което мислите.

С всички промени, които стават с нас, природата иска да ни застави да излезем от това пасивно положение, в което се намираме сега ида влезем в друга фаза на своето развитие, защото там, където сме сега, е опасно да стоим повече.

Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в леглото, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух. По-нечист въздух от този, в стаята след спането, няма. Той е най-отровен въздух. Най-голямо- mo богатство за живота, което човек търси, е складирано във въздуха. А ако не можем да го възприемем от въздуха, не можем да го възприемем и от храната.

Сега хората страдат, понеже имат много непостигнати желания - искат да бъдат богати, учени и пр. Всичко това е хубаво и ще се постигне. Това е само въпрос на време. Трябва да знаете времето на всяко нещо, защото постижението на всяка идея и желание си Има точно определено време, когато те идват и могат да се реализират. Ако ги пропуснем, тогава много има да чакаме после. Появяването на идеите в Природата е свързано с движението на космичните енергии и трябва да знаем приливите и отливите на тези енергии и законите на тяхната проява, за да можем да възприемем идеите и мислите на Природата. И само така ще могат да се реализират в живота ни и ще дадат плод, който ще ни ползва.

Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава.

Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите. В мозъка има два вида нишки - едни къси, други - дълги, и между тях има известно отношение. Възвишените мисли се възприемат чрез специфични нишки, които се образуват в предната частна главата. Хората, които имат тези нишки, са новите типове, които природата приготовлява за новата раса, която сега се създава. Тези хора са много справедливи и интелигентни.

В мозъка трябва да има правилно съотношение между дългите и късите нишки. И ако нишките в мозъка на един човек са все къси, той е един обикновен човек. Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение.

В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система. В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има осакатен ум. Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност.

Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност.

Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека. Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си. Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно. У животните няма никакъв палец. По три неща се отличава човек от животните - че има нос, брада и палец. Животните нямат развити тези органи. Премахнете тези органи от човека и той става животно.

Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов. Човек, който няма правилно

оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов. Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си. Човек не трябва да обвинява нито себе си, нито Природата за своите недъзи, а като ги констатира, да се заеме да ги изправи. Всеки човек е един важен елемент в Природата. И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата. Тя ни е пратила да проучим нейните закони и като ги изучим хубаво, ще дойде да ни изпита, а като издържим изпита, ще минем в по-горен клас.

При завършване на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен. По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът на човека.

Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни. Резултатите от страданията са големи. Страданията са резултати на известни погрешки, които сме допуснали в живота си от миналото.

И ако човек не иска да страда, тогава той не разбира живота. Ако човек не иска да страда, с това той причинява вреда и на себе си и на приятелите си и на човечеството. Чрез страданието се разрешават проблемите на живота; защото чрез тях ще дойде Любовта, с която животът на земята се осмисля.

Най-първо в страданията вие ще се освободите от всички ваши заблуждения. В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича. Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам. Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила.

Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее.

Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“

Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.

По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×