4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

[Dela]

4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Пристъпвайки конкретно към разглеждане характерностите на знака Риби, емблема на епохата, която си отива, и тези на знака на Водолея, която е вече настъпила от 1914 г, ние ще се опираме върху числата, служещи ни като ориентировъчни жалони.

 

Поставянето на строги демаркационни линии между епохите и културите е, разбира се, невъзможно. Тези епохи се преливат една в друга с известен орбис в историческите процеси. Епохите далеч не са нещо неорганическо, което да може да се раздробява, напротив, това са биопсихически комплекси, през които непосредствено протичат струите на живота и през които кръвта на историята пулсира непрестанно. Поради това, когато прибягваме до помощта на цифрите, ние правим това за прегледност, за улеснение на анализите, които се налагат, без да абсолютизираме значението им в случая.

 

Има различни теории, както астрономически, така и астрологически, относно въпроса откога сме влезли, или ще влезем в знака Водолей. За изяснение ние ще дадем индуското становище,

 

Стр. 45/943

 

което се поддържа както от нас, така и от по-голямата част от авторите, които са посветили усилията си върху астросоциологията.

 

Според индуското становище, ерата на Рибите е започнала в 367 г. преди Христа. Техните писания твърдят, че през 1447 г. пр. Христа, стрелките на световния часовник са сочили 15° от Овена; Тези 15° се изминават за 1080 години, т. е. за половин космически месец, равняващ се на 2160 години. Ако извадим тези 1080 години от 1447 години, ние ще получим числото367 години, или годината на влизането в Рибите, според тази индуска традиция. Ако приемем тази година за начало на Рибите, то края на този знак ще бъде 1793 год. сл. Христа - или, началото на ерата на Водолея ще бъде в същата тази 1793 г.

 

Становището, че ерата на Водолея е настъпила в 1914 г. се различава от горе поменатото индуско становище с числото 121 години, което не представлява нещо особено значително за астрономическата алгебра.

 

Върху този проблем ние не ще се спираме повече, тъй като това би обременило настоящето ни изложение; това е въпрос по-специален, който ние възнамеряваме да разгледаме по-обстойно с един следващ труд.

 

Според астрологичната доктрина, всеки зодиакален знак се разделя на три деканата от по 10°. Тези деканати включват възможностите на управителя не само на самия знак, но също и на управителите на цялата еднородна троичност. Така, е знака Риби, първият деканат търпи влиянието на управителя на знака Нептун; към втория деканат се прилагат като допълнителни влиянието на Луната от знака Рак и влиянието на третия - управителят на Скорпион, планетата Марс.

 

Според традицията, тези три деканата имат циклична трайност от по 720 години (т. е. числото на космичния месец: 2160 разделено на 3). Всеки от тия три деканата има своя особена астросоциологична характерност.

 

Характерността на първия деканат – това се отнася еднакво за всички зодиакални знакове - е качеството му на мистичност; вторият деканат е научен, а третият – социален.

 

Тази характерност на деканатите може да бъде установена посредством едно проучване на историята, специално за епохата на Християнството.

 

Първите векове на християнството се развиват под знака на вярата. През тези първи векове християнските народи са били импулсирани и са следвали пътя на вярата. Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън. В лицето на своите първи адепти, тя трябваше да преодолява много големи препятствия, създавани като реакция, от страна на стария езически свят. Този период на първия деканат, развиващ се под висшите мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството.

 

Трябва да се изтъкне, че за този мистичен период на първия деканат на Риби, голяма подготвителна роля бе играл, като предходник на християнството, орденът на Есейте. Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море. Този орден е дал голям тласък на духовете към аскетизъм, по-после изразяван чрез монашеството. Членовете на есейския орден са водили уединен живот, далеч от мирските съблазни. Животът им е протичал в атмосфера на пълно въздържание. Живеели са в една примитивна, близка до природата обстановка. Храната им е била изключително вегетарианска. Облеклото им е било твърде опростено. Молитва и вьздържаност са били техните девизи.

 

Есейте, като предходници на Християнството, са упражнили голямо влияние чрез своята висока хуманност и своето аскетично въздържание. В техните възрения личат силни социални елементи. Те са се отличавали като големи идейни борци срещу всяко потисничество; въставали са срещу режима на робството, срещу убийството и войната. Това е било едно силно духовно огнище в този период на упадък на езическите мистерии и на разлагане на Римската империя.

 

Стр. 46/943

 

Ние се спираме върху този духовен орден, за да изтъкнем, че мистичните движения не са нищо откъснато, а се явяват като характерен елемент в един непреривен исторически процес. Есейте са разполагали с голяма книжнина и са притежавали широки практически знания за природата, които знания те са пазили ревниво. Интересното е, че този орден с появата на Исуса от Назарет исторически изчезва, сливайки се с колосалния мистичен устрем на християнството и претапяйки се с него.

 

В този мистичен период се създават първите християнски общини; апостолите, като апологети на християнската мистика, на мистичния огън на християнството, развиват усилена дейност. Този мистичен огън се е разгорял нашироко, пречупвайки се през призмата на културния уровен на съответните географски области.

 

През второто столетие_на Християнската ера се появява философското течение на гностиците. Това течение, като компилация от философските схващания на стария свят, се е стремило да даде една космогония.

 

След това на сцената излиза нова сила - черквата. Съборите, които имат място през мистичния деканат, учредяват догмата, канона на деспотичната Йерархия. Мистичната вълна постепенно изгубва своята първична чистота и религиозния фанатизъм отравя общата духовно- културна атмосфера. Започват борби срещу чистотата на първите християнски общини, а така също, от страна на черквата се обявява война срещу гностиците. Това са страници на историята, върху която не можем повече да се спираме; ние изтъкнахме горните мисли само за указание на общия тон на мистичния деканат на знака Риби.

 

При втория деканат на Риби – научният - се разгръщат страниците на Средновековието. Към основните влияния на планетата Нептун, които доминират за целия знак Риби, се прибавят вторичните влияния на Луната, която управлява Ракът, който от своя страна има отношение към втория деканат на Риби.

 

Както е известно, в астросоциологията Луната символизира личното съзнание. Точно в този период на историята върху политическата сцена се явява феодализма. Подтисничеството на господарите влиза в своя апогей. Черквата, като институция, става всевластна. Тя е главният фактор, който добива контрол и дирижировка във всички области: религиозни, културни, обществени и държавни.

 

По това време в Европа настъпва общ упадък. Тя бива заплашена от Исляма. Ислямът, със своя жесток религиозен фанатизъм, се разпространява в Персия, Азия, Индия и Африка. Цариград, след превземането му от Отоманската империя, става столица на същата.

Папата се явява като главен противник на азиатската опасност. В средните векове духът на аскетизма, в лицето на различните монашески ордени, издига идеята за освобождение на гроба Господен. Византия почти изчезва през военното могъщество на Исляма.

 

Монахът Петър Амиенски отправя апел към християнския Запад за поход срещу Исляма за освобождаване на светата земя. Настъпва кървав период в историята на Азия и Европа. Франки, нормани, немци и др. народи се организират за борба срещу страшния враг на християнския свят.

Важно явление настъпва в историята на Европа. На сцената излиза орден на рицарите. Този орден през XII столетие се явява като могъщ фактор, бранител на християнската вяра. Първоначалното му седалище от Ерусалим се пренася вьв Франция. Този орден, който започва да заплашва господството на черковната и светска власт в края на XIII столетие бива разгромен. Папата и Филип Красиви разделят неговите несметни богатства.

 

През средните векове, монашеството играе огромна роля не само в религиозния свят, но и в науката, изкуството и занаятите. Настъпват пълни с ужас борби за влияние в средите на манастирите.

 

В обществения, живот като важни стопански и политически центрове се издигат градовете. Настъпват ужасни стълкновения между еснафа и аристокрацията, господар над цялата недвижима

 

Стр. 47/943

 

собственост. Онеправданото. селско население започва битка за освобождение от едрите земевладелци.

 

Срещу тъмнината и тиранията на Средновековието на сцената се появява още един фактор - богомилството. Последното, чрез различните свои разклонения; албигоици, катари и др., се бори не само срещу догмата на черквата, но и срещу тираните и господарите. Появяват се множество секти. Те изпъкват като реакция срещу мракобесието на средновековието. Те се явяват в зората на Реформацията и Ренесанса.

 

Ние нямаме за задача да се спираме върху сектите и тайните ордени, но нам се налага да хвърлим бегъл поглед върху ордена на йезуитите.

 

При настъпилия декаданс около папския престол сектите се явяват като главен разложител на папския авторитет. Религиозният ореол на Рим потъмнява. Пред голямата опасност, папата дава пълна подкрепа на ордена, основан в Париж от Игнати Лойола. Този орден става фактор не само в религиозния, но и в политическия живот. Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу висшата аристокрация. Йезуитският орден става враг на религиозната търпимост. Йезуитите употребяват всички усилия, за да загасят искрите на Реформацията. Те се явяват като чиста проба на лявото посвещение. Във всички свои домогвания, този орден не подбира своите средства.

 

Особено през XVIII столетие, йезуитският орден се оформя като един най-могъщ фактор в живота не само в Европа, но и в Китай. Индия, Япония, Бразилия и др. южноамерикански страни.

 

Папският престол и светската власт започват да изпитват ужас от явните и тайни подмолни средства и действия на този орден. Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г. португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена.

 

Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса.

 

Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей.

 

В течение на втория деканат, се утвърждават нови научни истини. Земята се замества като световен център от Слънцето, Символически разтълкувано физическото, земното, трябваше да се върти около духовното, чийто символ е Слънцето.

 

Едно от големите събития през средните векове е било откриването на новия континент – Америка. Този континент, който през XX столетие е предназначен да играе особена роля, ще оформи особено ролята си през третия деканат на Рибите.

 

Третият деканат на Риби, както изтъкнахме, има социален характер. Този деканат търпи вторично влиянието на знака Скорпион, чийто управител е Марс. Под този деканат се поставя начало на социалните движения: в лицето на социализма, в различните негови разклонения.

 

Ние няма да разглеждаме фазите на социалните движения. Те играят и ще играят първостепенна роля в живота на народите.

 

В резюме, може да се каже, че през епохата на водния знак Риби, човекът доби господство над моретата и океаните; разкриха се нови земи и цялата земна повърхност стана достъпна за човека. Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на висша мистика, лъчеща се от планетата Нептун. Тази мистична вълна бе използвана от адептите на лявото посвещение. Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито

 

Стр. 48/943

 

пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък. Те използваха невежеството на народите като източник на материални изгоди и духовно потисничество. Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата висша етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.