24. Сфера на Венера

[Александър]

24. Сфера на Венера

Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 230 ÷ 235

Ще ви представя една малка сцена из живота. Действието се развива в дома на един млад офицер - поручик. Строен, снажен, широкоплещест, той цял кипи от енергия. Във всяко негово движение личи мускулна сила. Целият му външен вид показва характерните белези на марсианеца. Това проличава и от гласа му - силен и гръмлив - от резките, отривисти и повелителни думи, с които се обръща към своя вестовой, зает да лъска най-старателно ботушите му.

- Лъскай, лъскай, да светнат като джам. Мундира изчетка ли?

- Тъй вярно, господин поручик.

- Туй изчеткване ли е? - гръмва гневно гласът на поручика. Очите му пръскат светкавици от гняв.

- Ами тия косми какво търсят на яката?

Вестовоят, цял разтреперан, хвърля плах поглед към яката. На нея едва се забелязва един тънък косъм. „За един косъм крещи като луд”, помисля си той.

Поручикът ядосано крачи из стаята и току изръмжава от време на време: „Бързай!”. Вестовоят още по-усилено лъска ботушите. От сума време ги лъска, но поручикът е все недоволен: ту носовете на ботушите не лъщели както трябва, ту горниците не били достатъчно намазани с боя.

- Готово ли е?

- Тъй верно, господин поручик! Пак щателен преглед.

- Ами токът на десния ботуш на мен ли оставяш да го лъсна, гневно кресва поручикът, понечил да замахне с ръка към вестовоя. Но тъкмо в тоя миг електрическият звънец издрънква. Вестовоят, възползувай от това, бързо се измъква изпод дигнатата ръка на поручика и отива да провери, кой звъни.

- Госпожица X. Иска да ви види.

Ала недоизрекъл още вестовоят тия думи, и госпожицата сама влиза през полуотворената врата, весела, засмяна, трептяща от свежест и младост.

Поручикът, изненадан на първо място от ненадейното идване на девойката, но облъхнат сякаш от пролетен ветрец, тутакси отпуска смръщени вежди, погледът му, гневен дотогава, омеква, очите излеко се усмихват, навъсеното му лице се отпуща и се озарява от усмивка. Госпожицата се приближава към него да се ръкува. Той удря ток о ток, и отсича рязко един мъжествен поклон - чисто по марсовски!

- Бихте ли желали да ме придружите на кино? Дадохте ми обещание. Дават „Пролетна песен”.

- С удоволствие, с удоволствие, госпожице.

- Само че трябва да побързаме, нямаме много време...

- Иване, виква той на вестовоя, вече с по-мек глас, донеси по- скоро мундира в другата стая.

- Ама нали на яката...

- Нищо, нищо, добре е. Дай веднага и ботушите!

- Десният ток...

- Нищо, нищо, давай по-скоро.

Вестовоят си отдъхва облекчено. Сърцето му се отпуща. „Нищо е, ама като дойде госпожицата. По-напред се чудеше какъв кусур да ми намери и току крещеше на главата ми за щяло-нещяло!” помислюва си вестовоят и хвърля за миг поглед към госпожицата, която е застанала до масичката и прелистя небрежно някакъв моден журнал, който е донесла със себе си.

„Наистина хубавица”, решава вестовоят и изтичва към съседната стая, отдето се чува гласът на поручика, който го вика за нещо.

Описаната по-горе сцена е твърде обикновена, ала тя се е повтаряла, откак свят светува в най-различни вариации. Даже, според древногръцката митология на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера - защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип - и Марс, т. е. между Афродита и Ареса - най-опърничавия и буен син на Зевса, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе насреща. Наистина, Атина-Палада, богинята-воин го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Ареса, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света - чара на женствената красота. Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи, и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто - като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера „обезглавявала” мъжете - чрез прегръдка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им.

И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса.

Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!.

Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.

Колкото и силен отпечатък да е оставил модерният спорт и гимнастиката върху нашата венерианка, все пак той не е смогнал да заличи и „омъжестви” типичните женствени форми, които у венериния женски тип достигат най-пълен разцвет. Меката, изящна крива линия личи навсякъде - и в овалния череп, и в овалното лице, по-широко от това на женския слънчев тип, по-напълнено с магнетизъм от него и далеч не така изопнато, удължено и стеснено към брадата, както у меркурианката. В него се чувствува сочността и свежестта на добре разцъфналия цвят. Косата - светлокестенява, макар и да е фризирана в случая - личи, че има тънък и лъскав косъм, и че е рехава, и излеко накъдрена. Челото не е така изпъкнало като слънчевото, ала все пак има доста голяма прилика с него. Преди всичко, и то е спокойно като него, защото венерините типове не обичат напрегнатата мисъл, силното съсредоточаване, волевите напрежения. Те обичат животът да тече като вода, да се лее като песен. Веждите, макар в случая да са подправени чрез скубане на космите - едно явно неудобство при физиогномичния анализ - все пак са запазили своята основна дъговидна линия. Скубането, може би, е отнело малко нещо от гъстотата им. „Венера” няма защо да подхранва и подправя своите ресници - те са си естествено дълги, гъсти и образуват една фина завеса, която още по-вече увеличава с движението си чара на очите. Тия бадемовидни Венерини очи, пълни с нега, ласкави, разтапящи! Те излъчват обайния магнетизъм на любовта и у високо развития в душевно отношение венерин тип лъчеизпускат доброта, симпатия, топло участие. Носът е не особено дълъг, към ноздрите - трептящи често от чувственост - той е по-месест. Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата - ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас.

Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата.

Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното - облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и „шик”. Затова спомага, без съмнение, и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети-меценати. Те призовават хора на изкуството да им строят разкошни дворци, богато украсени отвътре и отвън. Те искат да им се даде колкото красива, толкова и приятна обстановка. Градини, паркове около дворците, с приятно закътани беседки в тях - това е мечта на венерианеца. Бляскави зали, в които да могат да се устройват пищни балове, празненства, концерти - това също е по негов вкус. Защото Венера обича охолния и весел живот всред обществото - балове, танци, празненства, увеселения, карнавали, концерти, театри. Насладата от живота, който се разцъфтява в хиляди форми, непосредственото вкусване на неговия нектар, на неговите животворни сокове, с една реч, вкусването на всичко онуй, което се зове „наслада на момента” - ето стихията на Венера. Обичаща топлото, мекото, приятното, сладкото, безметежното, тя отблъсква всичко онова, което носи горест и беди. Тя не обича трагизма в живота, нито е склонна към героични подвизи. Ето защо, Венера сама е нежна, приветлива, человеколюбива и миролюбива. Тя се стреми към балансиране на силите към помиряване. Обича, с една реч, мирния и спокоен живот, мирното съжителство на всички хора.

Във Венерината сфера, която носи формите на хармонично уравновесеното настояще (спомнете си, че един от зодиакалните знакове, които се намират под властта на Венера, е Везни) - се съдържа нормата за онова, което бихме могли да наречем относително щастие в живота. Ето защо, древните астролози са я наричали „fortuna minor” - малката фортуна. „Голямата фортуна” - големият източник на благополучие е Юпитер, който носи етичните норми - „Habeas corpus'a” на природните закони за осъществяване на онова, което Венера чувствува като красиво, „естетично”, хармонично, носещо щастие в живота. Чрез своя инстинкт за красота, Венера чувствува доброто, което Юпитер познава и разпределя като блага в живота. Тия две сфери съдържат идеята за доброто и красивото в идеален смисъл на думата. Ала в материалния свят добро и красиво не всякога се покриват, и затова Венера често се заблуждава, отъждествявайки ги слепешката. Колко девойки са се полъгвали по външната красота на своите избраници, считайки, чете са същевременно и „добри” по венерин вкус и разбиране.

Чувството за красота е вродено у Венера, и то е твърде сложно. То съдържа и усет за съразмерност на формите, и за хармония на багрите, и ритмично, и музикално чувство. И затова венерините типове, у които артистичните заложби са започнали да се развиват и оформяват, естествено минават през изкуството на танца (балерини), през музиката (певци), през лиричната поезия.

Във Венерината сфера се съдържат основните елементи на изкуството, слети в един първичен синкретизъм. Астрологичната практика показва, обаче, че за да се активират, да се извадят от състоянието на женствена пасивност и да се оплодят, те трябва да се съчетаят с другите „планети”. На Венера и трябват благоприятни „аспекти” на Луната и Меркурий, за да могат да се проявят в областта на изкуството латентните й артистични сили. Така е, впрочем, и с половата енергия - една от най-мощните енергии във Венерината сфера - която функционира в цялата органическа природа. Тя остава недеятелна, ако не бъде активирана от мъжкия полюс на половата енергия - Марс. Марс и Венера - това е първата полярна двойка, родена в недрата на Природата. Ала тя има двойна полярност, която е така хубаво изразена в зодиака. Венера „владее” в зодиака два „дома” — Телец и Везни. Марс също два - Овен и Скорпион. Полярни са, от една страна, Венера в Телец и Марс в Скорпион, а от друга - Венера във Везни и Марс в Овен.

Без да се впущаме в подробности върху биологичния и психологичен смисъл, който съдържат тия полярни двойки, ще кажем, че те означават двете течения на „биоса” (Марс - Венера): „възходящо” и „низходящо”. От първичния извор на живота излизат две мощни струи, които у човека имат следните съответствия: двойката Телец (Венера) - Скорпион (Марс) представя специфично половата енергия, която служи на преките биологични цели на живота - размножаване, разпространяване и съхраняване на рода; физиологически, тя представя половите продукти и половите функции. Двойката Овен (Марс) - Везни (Венера) представя „сублимираната” полова енергия, която се насочва към главата. Ще припомня, че Везни символизират, според астрологичната традиция, скрепена в зодиака, бъбреците и кръста, а Овен - главата, мозъка, тъй както Телец съответствува анатомически на гърлото, а Скорпион на външните полови органи. Следователно, второто, възходящо течение представя онова вътрешно излъчване, което постъпва в кръвта от половите жлези, заедно с излъчванията на другите жлези с вътрешни секреции, и влияе така мощно върху душевния живот на човека.

Всички процеси, свързани с „женските” прояви на нагона за продължаване на рода в целия органически свят, със сложните прояви на половата енергия в женския полюс на органичното битие, принадлежат на Венерината сфера. Тук, обаче, деятелно участие взема другата „женска” планета - Луната. Ето защо, любовта, така както се проявява в живота на средния човек - любовта като стремеж в сърцето и чувство в душата - с целия оня свят, който създава, също принадлежи на Венерината сфера, чиято есенция тя впрочем представлява. Животът на чувствата и емоциите се регулира от ритъма на Венера. Нейният геоцентричен цикъл в зодиака ни дава психологичния цикъл на любовта у човека и фазите, през които минава енергията на любовта в процеса на нейното трансформиране.

Изкуството, и по-специално танца, музиката - главно пеенето - поезията, особено лиричната, както и другите изкуства се развиват във „възходящо течение” на Венерино-Марсовата енергия, като „сублимации” на първичната енергия на биоса. Ето защо, всички хора на изкуството са малко или много белязани от Венера.

Лесно е да се разбере, че в сферата на Венера се развиват и всички дисхармонични форми на половия живот и на чувствата. Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна - Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие: както Марсовата стихия сее смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре - тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот - семейството.

Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс. Това е външно съответствие на една реалност: оня свят — така нареченият от окултистите астрален свят - който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс. Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие.

г.